Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 48.17-49.4
(6-ти час)
17Тъй казва Господ, твоят Изкупител, Светият Израилев: Аз съм Господ, Бог твой, Който те учи на полезно, Който те води по оня път, по който трябва да ходиш.
18О, ако да беше се вслушвал в Моите заповеди! Тогава твоят мир щеше да бъде като река, и твоята правда - като морски вълни.
19И твоето семе щеше да бъде като пясъка, и ония, които произлизат от бедрата ти, - като песъчинките: не щеше да се изглади, не щеше да се изтреби името му пред Мене.
20Излизайте от Вавилон, бягайте от халдейци, с радостен глас разгласяйте и проповядвайте това, разпространявайте тая вест до край-земя; казвайте: "Господ изкупи Своя раб Иакова".
21И не жадуват те в пустините, през които ги води: Той им изтача вода от камък; разсича скала, - и леят се води.
22А за нечестивците няма мира, казва Господ.
1Слушайте Ме, острови, и внимавайте, народи далечни: Господ Ме повика още от утроба, от майчина Ми утроба нарече името Ми;
2и направи устата Ми като остър меч; със сянката на ръката Си Ме покриваше и Ме направи изострена стрела; в Своя колчан Ме пазеше;
3и Ми каза: Ти си Мой раб, Израилю, - в Тебе ще се прославя.
4Аз пък казах: напразно съм се трудил за нищо и напусто съм изтощавал силата Си. Но правото Ми е у Господа, и наградата Ми - у Моя Бог.
Битие 27.1-41 (Вечерня)
1Когато Исаак остаря, и отслабна зрението на очите му, повика по-големия си син Исава и му рече: синко! Той отговори: ето ме!
2(Исаак) рече: ето, аз остарях; не зная деня на смъртта си;
3вземи сега сечивата си, тула си и лъка си, иди на полето и улови ми дивеч,
4сготви ми ястие, каквото обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра.
5Ревека слушаше, когато Исаак говореше на сина си Исава. И отиде Исав на полето да улови и донесе дивеч;
6а Ревека рече на своя по-малък син Иакова: ето, аз чух, как баща ти каза на брата ти Исава:
7донес ми дивеч и сготви ми ястие; аз ще ям и ще те благословя пред лицето Господне, преди смъртта си.
8Сега, сине мой, послушай ме, какво ще ти поръчам:
9иди при стадото и ми донес оттам две добри (млади) ярета; и аз ще сготвя от тях на баща ти ястие, каквото той обича;
10а ти ще занесеш на баща си, и той ще яде, за да те благослови преди смъртта си.
11Иаков рече на майка си Ревека: брат ми Исав е космат, пък аз съм човек гладък;
12баща ми може да ме попипа, и аз ще бъда пред очите му измамник и ще навлека върху себе си проклятие, а не благословия.
13А майка му му каза: нека твоето проклятие падне върху мене, сине мой; само послушай думите ми и иди, та ми донес.
14Той отиде, взе и донесе на майка си; и майка му сготви ястие, каквото обичаше баща му.
15И взе Ревека скъпата дреха на по-големия си син Исава, която беше при нея в къщи, и облече (с нея) по-малкия си син Иакова;
16а ръцете му и гладката му шия уви с ярешките кожи;
17и даде ястието и хляба, които тя бе приготвила, в ръцете на сина си Иакова.
18Той влезе при баща си и продума: татко! Той отговори: ето ме, кой си ти, сине мой?
19Иаков рече на баща си: аз съм Исав, твоят първороден син; направих, както ти ми рече; стани, седни и яж от лова ми, та да ме благослови душата ти.
20И рече Исаак на сина си: как тъй скоро намери, сине мой? Той отговори: Господ Бог твой ми прати насреща ми.
21И рече Исаак на Иакова: приближи се (до мене), сине мой, да те попипам, дали си ти син ми Исав, или не.
22Иаков се приближи до баща си Исаака; той го попипа и рече: гласът - глас Иаковов, а ръцете - ръце Исавови.
23И не го позна, защото ръцете му бяха космати, както ръцете на брата му Исава. И го благослови
24и рече: ти ли си син ми Исав? Той отговори: аз съм.
25Исаак рече: дай ми да ям от лова на сина ми, за да те благослови душата ми. Иаков му даде, и той яде; донесе му и вино, и той пи.
26Баща му Исаак му рече: приближи се (до мене), сине мой, и ме целуни.
27Той се приближи и го целуна. И усети Исаак дъха от облеклото му и го благослови, като рече: ето, дъхът от сина ми е като дъх от (пълна) нива, която Господ е благословил;
28да ти даде Господ от небесната роса и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и вино;
29народи да ти слугуват, и племена да ти се поклонят; да бъдеш господар над братята си, и да ти се поклонят синовете на майка ти; които те кълнат - да бъдат проклети; които те благославят - да бъдат благословени!
30Щом свърши Исаак благословията над (сина си) Иакова, и щом Иаков излезе от баща си Исаака, - и брат му Исав си дойде от лов.
31Сготви и той ястие, донесе на баща си, и му рече: татко, стани, яж от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.
32А баща му Исаак го попита: кой си ти? Той отговори: аз съм твоят син, твоят първороден син, Исав.
33И разтрепери се Исаак твърде много и рече: а кой беше онзи, който (ми) улови лов, донесе ми, и аз ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? Той и ще бъде благословен.
34Исав, като изслуша думите на баща си (Исаака), дигна висок и твърде жаловит вик и каза на баща си: татко, благослови и мене!
35Но той (му) отговори: брат ти дойде с хитрост и взе твоята благословия.
36И рече (Исав): дали не затова му е дадено име Иаков, та вече два пъти ме спъва? Той взе първородството ми, и ето, сега ми взе и благословията. И пак рече (Исав на баща си): нима ти не си оставил (и) за мене благословия?
37Исаак отговори на Исава: ето, аз го поставих господар над тебе, и всичките му братя направих нему слуги; обдарих го с жито и вино; какво да сторя пък за тебе, сине мой?
38Но Исав рече на баща си: нима, татко, само една благословия имаш? Благослови и мене, татко! И (понеже Исаак мълчеше) Исав издигна глас и заплака.
39И отговори баща му Исаак и му рече: ето, ти ще живееш от тлъстината на земята и от росата небесна отгоре;
40ти ще живееш с меча си и ще служиш на брата си; но ще дойде време, когато ще се възпротивиш и ще свалиш игото му от врата си.
41Тогава Исав намрази Иакова поради благословията, с която го бе благословил баща му; и рече Исав в сърцето си: наближават дните, когато ще оплакваме баща си; и аз ще убия брата си Иакова.
Притчи 19.16-25 (Вечерня)
16Който пази заповед, запазва душата си, а който нехае за своите пътища, ще загине.
17Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му отплати за неговото благодеяние.
18Наказвай сина си, докле има надежда, и не се възмущавай от вика му.
19Гневливият нека търпи наказание, защото, ако го пожалиш, ще трябва да го наказваш още повече.
20Слушай съвет и приемай изобличение, за да станеш отпосле мъдър.
21В сърцето на човека има много кроежи, но сбъдва се само определеното от Господа.
22Радост за човека е неговата благотворителност, и сиромахът е по-добър, отколкото лъжецът.
23Страхът Господен води към живот, и който го има, винаги ще бъде доволен, и зло няма да го постигне.
24Мързеливец потапя ръка в блюдото и не иска да я подигне до устата си.
25Ако накажеш кощунника, и простият ще стане благоразумен; и ако изобличиш разумния, той ще разбере поуката.
Евреи 2.11-18
(Апостол, Богородица)
11Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки:
12"ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея".
13И пак: "Аз ще се уповавам Нему". И пак: "ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде".
14А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола,
15и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство.
16Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема;
17затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа.
18Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.
Лука 1.24-38
(Евангелие, Богородица)
24След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:
25тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.
26А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,
27при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.
28Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.
29А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.
30И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;
31и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.
32Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;
33и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.
34А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
35Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.
36Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец;
37защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.
38Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.