Исаия 3.1-14 (6-ти час)

1Ето Господ, Господ Саваот, ще отнеме от Иерусалим и от Иуда жезъл и тръст, всяка хлебна и всяка водна подкрепа, 2храбър вожд и воин, съдия и пророк, ясновидец и старец, 3петдесетник и велможа, съветник, мъдър художник и изкусен гадател. 4И ще им дам момчета за началници, и деца ще владеят над тях. 5И в народа един ще угнетява другиго, и всякой - своя ближен; момче безсрамно ще се големее пред старец, и простак - пред велможа. 6Тогава човек ще се хване за брата си, в челядта на баща си, и ще каже: ти имаш одежда, бъди ни вожд, и тия развалини да бъдат под твоя ръка. 7А той с клетва ще каже: не мога изцели раните на обществото; и в моята къща няма ни хляб, ни одежда: не ме правете вожд на народа. 8Тъй се е рушил Иерусалим, и падна Иуда, защото езикът им и делата им са против Господа, оскърбителни за очите на Неговата слава. 9Изразът на лицето им свидетелствува против тях, и за греха си те разказват открито, както содомци, не крият: горко на душата им! защото сами на себе си навличат зло. 10Кажете на праведника: блазе му! защото ще яде плодовете на делата си; 11а на беззаконника - горко му! защото ще има отплата за делата на ръцете му. 12Притеснители на Моя народ са деца, и жени владеят над него. Народе Мой! твоите вождове те въвеждат в заблуда и са развалили пътя, по който вървиш. 13Дигна се Господ на съд, - и стои, за да съди народите. 14Господ влиза в съд със старейшините на Своя народ и с Неговите князе: вие опустошихте лозето; плячкосаното от сиромаха е във вашите къщи;

Битие 2.20-3.20 (Вечерня)

20И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове; но за човека не се намери помощник, нему подобен. 21И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът. 22И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека. 23И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си). 24Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът. 25И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.

1Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая? 2Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем, 3само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете. 4Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете; 5но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло. 6Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той. 7Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листа и си направиха препасници. 8И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, и скриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета. 9И извика Господ Бог на Адама и му рече: (Адаме,) где си? 10Той каза: чух гласа Ти в рая, и ме достраша, защото съм гол, и се скрих. 11И рече (Бог): кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш? 12Адам отговори: жената, която ми даде Ти - тя ми даде от дървото, и аз ядох. 13Тогава Господ Бог рече на жената: защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти, и аз ядох. 14И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си; 15и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата. 16На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе. 17А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, - проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си; 18тръне и бодили ще ти ражда тя; и ще се храниш с полска трева; 19с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш. 20И даде Адам на жена си име Ева *, защото тя стана майка на всички живеещи.

Притчи 3.19-34 (Вечерня)

19Господ с премъдрост основа земята, с разум утвърди небесата; 20чрез Неговата премъдрост се разтварят бездните и облаците ръсят роса. 21Синко, не изпущай тия неща отпред очите си, пази здравомислие и разсъдливост, - 22и те ще бъдат живот за душата ти и украшение за шията ти. 23Тогава ще вървиш безопасно по пътя си, и ногата ти не ще се спъне. 24Кога легнеш да спиш, не ще се боиш, и кога заспиш, сънят ти ще бъде приятен. 25Не ще се уплашиш от внезапен страх, нито от нападение, що иде от нечестивци; 26защото Господ ще бъде твое упование и ще запази ногата от примка. 27Не отказвай да сториш добро ономува, който се нуждае, кога ръка ти има сила да го стори. 28Не казвай на приятеля си: "иди си и дойди пак, и утре ще ти дам", кога имаш при себе си. (Защото не знаеш, какво ще роди утрешният ден.) 29Не крой зло против ближния си, когато с доверие живее при тебе. 30Не сваждай се с човека без причина, когато не ти е сторил зло. 31Да ти се не ревне човек, който постъпя насилствено, и не избирай ни един от пътищата му; 32защото Господ се гнуси от развратния, и с праведните има общение. 33Проклятие Господне е върху дома на нечестивия, а жилището на благочестивите Бог благославя. 34Над кощунници Той се присмива, а на смирени дава благодат.

Свещеномъченик Поликарп, епископ на Смирна (167)

Роден е в Ефес около 70 г. Свети Ириней Лионски, негов ученик, казва, че свети Поликарп е бил „ученик на апостолите и познат на онези, които са видели Господа“. Родителите му са умрели като мъченици и той е бил поверен на грижите на една благочестива жена на име Калиста. Като дете светецът бил толкова ревностен да следва заповедите на Христос, че многократно изпразвал килера на приемната си майка, за да нахрани бедните. Тъй като запасите й винаги се възстановявали по чуден начин, Калиста сменила името му от Панкратий на Поликарп, което означава „Много плод“.

Когато порасна, Поликарп стана ученик на св. Йоан Богослов, а с времето стана епископ на Смирна; разказва се, че посланията към Църквата в Смирна в Книгата на Откровението са адресирани към св. Поликарп и неговото паство. Той познаваше лично св. Игнатий Антиохийски и част от тяхната кореспонденция е запазена.

Поликарп ръководи Църквата си в святост повече от петдесет години и стана известен в целия християнски свят като истински пастир и знаменосец на вярата. Около 154 г. той пътува до Рим и се консултира с папа Анаклет относно защитата на вярата.

Не след дълго след завръщането му в Смирна, срещу християните в Мала Азия се разрази жестоко преследване; заедно с много други, свети Поликарп беше арестуван, като беше предсказал предстоящото си мъченичество. (Разказът за мъченичеството му, който следва, се основава на свидетелствата на очевидци, събрани веднага след смъртта му.)

В вечерта на Велики петък войници нахлуват в селската къща, където той пребивава. Епископът ги посреща с радост и заповядва да им се приготви храна. Му е дадено малко време да се моли и в продължение на два часа той стои, почитайки паметта на всички, които е познавал, и молейки се за Църквата по целия свят. Похитителите му се натъжиха, че са дошли да заловят такъв почтен човек, и неохотно го заведоха при проконсула. Когато го принудиха да се отрече от Христос и да спаси живота си, възрастният светец отговори: „Осемдесет и шест години съм бил Негов слуга и Той не ми е сторил нищо лошо; как мога да богохулствам срещу моя Цар и Спасител?“ Казано му, че ще умре на клада, ако не се отрече от вярата, Поликарп отговори: „Заплашвате ме с огън, който гори за кратко време и после угасва, докато не знаете нищо за огъня на бъдещия съд и за вечните мъки, които очакват нечестивите. Защо да чакате още? Направете каквото искате!“

Поставен на кладата, Поликарп вдигна очи към небето и благодари на Бога, че го е счел за достоен да сподели с светите мъченици чашата на Христос. Когато каза „Амин“, палачите запалиха огъня. Очевидците пишат, че огънят се издигна около него като завеса и че той стоеше в средата му, блестящ като злато и излъчващ възхитителен аромат на тамян. Виждайки, че огънят не му вреди, палачите го прободоха с меч. Кръвта му потече толкова обилно, че угаси огъня, и той предаде душата си на Бога. Мощите му бяха изгорени от преследвателите, но християните спасиха няколко парченца кости, които бяха почитани в продължение на много поколения в деня на неговото погребение.

Света Горгония (372)

Тя беше по-голямата сестра на Свети Григорий Богослов (25 януари) и дъщеря на Свети Григорий Назианзен Стари (1 януари) и Света Нона (5 август). Омъжила се за Алипий, гражданин на Икониум, и с него имала три дъщери. Тя станала света наставница на безброй християни, чиято съдба била да изповядват вярата си в света. Синаксарионът казва: „Нейната мъдрост и познания за всичко, свързано с благочестието, я превърнаха в истински образец на християнска съпруга. Нейните роднини, съграждани и многобройни непознати разчитаха на нея като съветник, който щеше да им посочи християнския отговор на всеки от сложните проблеми, с които се сблъскваха, докато живееха в света. Тя беше първа в грижата си за Божиите църкви и в уважението си към свещениците и духовенството, за които вратите на дома ѝ бяха винаги отворени. Нямаше равна на нея нито в даването на милостиня, нито в състраданието към всички страдащи, така че може да се каже, че, подобно на праведния Йов, тя беше очи за слепите, крака за куците, майка за сираците.“

Тя прие светото кръщение в късна възраст, както беше обичайно по онова време, и скоро след това й беше разкрит денят на нейната смърт. Тя се разболя в определения ден и, събрала семейството и приятелите си около леглото си, им даде последните си съвети. След това почина в мир.

Нашият преподобен отец Александър Незаспиващият (430)

Той се родил някъде в средата на IV век на един остров в Егейско море. За известно време живял успешно в света, получил добро образование в Константинопол, след което служил известно време при префекта на преторията. Но, осъзнавайки суетата на светските неща, той откликна на призива на Христос, раздаде всичките си имоти на бедните и влезе в манастир в Сирия. След четири години в послушание, той стигна до убеждението, че сигурността на монашеския живот е несъвместима с евангелската заповед да не се тревожим за утрешния ден; затова се оттегли в пустинята, вземайки със себе си само дрехата си и Евангелието. Там той живя сам в продължение на седем години.

В края на този период той тръгнал на апостолска мисия в Месопотамия, където довел много хора при Христос: градският префект Рабула се обърнал към вярата, след като Александър свалил огън от небето, а банда разбойници, които нападнали светеца по пътя, се превърнали в монашеска общност. Накрая той избяга от града, когато християните там се въстанали, изисквайки да бъде назначен за епископ. Той отново заживял уединено в пустинята отвъд Ефрат, прекарвайки деня в молитва и част от нощта, укрит в бъчва. Там той остана четиридесет години. Неговата святост постепенно привлече повече от четиристотин ученици, които Александър организира в монашеска общност. Всеки ученик притежаваше само една туника и беше длъжен да раздава всичко, от което нямаше нужда за деня. Въпреки този оскъден живот, манастирът успя да създаде и да управлява приют за бедните!

Александър бил объркан как наставлението „Молете се без прекъсване“ (1 Сол. 5:17) може да бъде изпълнено от крехката човешка плът, но след три години пост и молитва Бог му показал метод. Той организирал монасите си в четири групи според това дали родният им език бил гръцки, латински, сирийски или коптски, и групите се молели на смени през деня и нощта. Всеки ден бяха насрочени двадесет и четири богослужения, а между тях монасите пееха от Псалтира. Оттогава общността стана известна като Акоиметои, Неспящите. (По-късно подобни общности възникнаха и на Запад, практикувайки това, което там се наричаше Laus Perennis; Свети Колумбан основал много от тях.)

Стремейки се винаги да разпространява Светото Евангелие, свети Александър изпраща групи мисионери при езичниците в Южен Египет. Той и група от 150 ученици тръгват на път като своеобразен пътуващ манастир, издържайки се изцяло от милостинята на селата, които посещават. В крайна сметка те се заселват в някои изоставени бани в Антиохия, където основават манастир, посветен на непрестанното прославяне на Бога; но един завистлив епископ ги прогонва от града. Отправяйки се към Константинопол, той се заселил там с четирима монаси. За няколко дни повече от четиристотин монаси напуснали манастирите си, за да се присъединят към неговата общност. Светият ги организирал в три групи – гърци, латиняни и сирийци – и възстановил програмата на неспаща молитва, която общността му практикувала в Месопотамия. Не е изненадващо, че успехът му предизвика завистта и гнева на абатите, чиито манастири бяха почти опустели; те успяха да го осъдят като месалианец на събор, проведен през 426 г. (Месалианците бяха секта, която прекалено духовно тълкуваше християнския живот, вярвайки, че той се състои изключително от молитва.) Александър беше изпратен обратно в Сирия, а повечето от монасите му бяха хвърлени в затвора; но веднага щом бяха освободени, повечето избягаха от града, за да се присъединят отново към него. Светецът прекара последните си години, пътувайки от място на място, основавайки манастири, често преследван, докато не почива в мир през 430 г., „за да се присъедини към ангелските хори, които беше имитирал толкова добре на земята.“ (Синаксарион)

Практиката на непрестанното славословие, установена от св. Александър, се разпространи из цялата империя. Манастирът на Акоиметои, основан от св. Марцел, приемник на Александър, бе създаден в Константинопол и се превърна в фар за християнския свят. „Въпреки че не е запазена в днешната практика, непрестанната хвала, установена от Свети Александър, е оказала влияние върху формирането на ежедневния цикъл на литургичните служби на Изток и още повече на Запад.“ (Синаксарион)