Ефесяни 1.7-17 (Апостол)

7в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му, прошка на греховете по богатството на Неговата благодат. 8Тая благодат Той изобилно ни дарува във всяка премъдрост и разум, 9като ни откри тайната на волята Си по Своето благоволение, що бе отпреди положил в Себе Си, 10в нареждане изпълнението на времената, за да съедини всичко небесно и земно под един глава - Христа. 11Чрез Него ние бяхме и избрани за наследници, предназначени по определение на Бога, Който върши всичко по решение на волята Си, 12за да послужим за похвала на славата Му ние, които отпреди се надявахме на Христа; 13чрез Него и вие, като чухте словото на истината - благовестието за вашето спасение, и като повярвахте в Него, бидохте запечатани с обещания Светий Дух, 14Който е залог за нашето наследство, та да се изкупи достоянието Му за похвала на славата Му. 15Ето защо и аз, като чух за вашата вяра в Христа Иисуса и за любовта към всички светии, 16не преставам да благодаря на Бога за вас, като ви споменувам в молитвите си, 17щото Бог на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на славата, да ви даде дух на премъдрост и откровение, за да Го познаете,

Марк 8.1-10 (Евангелие)

1В ония дни, когато се беше събрал твърде много народ и нямаше що да ядат, Иисус повика учениците Си и им рече: 2жално Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене, и няма какво да ядат. 3Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч. 4Учениците Му отговориха: отде може човек да насити тия люде с хляб тука, в пустинята? 5И ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем. 6Тогава заповяда на народа да насяда на земята; и като взе седемте хляба и възблагодари, разчупи и даде на учениците Си да наслагат; и те наслагаха пред народа. 7Имаха и малко рибки; като благослови, Той заповяда да наслагат и тях. 8И ядоха, и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем кошници. 9А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна. 10И веднага влезе в кораба с учениците Си и пристигна в пределите Далманутски.

Свещеномъченик Фока, епископ на Синопе (102)

Той беше ревностен, мъдър и чудотворен епископ в родния си град Синопе, който се намира на южния бряг на Черно море. Защото доведе много идолопоклонници към вярата в Христа, той беше мразен от езичниците. Той беше арестуван от управителя Африкан, подложен на различни мъчения и накрая изгорен жив в баня. Той се бореше за вярата по времето на император Траян.

Преподобен Косма, пустинник от Зограф, Атон (1323)

„Свети Косма е родом от България, където благочестивите му родители му осигуряват добро образование на славянски и гръцки език. Те искали той да се ожени, но той бил привлечен от любовта към Христос и, без да знаят родителите му, заминал за Светата планина Атон, за да стане монах в българския манастир Зограф. На празника Благовещение в манастира Ватопеди той видял една жена сред служещите в църквата и в трапезарията, и първоначално се натъжи, като видя това нарушение на монашеското правило, но се зарадва, когато разбра, че това е Божията Майка, която му се е явила по този начин.

„Той беше облечен в свещената ангелска раса и след известно време беше ръкоположен за свещеник. Един ден, докато се молеше пред иконата на Божията Майка, молейки я със сълзи как да постигне спасението си, чу глас, който казваше: „Нека слугата Ми се оттегли в пустинята извън манастира.“ Той се подчини на Божията воля и с благословията на своя игумен оттогава нататък живееше в мълчание. Няколко години по-късно той беше счетен за достоен за благодатта на прозрението на мислите и на виждането на събития, случващи се на други места, както и за други духовни дарове. В течение на много години той беше духовен помощник на голям брой монаси. В края на живота си Христос му се яви и му каза, че скоро ще трябва да претърпи голямо изпитание от дявола. И наистина, князът на демоните се появи на следващия ден с множество от слугите си, които плачеха и се оплакваха от неспособността си да унищожат великия си враг Козмас, който ги беше държал в шах толкова дълго и беше придобил власт, с добродетелта си, трона в Небесата, който някога беше принадлежал на Луцифер. Вземайки тежка пръчка, демонът биеше светеца толкова жестоко, че го остави полумъртъв. Както Бог позволи, Свети Козма почина в мир два дни по-късно, на 22 септември 1323 г. Когато отците дойдоха от манастира, за да го погребат, дивите животни се събраха наоколо. Те мълчаха до края на службата, но извикаха необичайно силно, когато тялото му беше покрито с пръст. След като отдадоха почит, те се оттеглиха в пустошта. Четиридесет дни по-късно монасите дойдоха да вземат тялото на Свети Козма и да го пренесат в манастира, но то вече не беше в гроба. Къде се намира сега, знае само Бог.” (Синаксар)