Библейски четива (Синодален превод)
Евреи 9.24-28 (Апостол)
24Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, което е само образ на истинското, но в самото небе, за да се яви сега пред Божието лице за нас,
25и не за да принася Себе Си много пъти в жертва, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,
26(инак, Той трябваше много пъти да пострада от създание мира;) а сега веднъж завинаги, в края на вековете, се яви, за да премахне греха, като се принесе Сам в жертва.
27И както на човеците е отредено да умрат един път, а след това - съд,
28тъй и Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение.
Евреи 9.1-7
(Апостол, Богородица)
1Тъй и в първия завет имаше наредби за богослужение и земно светилище;
2защото скинията биде стъкмена така: в първата й част беше поставен светилникът, трапезата и хлебното предложение; тая част се нарича "Святая".
3А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се нарича "Святая Святих";
4в нея се намираше златната кадилница и обкованият от всички страни със злато ковчег на завета, в който стояха златната стомна с мана, покаралият жезъл Ааронов и скрижалите на завета,
5а над него - Херувими на славата, които осеняваха очистилището; за тия неща няма нужда сега да се говори подробно.
6При такава направа, в първата част на скинията всякога влизат свещениците, да извършват богослужението;
7а във втората влиза веднъж на годината само първосвещеникът, и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание.
Марк 8.27-31 (Евангелие)
27И излезе Иисус с учениците Си по селата на Кесария Филипова. По пътя питаше учениците Си и им казваше: за кого Ме мислят човеците?
28Те отговориха: едни - за Иоана Кръстителя; други - за Илия, други пък - за едного от пророците.
29Той им казва: а вие за кого Ме мислите? Петър Му отговори и рече: Ти си Христос.
30И запрети им да говорят за Него, комуто и да било.
31И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.
Лука 10.38-42, 11.27-28
(Евангелие, Богородица)
38И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.
39Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.
40А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.
41Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
42а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.
27А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!
28А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.
Жития на светиите
Свети Захария Египетски Отшелник (IV в.)
Баща му, Карион Египтянинът, изоставил семейството си, за да стане монах, вземайки Захария със себе си. Макар и много млад, Захария проявявал дарове на благодат, рядко срещани сред старейшините на Скит. Авва Моисей веднъж го попитал: „Какво означава да си монах?“, на което Захария отговорил, като свалил шапката си и я стъпкал с крака, казвайки: „Ако човек не е толкова съкрушен, не може да бъде монах.“ След като блестял като голяма светлина сред светите монаси на Скит, той починал в млада възраст.
Възпоменание на чудото в Пещерния манастир в Киев (?)
„Двама приятели, Йоан и Сергий, се заклели в братство пред иконата на Света Богородица в този манастир. Йоан бил богат човек с петгодишен син Захария. Йоан се разболял и след смъртта си поверил сина си на грижите на Сергий и оставил у Сергий голяма сума сребро и злато, която той да предаде на Захария, когато порасне. Когато Захария навършил пълнолетие, Сергий отрекъл, че е получил нещо от починалия Йоан. Тогава Захария казал: „Нека се закълне пред същата икона на Пресвета Богородица, пред която е приел братство с покойния ми баща, че не е получил нищо от Йоан, и тогава няма да искам нищо повече от него.“ Сергий се съгласил, но когато се заклел в това и отишъл да целуне иконата, някаква сила го задържала и не му позволявала да се приближи. Тогава, измъчван изведнъж от демон, той започнал да вика: „Свети отци Антоний и Теодосий, не позволявайте на този безмилостен ангел да ме погуби!“ Демонът го нападнал с Божие позволение. Тогава той им разказал за всички пари, които Йоан бил оставил. Но когато отворили кутията, намерили двойна сума. Взел я, Захария я дал на манастира и сам бил постриган за монах. Той живял дълго време и бил достоен за великите Божии дарове, влизайки мирно във вечността.“ (Пролог)