20 Септември 2028
Сряда от 16-а седмица след Петдесетница

Пост

Почитани светии

Великомъченик Евстатий и мъченица Теописта
мъченици Михаил и Теодор Черниговски
Великомъченик Евстатий (Еустас) Плацид, със семейството си (118)
Светите мъченици Хипатий и Андрей, изповедници на светите икони (VIII в.)
Светии Анастасий, Теодор, Евпрепий и Анастасий Младши, изповедници и ученици на Св. Максим Изповедник (VII в.)

Библейски четива (Синодален превод)

Галатяни 6.2-10 (Апостол)

2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов. 3Защото, който счита себе си за нещо, бидейки нищо, той себе си мами. 4Нека всеки изпитва делата си, и тогава ще има похвала само в себе си, а не пред другиго, 5защото всеки ще понесе своето бреме. 6Наставляваният със слово да дели всяко благо с оногова, който го наставлява. 7Недейте се лъга: Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне: 8който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление; а който сее в духа, от духа ще пожъне вечен живот. 9Като правим добро, да се не обезсърчаваме, защото ще пожънем в свое време, без да се уморяваме. 10И тъй, докле имаме време, нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра.

Марк 7.14-24 (Евангелие)

14И като повика целия народ, думаше им: слушайте Ме всички и разбирайте: 15нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни; но което излиза от него, то осквернява човека. 16Ако някой има уши да слуша, нека слуша! 17И когато Той се оттегли от народа и влезе в една къща, учениците Му Го попитаха за притчата. 18Той им рече: нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни? 19Защото не в сърцето му то влиза, а в корема, и излиза навън, чрез което се очистя всяка храна. 20Още рече: което излиза от човека, то осквернява човека. 21Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, 22кражби, користолюбие (обиди), лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство. 23Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека. 24И като стана оттам, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и като влезе в една къща, не желаеше никой да Го узнае; ала не можа да се укрие.

Жития на светиите

Великомъченик Евстатий (Еустас) Плацид, със семейството си (118)

Преди кръщението той беше прочут военен командир при Траян. Докато ловуваше в гората, срещна голям елен с блестящ кръст между рогата. Чрез елена Господ говори на Плацидас (езическото му име) и му каза да намери свещеник и да се кръсти в Христа. Връщайки се у дома, той откри, че съпругата му Татяна също е имала видение, в което й е било казано да стане християнка. Те се кръстиха, като Плацидас прие името Евстатий, а Татяна – името Теописта; двамата им сина бяха кръстени заедно с тях. Евстатий и семейството му почти веднага били подложени на поредица от тежки изпитания, при които всички били разделени един от друг. След години на лишения те се събрали отново и се върнали в Рим с чест, когато императорът потърсил Евстатий, за да командва отново армията му. Но когато император Адриан (който наследил Траян) им заповядал да се поклонят на идолите, всички те отказали. Те били поставени заедно в голям бронзов вол, който бил нагрят до бяло в огън. Когато телата им били извадени, се оказало, че са мъртви, но непокътнати. Прологът завършва така: „Така този славен генерал дал на Цезар това, което е на Цезар, и на Бога това, което е на Бога, и влязъл във вечното Царство на Христос, нашия Бог.“

Светите мъченици Хипатий и Андрей, изповедници на светите икони (VIII в.)

Те бяха приятели от детството, съратници в борбата за святост. Божественият им начин на живот привлече вниманието на епископа на Ефес, който направи Хипатий епископ, а Андрей – дякон и странстващ проповедник. По време на царуването на Лъв Исавриец (714 -41 г.) и двамата бяха хвърлени в затвора, защото изповядваха православната вяра и защитаваха почитането на светите икони. Те бяха подложени на различни мъчения, включително запалване на икони върху главите им в подигравка с тяхната вярност. Те бяха екзекутирани близо до Константинопол, а телата им бяха хвърлени на кучетата.

Светии Анастасий, Теодор, Евпрепий и Анастасий Младши, изповедници и ученици на Св. Максим Изповедник (VII в.)

Тези светии са били ученици на Св. Максим Изповедник (21 януари) и са страдали заедно с него заради осъждането на монотелитската доктрина, проповядвана от император Констант II. Анастасий Стари (който е бил папски представител в Константинопол) и Анастасий Младши са присъствали на Латеранския събор, свикан от Св. Мартин, папа на Рим (13 април), който е осъдил монотелитската ерес. Заради това самият папа и двамата изповедници, наречени Анастасий, били арестувани от императора. Заедно със Св. Максим, двамата претърпели много мъчения; когато на Св. Максим отрязали дясната ръка и изрязали езика, Анастасий Стари претърпял същото наказание. Те, заедно със своите съученици Евпрепий и Теодор и самият Свети Максим, били изпратени в изгнание в Лазика в Кавказ, където всички те починали. Еупрепий умрял след една година; Свети Максим – след три години; Анастасий Младши – няколко дни преди Свети Максим; Анастасий Стари – след седем години изгнание; а Теодор – след двадесет години. Всички останали непоколебими до края и всички са провъзгласени за изповедници на вярата.