Яков 1.19-27 (Апостол)

19И тъй, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв, 20защото човешкият гняв не върши Божия правда. 21Затова, като отхвърлите всяка нечистота и набрана злоба, с кротост приемете насаденото слово, което може да спаси душите ви. 22Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си. 23Защото, който слуша словото и го не изпълнява, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало: 24погледне се, отмине, и веднага забравя, какъв е бил. 25Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той, бидейки незабравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в действията си. 26Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно. 27Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света.

Марк 10.17-27 (Евангелие)

17А когато излизаше на път, някой се затече, падна пред Него на колене и Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? 18Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. 19Знаеш заповедите: не прелюбодействувай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствувай; не увреждай; почитай баща си и майка си. 20А той Му отговори и рече: Учителю, всичко това съм опазил от младини. 21Иисус, като го погледна, възлюби го и му рече: едно ти не достига: иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста. 22А той, като се смути от тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот. 23И като погледна наоколо, Иисус казва на учениците Си: колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие! 24А учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им отговаря и казва: чеда, колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие! 25По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. 26А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси? 27Иисус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.

Синаксис на Седемдесетте апостоли.

В допълнение към Дванадесетте апостоли, нашият Господ назначи седемдесет ученици да отидат и да разнесат Благата вест по света (виж Лука, гл. 10). По-късно към тази група се присъединиха и други, така че всъщност техният брой надхвърля седемдесет, макар че всички те все още се наричат „от Седемдесетте“.

На този ден ние почитаме и групата от онези, които са били изпратени от Светия Дух през вековете, за да проповядват радостното Евангелие на Христос.

Етиопският евнух на царица Кандаке

Кръщението му от светия апостол Филип е разказано в Деяния, глава 8. Той вече търсеше Божиите неща – STORYта го показва да чете Книгата на Исая и уточнява, че отиваше в Ерусалим, за да се поклони. Той се върна у дома („радваше се“, казват писанията) и проповядваше Евангелието на Христос в родната си земя; древната Църква на Етиопия проследява началото си до неговата мисия. Той умря мъченическа смърт.

Преподобна Аполинария (V в.)

Тя била девица от високо потекло, дъщеря на магистрат на име Антим в град Рим. Изпълнена с любов към Христос, тя убедила родителите си да ѝ позволят да отиде на поклонение в Светата земя. В Ерусалим тя уволнила повечето от придружителите си, раздала бижутата, скъпите си дрехи и парите си на бедните и продължила към Египет, придружавана само от двама доверен слуги. Близо до Александрия тя се откъснала от тях и избягала в гората, където живяла в аскеза в продължение на много години. След това се отправила към Скетис, известната пустинна монашеска колония, и се представила като евнух на име Доротеос. Под този облик тя била приета като монах.

Антим, след като загуби по-голямата си дъщеря, беше сполетян от още една скръб: по-малката му дъщеря беше обладана от демон. Той изпрати дъщеря си в Скетис, молейки светите отци там да ѝ помогнат с молитвите си. Те я повериха на грижите на „Доротеос“, който след дни на непрестанна молитва успя да излекува напълно (незнаещата за това) си сестра. Когато момичето се върнало у дома, се оказало, че е бременна, и Антим, разгневен, наредил да му доведат монаха, който се е грижил за нея. Той бил изумен да открие, че „Доротеос“ е собствената му дъщеря Аполинарна, за която бе загубил надежда да види отново. След няколко дни святата жена се върна в Скетис, като продължи да крие самоличността си от събратята си монаси. Едва при смъртта й истинската й STORY беше разкрита.