2 Петрово 3.1-18 (Апостол)

1Това е вече второ послание, що ви пиша, възлюбени; в тия две послания с напомняне пробуждам вашия чист разум, 2за да си спомните думите, изпреди казани от светите пророци, и заповедта на Господа и Спасителя, предадена от вашите апостоли; 3най-първо знайте това, че в последните дни ще се явят подигравачи, които вървят по своите си похоти 4и казват: де е обещанието за Неговото пришествие? Защото, откак бащите ни починаха, всичко си стои тъй, както от начало на творението. 5Защото тия, които това искат, умишлено забравят, че небесата и земята открай бяха съставени от вода и чрез вода със силата на Божието слово, 6поради което тогавашният свят, потопен от вода, загина. 7А сегашните небеса и земята, съхранявани от същото слово, пазят се за огъня в деня на съда и погибелта на нечестивите човеци. 8Едничко това да не отбягва от вниманието ви, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години - като един ден. 9Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние. 10И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем; тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят. 11И тъй, понеже всичко това ще се разруши, какви трябва да бъдете в свят живот и благочестие вие, 12които очаквате и желаете скорото дохождане на Божия ден, за който пламналите небеса ще се разрушат, и разгорелите се стихии ще се стопят? 13Но ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда. 14Затуй, възлюбени, като очаквате това, постарайте се да се намерите пред Него в мир, неосквернени и непорочни; 15и дълготърпението на Господа нашего считайте за спасение, както и възлюбеният наш брат Павел ви писа според дадената му мъдрост, 16както той говори за това и във всички послания, дето има някои места мъчни за разбиране, които невежи и неукрепнали изопачават, както и другите Писания, за своя си погибел. 17Вие, прочее, възлюбени, като знаете това от по-рано, пазете се, да не би, увлечени от заблуждението на беззаконниците, да отпаднете от твърдостта си, 18но растете в благодат и познаване на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа. Нему слава и сега и в ден вечний. Амин.

Марк 13.24-31 (Евангелие)

24Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, 25и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят. 26Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма. 27И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите вятра, от края на земята до края на небето. 28Вземете подобие от смоковницата: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; 29тъй и вие, кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо, при вратата. 30Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне. 31Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.

Светите чудотворци и безсребърници Кир и Йоан и онези, които са с тях (311)

Те се причисляват към безсребърните лекари. Кир беше лекар, живял в Александрия. Като благочестив християнин, той лекуваше не само телата, но и душите, довеждайки мнозина към Христос, и често лекуваше чрез молитва, а не чрез употребата на лекарства. Често казваше на пациентите си: „Ако искате да се предпазите от болести, внимавайте да не съгрешавате, защото в повечето случаи болестта е резултат от греха.“ Когато започнало преследването на Диоклетиан, Кир бил доносен на езическия управител и избягал в Арабия, където станал монах. Там придобил голяма слава, като лекувал много болести, използвайки само знака на кръста.

Йоан беше войник от Едеса, който чул за делата на Кир и, напуснал армията, го потърсил. Те се срещнали в Египет, където Йоан станал монах и ученик на Кир, присъединявайки се към него в практикуването на добродетелите и в изцеляването на болести чрез молитва.

Те чули за ареста на една християнка на име Атанасия и нейните дъщери Теоктиста и Евдоксия. Загрижени, че нежните девойки може да се отрекат от Христос под мъчения, двамата монаси ги потърсили, за да ги окуражат в изповядването на вярата. Самите те били заловени и управителят решил да ги подложи на мъчения пред жените, смятайки, че това ще сломи духа им. Вместо това Кир и Йоан понасят страданията си толкова търпеливо и смело, че жените само се укрепват в решимостта си. Виждайки, че е провалил, управителят заповядва всичките пет да бъдат обезглавени. Телата им са положени в църквата „Св. Марко“ в Александрия.

През V век мощите на светиите Кир и Йоан бяха пренесени в църква в Абукир, близо до Александрия, от свети Кирил (9 юни). Там те бяха източник на многобройни изцеления и чудеса, а светилището се превърна в едно от най-големите места за поклонение в християнския свят.

Преподобен Никита, отшелник от Киевските пещери и епископ на Новгород (1108)

Неговата STORY е забележителна STORY за духовно заблуждение (прелест на руски) и покаяние за заблуждението. Никита е бил млад и ревностен монах от Киевската пещерна лавра, който, против съвета на своя игумен Св. Никон (25 март), се оттеглил сам в пещера и се затворил в нея. Няколко време по-късно младият монах усетил възхитителен аромат, изпълващ пещерата му. Смятайки, че получава божествено откровение, той извика: „Господи, яви ми Себе Си, за да Те почитам лице в лице!“ Глас отговори: „Изпращам ти ангел: прави всичко, което ти каже.“ Скоро дяволът се яви пред него като „ангел на светлината“ и Никита, напълно заблуден, падна ничком пред него. Дяволът му заповяда да спре да се моли и да посвети цялото си време на четене и запомняне на Стария Завет. Никита се подчини без да задава въпроси. След известно време дяволът започна да му разкрива неща, които се случваха във външния свят, така че младият монах придоби репутация на пророк сред посетителите на пещерата му. Когато Старейшините на пещерите осъзнали, че Никита никога не говорил на посетителите си или на когото и да било за Новия Завет, решили, че е бил омагьосан от дявола. Разбивайки вратата на пещерата му, те прогонили измамника с молитвите си и насила върнали младия отшелник в манастира.

Веднага щом злият ангел беше прогонен, Никита стана като малко дете: той мигновено забрави целия Стар Завет (който беше практически запомнил) и дори загуби способността си да чете, така че трябваше да бъде изпратен отново на училище. Бавно той се върна към себе си, осъзна своето предишно заблуждение и се покая със сълзи. След това той се посвети на смирението и послушанието в монашеската общност. Покаянието му и напредъкът му в добродетелите бяха толкова големи, че по-късно той беше ръкоположен за епископ на Новгород. Той почина в мир през 1108 г. и стана известен с многото чудеса, които извърши, особено с изцеляването на слепи.

Марцела от Рим (410)

Дъщеря на видна римска фамилия, тя била омъжена против волята си, но овдовяла след по-малко от година. По примера на пророчицата Анна, тя посветила вдовството си на Бога и превърнала красивата си къща в Рим в манастир, където живеела в строг аскетизъм.

„Когато Църквата беше раздирана от спорове относно ученията на Ориген, Света Марцела мълча за известно време, но накрая реши да се застъпи за православието и, запазвайки мил и нежен тон в разговорите, успя да опровергае аргументите на еретиците.“ (Ормилия Синаксарион)

Когато готите нахлуха и ограбиха Рим през 410 г., те нахлуха в къщата ѝ. Марцела ги посрещна спокойно, но когато те поискаха пари, тя отговори, че от никой, облечен толкова бедно като нея, не може да се очаква да има пари. При това нападателите я пребиха безмилостно, въпреки напредналата ѝ възраст. Тя понасяше ударите им без да се оплаква, молейки само да пощадят духовната ѝ дъщеря Принципия. Дълбоко трогнати от отговора ѝ, варварите я заведоха заедно с ученичката ѝ в църквата „Св. Павел“, където тя почина два дни по-късно.