1 Петрово 4.1-11 (Апостол)

1И тъй, понеже Христос пострада за нас по плът, и вие се въоръжете със същата мисъл; защото, който е пострадал по плът, престанал е да греши, 2та през останалото в плът време да живее не вече по човешки похоти, а по воля Божия. 3Защото стига, дето през миналото време на живота вършихте волята на езичниците, като се бяхте предали на разпътство, похоти (мъжеложство, скотоложство, лоши помисли), пиянство, срамни гощавки и препивки, и на нечестиво идолослужение; 4затова те се и чудят, че вие не припкате заедно с тях в същото прекомерно разпътство, и ви корят; 5те ще дадат отговор на Оногова, Който е готов да съди живи и мъртви. 6Затова именно и на мъртвите беше благовестено, за да бъдат съдени по плът като човеци, а да живеят по Бога духом. 7Но близо е краят на всичко. И тъй, бъдете благоразумни и бодърствувайте в молитви. 8А най-вече имайте усърдна любов един към други, защото "любовта покрива много грехове". 9Бъдете страннолюбиви един към други без ропот. 10Служете един другиму, всеки с оная дарба, каквато е приел, като добри разпоредници на многоразличната Божия благодат. 11Говори ли някой, нека говори като Божии думи; прислужва ли някой, нека прислужва по силата, която Бог дава, за да се прославя във всичко Бог чрез Иисуса Христа, Чиято слава и владичество е вовеки веков. Амин.

Марк 12.28-37 (Евангелие)

28Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди? 29А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, 30и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед. 31Втора, подобна ней, е: "възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тия, няма. 32Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него; 33и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви. 34Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита. 35Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов? 36Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти". 37И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада.

Светата ни майка Ксения от Петербург, блажена за Христа (ок. 1800 г.)

Тя е родена около 1730 г. и като млада жена се омъжила за полковник от армията на име Андрей, красив и елегантен мъж, любител на светския живот. Когато била на двадесет и шест години, съпругът ѝ починал внезапно след пиянска вечеря с приятели, оставяйки Ксения бездетна вдовица. Скоро след това тя раздала всичките си вещи и изчезнала от Санкт Петербург за осем години; смята се, че прекарала това време в скит или дори в манастир, изучавайки пътищата на духовния живот. Когато се върнала в Санкт Петербург, изглеждало, че е загубила разсъдъка си: обличала се с военното палто на съпруга си и отговаряла само на неговото име. Тя живеела без дом, скитала се по улиците на града, осмивана и малтретирана от мнозина. Приемала милостиня от благодетелни хора, но веднага я раздавала на бедните: единствената ѝ храна идвала от ястия, които понякога приемала от познати. Нощем се оттегляла в поле извън града, където коленичила в молитва до сутринта.

Постепенно хората в града забелязали признаци на святост, които се криели зад нейния на пръв поглед объркан живот: тя проявявала дар на пророчество, а самото й присъствие почти винаги се оказвало благословение. Синаксарионът казва: „Божието благословение сякаш я съпътстваше, където и да отидеше: когато влезеше в магазин, дневните приходи бяха забележимо по-големи; когато таксиметров шофьор я вземеше, той получаваше много клиенти; когато прегърнеше болно дете, то скоро оздравяваше. Така състраданието скоро отстъпи място на почитание и хората като цяло започнаха да я считат за истинския ангел-пазител на града.“

Четиридесет и пет години след смъртта на съпруга си Света Ксения почина в мир на възраст от седемдесет и една години, някъде около 1800 г. Гробът ѝ веднага се превърна в място за поклонение: толкова много хора вземаха пръст от гроба като благословия, че редовно се налагаше да се доставя нова пръст; накрая върху гроба беше поставена каменна плоча, но и тя постепенно беше отчупена от вярващите. Чудеса, изцеления и явявания на Света Ксения се случват и до днес на онези, които посещават гроба ѝ или просто молят за нейното застъпничество. Молитвите ѝ се призовават особено за помощ при търсене на работа, дом или съпруг (всичко това, от което тя се е отказала в собствения си живот). Благочестив обичай е да се отслужва Панахида / Трисагион за упокой на съпруга ѝ Андрей, за когото тя се е молила горещо през целия си живот.

Света Ксения беше официално канонизирана за първи път от Руската православна църква извън Русия през 1978 г., а след това и от Московската патриаршия през 1988 г.

Нашата преподобна майка Ксения от Рим с двете си слугини (V в.)

Тя била дъщеря на благородно християнско семейство в Рим и при кръщението си получила името Еусебия. Въпреки че желаела да посвети девствеността си на Христос, родителите ѝ уредили брак против волята ѝ. В сватбената си нощ тя тайно избягала от града, придружена от двама роби, и се качила на кораб за Александрия. Когато стигнала остров Кос, сменила името си на Ксения („Чужденка“) и се помолила на Бога, както Той изпратил апостол Павел при Света Текла (виж 24 септември), така да й изпрати истински водач по пътя към спасението. Скоро един свят старец на име Павел я намерил и я направил своя духовна дъщеря. Той я завел заедно с двете й спътнички в Миласа в Кария (където по-късно станал епископ) и ги настанил в манастир там. В продължение на много години те живели „ангелски живот“ в пълна степен, а Ксения починала в мир в напреднала възраст. На погребението й над процесията се появил светъл кръст, който следвал погребалната процесия и изчезнал едва когато тялото на светицата било погребано.

Светият ни отец Македоний (ок. 430)

Той живееше в аскетизъм в дивите хълмове извън Антиохия. В продължение на четиридесет и пет години той нямаше нито палатка, нито къща, а скиташе от място на място, живеейки в пещери или в скални цепнатини. В напреднала възраст учениците му най-накрая го убедиха да си построи малка колиба. Общо той прекара седемдесет години в уединена аскеза.

Веднъж един ловец срещнал отшелника и го попитал какво прави в планината. Светецът отговорил: „Както и ти, аз съм дошъл в планината да ловувам. Ловувам Бога, когото копнея да видя. Горещо желая да Го уловя и никога няма да се уморя от толкова прекрасно преследване!“

Веднъж жителите на Антиохия се разбунтуваха и събориха две статуи на император Теодосий и съпругата му. Двама генерали дойдоха от Константинопол, планирайки да наложат кърваво наказание на народа. Свети Македоний, като научил за това, дошъл в града и потърсил генералите, като ги помолил да предадат послание на императора: че той, като човек и подложен на слабости като всички хора, не бива да се гневи прекомерно на другите хора; и че не бива, в отговор на унищожаването на безжизнени образи, да унищожава онези, които са самият образ на Бога.

През живота си Свети Македоний получил даровете на духовно прозрение и чудотворство, с които извършил много чудеса на изцеление за хората от Антиохия и околностите. Той починал в мир около 430 г. и бил погребан с почести в Антиохия.