2 Петрово 1.1-10 (Апостол)

1Симон Петър, раб и апостол Иисус Христов, до ония, на които чрез правдата на Бога нашего и Спасителя Иисуса Христа се падна да получат с нас еднаква по стойност вяра: 2благодат вам и мир да изобилва в познаване Бога и Христа Иисуса, нашия Господ. 3Понеже божествената Негова сила ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие, чрез познаване Оногова, Който ни е призвал със Своята слава и съвършенство, 4чрез които ни са дарувани твърде големите и драгоценни обещания, та чрез тях да станете участници в божественото естество, като отбегнете световното разтление от похоти, - 5затова, като положите всяко старание, привнесете към вярата си добродетел, към добродетелта знание, 6към знанието въздържание, към въздържанието търпение, към търпението благочестие, 7към благочестието братолюбие, към братолюбието любов. 8Защото, ако тия добродетели ги има у вас и се умножават, те не ще ви оставят празни, нито безплодни в познаването Господа нашего Иисуса Христа. 9А у когото ги няма, той е сляп, късоглед и забравил, че се е очистил от прежните си грехове. 10Затова, братя, още повече залягайте да уякчите вашето звание и избор: това като вършите, никога няма да погрешите,

Марк 13.1-8 (Евангелие)

1И когато Той излизаше от храма един от Неговите ученици Му казва: Учителю, погледни, какви камъни и какви здания! 2Иисус му отговори и рече: виждаш ли тия големи здания? Няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат. 3И когато седеше на Елеонската планина, срещу храма, питаха Го насаме Петър, Иаков, Иоан и Андрей: 4кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато всичко това стане? 5Отговаряйки им, Иисус почна да говори: пазете се да ви не прелъсти някой. 6Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз; и ще прелъстят мнозина. 7А кога чуете боеве и вести за войни, не се смущавайте; понеже това трябва да стане; ала туй не е още краят. 8Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има трусове, и ще има глад и смутове. Това е начало на болки.

Светият ни отец Ксенофонт, съпругата му Мария и синовете им Аркадий и Йоан (VI в.)

Ксенофонт бил богат сенатор в Константинопол по времето на Юстиниан. Той и съпругата му Мария имали двама сина, Аркадий и Йоан, на които осигурили най-доброто образование. Когато навършили пълнолетие, Ксенофонт ги изпратил да учат право в Беритус (Бейрут). Но корабът, с който тръгнали, потънал в буря и двамата братя били изхвърлени на брега, живи, но разделени, без да знаят дали другият е оцелял.

И двамата братя благодариха на Бога за спасението си и, осъзнавайки суетата на земните неща, и двамата станаха монаси: Йоан в Тир, а Аркадий в Йерусалим. Две години по-късно, като не получи никакви вести от синовете си, Ксенофонт направи разследване и разбра, че те никога не са пристигнали в Бейрут и че вероятно са загинали при корабокрушение. Благодарейки на Бога, Който дава и отнема, както Ксенофон, така и съпругата му Мария облякоха груби дрехи и тръгнаха на поклонение в Светата земя. В Йерусалим те срещнаха духовния отец на Аркадий, който им каза, че и двамата им сина са живи и че скоро ще ги видят.

По Божията провидение Йоан и Аркадий се срещнаха на Голгота и, радостно събрани, прекараха известно време в служение на светия старец на Аркадий. Два дни по-късно Ксенофонт и Мария, посещавайки стареца, прекараха време с двамата си сина, но не ги разпознаха, докато старецът не разкри самоличността им. Родителите плакаха от радост и веднага решиха сами да поемат монашеския живот. Раздавайки значителното си богатство, двамата влязоха в манастири в Светата земя. И родителите, и синовете стигнаха далеч в молитвения живот, като им бе дадена силата да вършат чудеса и да предвиждат бъдещи събития.

Свети Амонас от Египет, ученик на Свети Антоний Велики (350)

„Свети Амонас беше ученик на Свети Антоний Велики и стана негов приемник начело на отшелниците от външната планина на Писпир, след като прекара четиринадесет години в Скетис в непрестанна молитва към Господа да му бъде дадена победа над гнева. По-късно той беше посветен за епископ, вероятно от Свети Атанасий Велики. Той притежавал безстрастие до такава степен, че сякаш не знаел за съществуването на злото и не бил способен да съди никого.

„Един ден дойдоха някои хора да го помолят да разреши един спор между тях. Светецът отговори, като се престори на луд, и каза на една жена, която го третираше като луд: „Ти не осъзнаваш колко усилия съм положил в пустинята, за да придобия тази лудост, и днес я загубих заради теб!“ При друг случай, когато го заведоха да посети брат с лоша репутация, той седна на бъчвата, където се криеше наложницата [на заблудения брат], докато обвинителите му претърсваха безрезултатно килията му. След това, като се сбогува с нещастния човек, той просто каза: „Братко, пази се!“

„Когато го попитаха кои аскетични дела са най-угодни на Бога, той отговори: „Просто седи в килията си и яж малко всеки ден, като винаги пазиш молитвата на митаря в сърцето си (Лука 18:13), и ще бъдеш спасен.“ Той също така каза, че страхът от Бога поражда стенания и сълзи, а те предизвикват радост в душата, изпълвайки я с божествена сила да върши това, което е угодно на Бога, и че тази сила от висините ни утвърждава в обществото на Ангелите. Издигнати по този начин от височина на височина, докато смирено се молим да бъдем избавени от греха, ние ще получим (каза той) като че ли от само себе си откровение за Божиите тайни.“ (Синаксарион)

Светата ни майка Паула от Рим (404)

Тя е родена през 347 г. в благородно семейство в Рим и на шестнадесетгодишна възраст се омъжила за Токсотий, виден благородник. Въпреки че съпругът й бил езичник, той й бил предан и й дал свобода да поддържа християнски дом и да възпитава децата си като християни. Те били благословени с пет деца. Когато тя била на тридесет и две години, съпругът й починал внезапно и Паула решила да превърне голямата си къща в Рим в манастир. По-късно тя пътува до Светата земя със своя духовен отец Свети Йероним (15 юни). В Витлеем тя основава два манастира, един за жени (където тя живее) и един за Свети Йероним и неговите спътници. Всеки ден монахините пеят целия Псалтир, който са длъжни да научат наизуст. Паула била изключително строга в поста си и щедра в даването на милостиня, като често раздавала на бедните дори стоките, необходими на нейната общност за прехрана. Тя помагала на своя духовен отец и брат Йероним в споровете му с последователите на Ориген: самият Свети Йероним бил буен по характер, а Света Паула често го увещавала да се изправя срещу враговете си с търпение и смирение.

Когато навърши петдесет и шест години, тя почувствала, че смъртта й наближава, и чула Христос да й казва: „Стани, любов моя, красавице моя, и ела; защото, ето, зимата мина, дъждът премина и отмина“ (Песен на песните 2:10-11). На което тя отговорила: „Дойде времето на жетвата. Наистина ще видя благата на Господа в земята на живите“ и с радост предаде душата си. На погребението й присъстваха множество монаси, монахини и бедни хора, които я почитаха като своя майка и благодетелка.