Марк 16.1-8 (2-ро утринно Евангелие)

1След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. 2И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, 3и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? 4И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. 5Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. 6А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. 7Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. 8И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.

Ефесяни 2.14-22 (Апостол)

14Защото Той е нашият мир, Който направи от двата народа един и разруши преградата, що беше посред, 15като с плътта Си унищожи враждата, а с учението - закона на заповедите, за да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир, 16и в едно тяло да примири двата народа с Бога чрез кръста, като на него уби враждата; 17и като дойде, благовести мир на вас, далечни и близки, 18защото чрез Него и едните и другите имаме достъп при Отца, в единия Дух. 19И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога, 20като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък, 21върху който цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа, 22върху който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа.

Лука 8.41-56 (Евангелие)

41И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му, 42защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него. 43И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного, 44приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението й престана. 45И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене? 46Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене. 47Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала. 48А Той й рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром! 49Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя. 50Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде. 51А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Иоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето. 52Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи. 53И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла. 54А Той, като отпрати всички навън и я хвана за ръка, извика: момиче, стани! 55И възвърна се духът й; тя веднага стана; и Той заповяда да й дадат да яде. 56И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.

Свети мъченик Мина (ок. 304 г.)

Този свети мъченик е бил египтянин и войник по време на царуването на Диоклециан и Максимиан. Въпреки че е бил известен с доблестта си в битки, той се отказва от войнишкия си чин, когато легионът му получава заповед да пленява християни в Северна Африка. Бягайки в планините, той пребивава там известно време в мълчание и уединение, посвещавайки дните си на молитва. След време се явява на езически фестивал, отрича идолите и се обявява за християнин. Заради това е предаден на управителя на града, който го подлага на ужасни мъчения и накрая го обезглавява. Някои вярващи вземат част от мощите му и ги погребват с почести близо до езерото Мареотис, на около тридесет мили от Александрия. Църквата, построена над гробницата му, се превръща в място за поклонение не само за безброй египтяни, но и за християни от цял свят: открити са доказателства за пътувания до неговото светилище чак от Ирландия.

Синаксарийът разказва за намесата на светеца във Втората световна война: „През юни 1942 г., по време на Северноафриканската кампания, която е била решаваща за изхода на Втората световна война, германските сили под командването на генерал Ромел са били на път за Александрия и са спрели близо до място, което арабите наричат Ел-Аламейн на името на свети Мина. Там е имало древна разрушена църква, посветена на светеца; и там някои хора казват, че е погребан. Тук по-слабите съюзнически сили, включително някои гърци, са се изправили срещу числено и военно превъзхождащата германска армия и резултатът от предстоящата битка е изглеждал сигурен. През първата нощ на сражението свети Мина се е появил сред германския лагер начело на керван от камили, точно както е бил изобразен по стените на разрушената църква на една от стенописите, изобразяващи неговите чудеса. Това изумително и ужасяващо привидение е подкопало германския морал дотолкова, че е допринесло за блестящата победа на съюзниците. Църквата „Свети Мина“ е възстановена в знак на благодарност и там е основан малък манастир.“

Нашият праведни отец Теодор Студит (826)

„Свети Теодор Студит е роден в Константинопол през 759 г.; благочестивите му родители са се казвали Фотин и Теоктист. Той приема монашески стрит в младостта си в манастира, наречен Сакудион, и става игумен там през 794 г. Около 784 г. е ръкоположен за дякон, а по-късно и за презвитер от светейши патриарх Тарасий. След като се присъединява към братството на манастира Студий (който е кръстен на своя основател Студий, римски консул), светецът получава прозвището „Студит“.“ Той се оказал пламенен ревностен пазител на преданията на Отците и се борил дори до смърт заради почитта си към светите икони. Заради благочестивата си ревност изтърпял три изгнания. По време на третото, на което бил осъден от иконоборческия самодържец Лъв Арменец, той смело издържал бит, връзване и водене от една тъмна тъмница в друга в продължение на цели седем години. Накрая бил отзован от изгнание от Михаил Заекващия. Получавайки по този начин кратка почивка от трудовете си на дълго издръжливост, той починал в Господа на 11 ноември 826 г., една неделя, докато учениците му, които стояли около него, пеели 118-ия псалом. Някои казват, че след като получил непорочните Тайни, той самият започнал да пее този псалом. И стигайки до стиха „Никога няма да забравя Твоите повеления, защото в тях си ме съживил“ (ст. 93), той предал духа си, след като живял шестдесет и седем години. В допълнение към другите си свещени писания, той съставил, в сътрудничество с на брат му Йосиф, почти цялата умилостивяваща книга на Триода.“ (Великият часовослов)

Свети Теодор помага за основаването на Студийския (или Студионския) манастир в Константинопол и е негов игумен. Под негово ръководство Студийският манастир се превръща във водещ център на православното благочестие и византийската култура на своето време. Монасите живеят радикално обикновен живот: те дори не са имали собствени килии, а са спяли в големи спални помещения.