10 Декември 2029
Понеделник от 29-а седмица след Петдесетница

Рождественски пост

Почитани светии

Мъченици Мина, Ермоген, Евграф

Библейски четива (Синодален превод)

Евреи 3.5-11, 17-19 (Апостол)

5И Моисей беше верен в целия Му дом като служител, за да засвидетелствува онова, що имаше да се възвести. 6А Христос, като Син, е в Своя дом; Негов дом пък сме ние, стига само дръзновението и надеждата, с която се хвалим, да спазим твърдо докрай. 7Поради това, както Светий Дух казва: "днес, кога чуете гласа Му, 8да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте в деня на изкушението в пустинята, 9дето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми през четирийсет години. 10Затова възнегодувах против оня род и рекох: винаги се заблуждават в сърцето си и сами не познаха пътищата Ми. 11Затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище". 17Против кои негодува Той четирийсет години? Не против ония ли, които съгрешиха и чиито кости паднаха в пустинята? 18А на кои се е заклел, че няма да влязат в Неговото покоище, ако не на непокорните? 19И тъй, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверие.

Лука 20.27-44 (Евангелие)

27Тогава дойдоха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: 28Учителю, Моисей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си; 29имаше, прочее, седем братя, и първият, след като взе жена, умря бездетен; 30тая жена взе вторият; и той умря бездетен; 31взе я третият, - тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца; 32след всички умря и жената; 33и тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена. 34Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат; 35но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, 36и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии. 37А че мъртвите ще възкръснат, и Моисей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов. 38Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи. 39На това някои от книжниците рекоха: Учителю, добре каза. 40И не смееха вече да Го питат за нищо. А Той им рече: 41как казват, че Христос е син Давидов? 42А сам Давид казва в книгата на псалмите: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, 43докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти". 44И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той му е син?

Жития на светиите

Свети мъченици Мина, Ермоген и Евграф (235)

Минас бил атинянин, придворен на император Максимин и таен християнин. Веднъж в Александрия избухнали граждански вълнения, предизвикани от различни политически фракции и от нарастващия успех на християнските мисионери в отвръщането на александрийския народ от идолите. Императорът изпратил Минас да помири страните и да уреди спора. При пристигането си Минас бързо разрешил политическите проблеми и възстановил мира в града; но вместо да потуши християнството, както желаел императорът, той направил всичко по силите си, за да защити християните и да насърчи разпространението на Евангелието. Когато мълвата за това стигнала до императора, той изпратил друг доверен придворен, Ермоген, да възстанови имперската власт и да екзекутира Минас, ако не се отрече от Христос. Ермоген изпълнил стриктно тези заповеди: той подложил благочестивия Минас на различни ужасни мъчения на публичната арена. Но Минас бил по чудо запазен през всички тях и когато най-накрая се появил на арената, обграден от двама блестящи ангели, Ермоген се разкаял и изповядал Христос. Той от своя страна станал толкова пламенен защитник на Евангелието, че скоро бил назначен за епископ (!). Накрая императорът решил, че единственото решение е сам да дойде в Александрия. Там той наредил жестоко да измъчват до смърт Мина и Ермоген тайно, за да не извършат публични чудеса; но когато императорът се явил пред народа на арената на следващия ден, двамата светци, чудотворно запазени, също се появили там, карайки народа да извика: „Христос е единственият истински Бог!“ При гледката, писарят на Мина, Евграф, се обявил за християнин, скочил на арената и публично поискал честта да умре с тях. И тримата били обезглавени. Скъпоценните им мощи по-късно били отнесени в Константинопол, където извършили много чудеса.