Филипяни 2.24-30 (Апостол)

24и уверен съм в Господа, че и сам скоро ще дойда при вас. 25Счетох обаче за нужно да изпратя при вас брата Епафродита, мой сътрудник и съратник, а ваш пратеник и услужник в нуждите ми, 26понеже той копнееше да види всинца ви и дълбоко скърбеше, задето сте чули, че беше болен. 27Защото той боледува до умиране; но Бог го помилува, и не само него, но и мене, за да ми се не прибави скръб върху скръб. 28Поради това изпратих го по-скоро, та, като го видите пак, да се зарадвате, и аз да бъда по-малко наскърбен. 29Приемете го, прочее, в Господа с всяка радост, и такива имайте на почет, 30понеже за Христовото дело той беше почти на умиране, като презря живота си, за да допълни недостига на вашето към мене служение.

Лука 6.46-7.1 (Евангелие)

46И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам? 47Всеки, който дохожда при Мене и слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа кому прилича. 48Той прилича на човек, който гради къща и който изкопа дълбоко и тури основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на тая къща и не можа да я разклати, защото бе основана върху камък. 49А тоя, който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който съгради къща на земята без основи; и когато реката напря на тая къща, тя веднага рухна, и срутването и биде голямо.

1Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше, Той влезе в Капернаум.

Светите мъченици Еулампий и Еулампия (196)

Те бяха брат и сестра от Никомедия, които пострадаха за Христа по времето на царуването на Максимиан. Еулампий е бил арестуван заради християнската си вяра; когато сестра му е получила вестта, тя се е притекла да се присъедини към него. И двамата са били подложени на различни жестоки мъчения, включително хвърляне в огън и вряща смола, от които по чудо са излезли невредими. Накрая Еулампий е бил обезглавен, а Еулампия е издъхнала, преди и тя да бъде обезглавена.

Блаженият безумен за Христа Андрей от Тотма (1637)

„Свети Андрей произхождал от семейство на набожни, неграмотни селяни. Той получил образование, като ходел на църква, и след смъртта на родителите си станал послушник в манастира в Галич, в епархията на Кострома. Игуменът, който се отличавал с мъдростта си, разпознал духовните дарби на Андрей и го насърчил да предприеме необичайната и трудна аскеза на безумието за Христа. Андрей напусна манастира, за да води скитнически живот, но често се връщаше, за да разкрива мислите и делата си на своя старец. След смъртта на своя старец той се заселил близо до църквата „Възкресение Христово“ в град Тотма, където бил напълно неизвестен. Прекарвал цялата нощ в молитва, а през деня просел милостиня, която веднага раздавал на бедните. Ходел бос лято и зима и се хранел само с хляб и вода. Всяка година извършвал поклонение до светите места в региона. Един ден към него се обърна вождът на едно дивашко племе. Човекът страдаше от очно заболяване и помоли Андрей, който вече се смяташе за чудотворец, да го излекува. Андрей избяга, но дивакът изми очите си в снега, стъпкан от светеца, и се излекува.

„Изтощен от аскеза и лишения, Свети Андрей предвидял деня на своята кончина. Той повикал свещеник, изповядал се и причастил се със Светите Тайнства, и не след дълго заспал в Господа, като небесен аромат изпълнил стаята, където лежало тялото му. Малко по-късно светецът се явил на една болна жена, докато тя спела, държейки Евангелието, за да го почита, и й казал да се моли на гроба му. Когато се събуди, жената беше изцелена.“ (Синаксар)