1 Тимотей 3.1-13 (Апостол)

1Верни са тия думи: желае ли някой епископство, добро нещо желае. 2Но епископът трябва да е непорочен, мъж на една жена, трезвен, целомъдър, скромен, почтен, страннолюбив, поучлив; 3не пияница, не побойник, не свадлив, не алчен за гнусна печалба, а кротък, миролюбив и не сребролюбив; 4да управлява добре къщата си и да има деца послушни със съвършена почтителност; 5защото, който не умее да управлява собствената си къща, как ще се грижи за църквата Божия? 6Да не е новопокръстен, за да се не възгордее и падне в еднакво осъждане с дявола. 7Трябва още той да има и добро свидетелство от външните, за да не бъде укоряван и да не падне в примката на дявола. 8Дяконите също трябва да бъдат почтени, недвуезични, да не са пристрастени към вино, нито алчни за гнусна печалба, 9да пазят тайнството на вярата с чиста съвест. 10И те трябва първом да бъдат изпитвани, та после, ако са безпорочни, да стават дякони. 11Също и жените им трябва да бъдат почтени, не клеветници, трезвени и верни във всичко. 12Всеки от дяконите трябва да бъде мъж на една жена, добре да управлява децата си и къщата си. 13Защото, които са служили добре, придобиват добър чин и голямо дръзновение във вярата, що имат в Христа Иисуса.

Лука 16.1-9 (Евангелие)

1А каза и на учениците Си: един човек беше богат и имаше пристойник, за когото му бе донесено, че разпилява имота му; 2и като го повика, рече му: какво е това, що чувам за тебе? Дай сметка за пристойничеството си, защото не ще можеш вече да бъдеш пристойник. 3Тогава пристойникът си рече: що да сторя? Господарят ми отнима от мене пристойничеството; да копая, не мога; да прося, срамувам се; 4сетих се, що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от пристойничеството. 5И като повика длъжниците на господаря си, всекиго поотделно, рече на първия: колко дължиш на господаря ми? 6Той отговори: сто мери масло. И рече му: вземи си разписката, седни и бърже напиши: петдесет. 7После рече другиму: а ти колко дължиш? Той отговори: сто крини пшеница. И му рече: вземи разписката си и напиши: осемдесет. 8И господарят похвали неверния пристойник, задето постъпил досетливо; защото синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината. 9И Аз ви казвам: придобийте си приятели с неправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища.

Свети апостол Филимон и свети Апия, Архип и Онисим

Филимон е споменат в Посланието на свети апостол Павел, носещо неговото име. Той бил благородник от Колоса; Апфия била негова съпруга. Архип бил епископ на Колоса. И тримата били ученици на апостол Павел. Онисим бил езически роб на Филимон, който откраднал от господаря си и избягал в Рим. Там свети Павел го довел до вярата в Христос и написал Посланието до Филимон, в което умолявал господаря на Онисим да му прости и да го приеме обратно като брат в Христос. Филимон направил това и Онисим по-късно станал епископ. В Гърция той е почитан като покровител на затворените. Всички тези свети последователи на Христос загинали като мъченици, убити с камъни от езичници.

Свети мъченици Цецилия, Валериан, Тивурций и Максим, в Рим (3 в.)

Света Цецилия е родена в видно езическо семейство в Рим. В младостта си тя тайно става ученичка на Христос. Когато родителите ѝ я сгодяват за млад мъж на име Валериан, тя го убеждава в Христовата вяра и го убеждава да живеят в девственост. Валериан е кръстен от папа Урбан и от своя страна увежда брат си Тивуртий във вярата. По това време християните в Рим са жестоко преследвани, много от тях до степен на мъченичество; Цецилия, съпругът ѝ и брат му си поставят за цел да излязат през нощта и тайно да погребат благочестиво мъчениците и да окажат благотворителна помощ на семействата им. В крайна сметка това е разкрито и двамата братя на свой ред са арестувани и осъдени като християни. В момента на обезглавяването им римският офицер Максим вижда отворено небе и ангели, дошли да приемат душите им; той, заедно с няколко други очевидци, изповядва Христос и от своя страна умира под мъчения. Накрая самата Цецилия е арестувана и след като вярно издържа различни мъчения, е обезглавена. Тъй като в първата си биография Света Цецилия е описана като любителка на музиката, тя е почитана като покровителка на църковната музика на Запад и често е изобразявана да свири на орган.

Свети княз и страстотерпец Петър Ярополк (1086)

„Свети Петър Ярополк, син на великия княз Изяслав Ярославович, участвал във всички походи на баща си като послушен син и отишъл с него в изгнание. Кроткият и смирен княз имал много да страда от членовете на семейството си, но винаги им прощавал. Всеки ден той усърдно се молел да бъде удостоен със свята смърт, подобно на светците Борис и Глеб (24 юли), за да се очисти от многото си грехове чрез проливането на кръвта си и да се освободи от суетата на този свят. Той бил убит на 21 ноември 1086 г.“ (Синаксар)

Терминът „страстотерпци“ се използва в Руската църква за светци, които, макар и да не са били убити заради вярата си и следователно не са мъченици в строг смисъл, са претърпели смъртта си с отречение и в духа на Евангелието. Светиите Борис и Глеб са първите и образцови страстотерпци.

Свети велик княз и мъченик Михаил Тверски (1318)

Той е роден в Твер през 1272 г. в семейството на княз Ярослав Ярославович, брат на Свети Александър Невски (памятник на 23 ноември). Михаил е възпитан във вярата от майка си, която по-късно става монахиня. Неговата пламенност е такава, че от детството си е сигурен, че трябва да завърши живота си или като монах, или като мъченик. Той наследява брат си като княз на Твер през 1285 г. и по-късно става велик княз на Владимир, руската столица по време на монголското завоевание.

Когато княз Михаил загуби владимирския трон поради заговора на своя роднина, княз Георги, съветниците му го подтикнаха да започне война срещу Георги; но той предпочете да загуби властта, отколкото да подложи народа си на кръвопролитие. Когато Георги нападна самия Твер, Михаил вдигна оръжие, за да го защити, и победи. Една от пленниците му беше принцеса Агата, съпругата на Георги и сестра на татарския хан. Когато тя почина в плен, пълният гняв както на Георги, така и на татарите се разпали срещу Михаил. Князът знаеше, че единственият начин да предотврати катастрофа за народа си е да отиде в Златната Орда, за да бъде съден в двора на хана. Роднините и съветниците на Михаил знаеха, че подобен курс със сигурност ще доведе до смъртта му, но никой не успя да го разубеди да отиде да спаси народа си.

Михаил бил държан в затвора с дървено ярем около врата и подлаган на много унижения от татарите. Но докато чакал присъдата си, той останал спокоен, прекарвайки дните си в пеене на църковните служби и Псалтири. В нощта на 21 срещу 22 ноември той получил откровение за предстоящата си смърт. Присъствал на литургията, причастявал се и прегърнал семейството си. След това, отваряйки Псалтира, прочел думите: „Възложи бремето си на Господа и Той ще те подкрепи: никога няма да позволи праведникът да се поклати“ (Пс. 54). След това спокойно поздравил своя сродник Георги и неговите слуги, които се нахвърлили върху княза и го пронизали с мечове. Мощите на княз Михаил били върнати в Москва, след което пренесени в Твер през 1320 г. Когато градът бил обсаден през 1549 г., Свети Михаил се явил на жителите под формата на конен рицар, въоръжен за битка.