Юда 11-25 (Апостол)

11Горко им, защото тръгнаха по Каиновия път, хвърлиха се в користната заблуда на Валаама и загинаха в упорството Кореево. 12Те са петно на вашите "вечери на любовта", като пируват с вас и без страх се гоят. Те са безводни облаци, носени от ветрове, есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени, 13свирепи морски вълни, които разпенят срамотиите си, звезди скитници, за които мракът на тъмнината е навеки запазен. 14За тях е пророкувал и Енох, седмият от Адама, като казва: ето, иде Господ с десетки хиляди Свои свети Ангели, 15за да извърши съд над всички и да изобличи всички нечестивци между тях за всички дела, които са извършили с нечестието си, и за всички жестоки думи, които са изрекли против Него нечестивите грешници. 16Те са роптачи, недоволници, които постъпят според своите похоти (нечестиво и беззаконно); устата им произнасят надути думи, и за облага биват ласкатели. 17Но вие, възлюбени, помнете думите, които апостолите на Господа нашего Иисуса Христа предрекоха; 18те ви говореха, че в последно време ще се явят подигравачи, които ще постъпват според нечестивите си похоти. 19Те са човеци, които се лъчат (от единството на вярата), те са душевни - и нямат дух. 20А вие, възлюбени, като се назидавате в пресветата ваша вяра и се молите чрез Дух Светий, 21запазвайте себе си в любов Божия, очаквайки милост от Господа нашего Иисуса Христа, за вечен живот; 22и към едни бивайте милостиви с разсъждение, 23а други със страх спасявайте, като ги изтръгвате от огън, и изобличавайте със страх, като се гнусите от дрехата, която е осквернена от плътта. 24А на Оногова, Който може да ви запази от прегрешения и да ви постави пред славата Си непорочни в радост, - 25на Едничкия премъдър Бог, наш Спасител чрез Иисуса Христа Господа нашего, слава и величие, сила и власт преди всички векове, сега и във всички векове. Амин.

Лука 23.2-34, 44-56 (Евангелие)

2и почнаха да Го обвиняват, говорейки: намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар. 3А Пилат Го попита и каза: Ти ли си Царят на иудеите? А Той отговори и му рече: ти казваш. 4Пилат рече на първосвещениците и на народа: аз не намирам никаква вина у Тогова Човека. 5Но те настояваха да казват, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Иудея, начевайки от Галилея дотук. 6Пилат, като чу за Галилея, попита: нима Човекът е галилеец? 7И като узна, че Той е подвластен на Ирода, изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Иерусалим. 8А Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него, 9и Му задаваше много въпроси, но Той нищо му не отговаряше. 10А първосвещениците и книжниците стояха и силно Го обвиняваха. 11Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата. 12И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други. 13А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа, 14каза им: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у Тогози Човека никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате; 15но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил; 16и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна. 17А той трябваше за празника да им пуска един затворник. 18Но целият народ закрещя: премахни Тогова! а пусни ни Вара'ва. 19А Вара'ва беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство. 20Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Иисуса. 21Но те крещяха: разпни Го, разпни! 22Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна. 23Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя. 24И Пилат реши да бъде, според както искат те, 25и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Иисуса предаде на волята им. 26И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса. 27И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него. 28А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си; 29понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили! 30Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни! 31Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото? 32Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него. 33И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво. 34А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие. 44Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час; 45и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата. 46Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна. 47А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник. 48И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди. 49А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея. 50И ето, някой си, на име Иосиф, съветник, човек добър и справедлив, 51- той не бе се съгласил с решението и деянията им, - из Ариматея, иудейски град, който очакваше тъй също царството Божие, 52дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово; 53и като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган. 54Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота. 55Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му; 56и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта.

Свети апостол Онесим (ок. 109)

Той е роден във Фригия и е бил роб на Филемон, към когото апостол Павел е адресирал своето послание. Онесим избягал от Филемон и се укрил в Рим, където бил обърнат към вярата от св. Павел. Св. Павел го изпратил обратно при господаря му, който по настояване на св. Павел му дал свобода. Той служил на Църквата в продължение на много години, преди да умре мъченически, пребит до смърт с тояги.

Свети Онесим се почита също на 22 ноември, заедно със светиите Филемон, Архип и Афия; и на 4 януари на Синаксиса на Седемдесетте ученици.

Нашият преподобен отец Далматий Сибирски (1697)

Свети Далматий се почита като пионер на движението, което привлякло много аскети да се заселят в пустошта на Сибир, създавайки нова общност от пустинни отци и превръщайки руския Далечен Север в така наречената „Северна Тебаида“. Той е роден в Тоболск и е възпитан в благочестие от семейството си, наскоро обърнали се в християнството татари. Когато пораснал, влязъл в императорската армия като казак и служил с такова отличие, че царът му присъдил благороднически титул. Оженил се и живял в Тоболск в комфорт и благоденствие. Един ден – след унищожаването на Тоболск в голям пожар през 1643 г. – поразени от осъзнаването на суетата на светските неща, той напусна семейството, богатството и имуществото си и отиде в манастир в Уралските планини, вземайки със себе си само икона на Успение Богородично.

Той бил постриган за монах с името Далматий и се посветил на молитва и аскеза с такава пламенност, че малко по-късно братята го избрали за игумен. Страхувайки се от гордостта и бягайки от почестите, Далматий избягал с иконата на Богородица в отдалечена пещера, където живял живот на мълчание и непрестанна молитва. Неговото присъствие не остана дълго тайна в този слабо населен район и скоро християни от близо и далеч започнаха да идват при него, за да поискат молитва и съвет; много езичници дойдоха при него за свето кръщение. Скоро жилището му станало твърде тясно за онези, които избрали да останат като негови ученици, и светецът получил благословия от епископа на Тоболск да построи дървена капела и няколко килии. Това било началото на великия манастир „Успение Богородично“ (наричан още манастир „Св. Далматий“).

През годините братята претърпяха много изпитания. Веднъж татарският княз на региона, провокиран от лъжливи слухове, планира да унищожи манастира и да убие всички монаси. В нощта преди нападението Светата Божия Майка се явила на княза в бляскави одежди, държейки пламенен меч в едната ръка и бич в другата. Тя забранила на княза да навреди на манастира или на братята и му заповядала да им даде постоянна концесия над региона. Убеден от това видение, князът сключил мир с монасите и станал покровител на манастира, въпреки че бил мюсюлманин.

През следващите години манастирът многократно е бил опожаряван от свирепите езически племена, населявали района; веднъж всички монаси, с изключение на самия свети Далматий, са били избити, но манастирът винаги е бил възстановяван. Светецът почина в мир през 1697 г., а негов наследник като игумен стана синът му Исаак, който построи каменен храм в манастира, за да съхранява мощите на светеца и иконата на Божията Майка, която той беше пазил при себе си през целия си монашески живот.

Нашият преподобен отец Антимос от Хиос (1960)

Роден е през 1869 г. в семейство на набожни селяни на остров Хиос; напуска основното училище рано, за да стане обущар. На деветнадесетгодишна възраст посещава манастир (основан от монах Пахомий, който е бил духовен наставник на Св. Нектарий); толкова е бил трогнат от „ангелския живот” на монасите, че при завръщането си у дома си построява малка колиба и заживява в нея. Единствената му „помощ“ в духовните му борби е икона на Божията Майка, която скоро започва да върши чудеса, привличайки мнозина към неговата пустиня. След известно време той се оттегля в манастир, където е постриган под името Антимос. Там той заболява и игуменът му го изпраща у дома при родителите му заради здравето му. У дома, въпреки че се грижеше за възрастните си родители и упражняваше занаята си на обущар, той продължи да живее като монах, прекарвайки нощите в молитва и понякога хранейки се само с хляб и вода за дълги периоди.

Все повече посетители идваха в неговата скит и при чудотворната икона на Богородица, а през 1910 г. той прие великата схима. Хората от Хиос искаха да бъде ръкоположен за свещеник, но епископът му отказа поради липсата на образование у светеца. По настояване на кръстника на Антимос, епископът на Смирна го ръкоположи вместо него. След поклонение на Атон той се върна в Хиос, където стана капелан в лепрозориум. Скоро болницата, която беше потънала в корупция, се превърна в духовен център, приличащ повече на манастир, отколкото на болница. Свети Антимос се грижеше с ръцете си за много от най-тежко болните, извършвайки много чудеса на изцеление; някои от излекуваните му пациенти станаха монаси или монахини.

С прословутата „Размяна на населението“ от 1922–1924 г. в Хиос се изсипаха бежанци, много от които бяха бедни монахини и момичета. В отговор на видение на Божията Майка свети Антимос построи манастир, който отвори врати с тридесет монахини и бързо се разрасна, въпреки съпротивата на мнозина, които твърдяха, че създаването на такава общност е остаряло (през 1924 г.!). Монашеската обител скоро е приютила осемдесет монахини и е станала известна в цяла Гърция като образец на монашеския живот. Отец Антимос е служил като свещеник на монахините и е продължил да приема многото вярващи – често шестдесет или седемдесет на ден – които са идвали при него за молитва или съвет. Той е продължил това служение повече от тридесет години, извършвайки много чудеса на изцеление. Когато стана твърде стар, за да работи с ръцете си, той се оттегли в килията си и се молеше да му бъде позволено да служи на ближния си до последния си дъх. Той почина в мир на възраст от деветдесет и една години, оплакан и почитан от целия остров Хиос.