Лука 24.1-12 (4-то утринно Евангелие)

1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, 2ала намериха камъка отвален от гроба. 3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. 4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи. 5И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? 6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, 7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. 8И спомниха си думите Му. 9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други. 10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това. 11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха. 12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.

Галатяни 2.16-20 (Апостол, Неделя след Въздвижение)

16обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът. 17Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не! 18Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник: 19чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа, 20и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

2 Коринтяни 4.6-15 (Апостол)

6Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа. 7Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам. 8Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме; 9гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме. 10Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни. 11Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът, 12тъй че смъртта действува в нас, а животът - във вас. 13А като имаме същия дух на вярата, както е писано: "повярвах и затова говорих", и ние вярваме, затова и говорим, 14като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас. 15Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.

Марк 8.34-9.1 (Евангелие, Неделя след Въздвижение)

34И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. 35Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. 36Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? 37Или какъв откуп ще даде човек за душата си? 38Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.

1И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

Матей 22.35-46 (Евангелие)

35И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече: 36Учителю, коя заповед е най-голяма в закона? 37А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: 38тази е първа и най-голяма заповед; 39а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; 40на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците. 41И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече: 42какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов. 43Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки: 44"рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"? 45И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син? 46И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.

Мъчениците София и трите ѝ дъщери Вяра, Надежда и Любов, в Рим (137)

София била вдовица в Рим по времето на император Адриан и отгледала трите си дъщери във вярата. Когато четиримата били доведени пред преследвачите, Вяра била на дванадесет години, Надежда – на десет, а Любов – на девет. Наредени да принесат жертва на богинята Артемида, всички те смирено отказали. И трите дъщери били измъчвани, а след това екзекутирани пред очите на майка си. София погребала телата им и оплакала гроба им три дни и три нощи, след което заспала в мир. Заради непоколебимостта си и солидарността с страданията на дъщерите си тя се счита за мъченица заедно с тях. София означава „мъдрост“ на гръцки; имената на трите дъщери на гръцки са Пистис, Елпис и Агапе; на руски – Вера, Надежда и Любов. Те са изобразени на много икони.

Светият ни отец Ламберт, епископ на Маастрихт (705)

Той е роден в благородно семейство в Маастрихт (в днешна Холандия). Когато неговият духовен отец, епископ Теодард, е убит през 671 г., Свети Ламберт е избран за епископ на Маастрихт въпреки младостта си. Той е обичан от паството си заради своята святост, аскетични подвизи и милостиня, но е изгонен от епископската си катедра през 675 г., след като неговият покровител, крал Хилдерик II, е убит. Той се оттеглил в манастира в Ставело, където живял седем години като един от братята, без да претендира за никакви привилегии въпреки длъжността си. Веднъж, като станал да се моли през нощта, той случайно нарушил монашеското мълчание. Абатът призовал виновния да изкупи вината си, като стои бос в снега пред кръста пред манастирската църква. На сутринта абатът бил потресен, когато видял епископа да стои бос, покрит със сняг, пред кръста, с блестящо лице. Абатът се опитал да се извини, но Ламберт отговорил, че за него е чест да служи на Бога като апостолите, в студ и голота.

Когато крал Пепин от Херистал взел властта през 681 г., той възстановил Ламберт на епископската му катедра, въпреки желанието на светеца да остане в неизвестност. Светият епископ поднови пастирските си усилия с енергия, посещавайки най-отдалечените енории и проповядвайки Евангелието на езичниците, които все още обитаваха района, въпреки опасността и заплахите. Но когато крал Пепин се разведе с жена си и я замени с наложницата си Алпаис, Свети Ламберт беше единственият епископ, който се осмели да го изобличи. Заради това той си навлече гнева на Алпаис, която нареди да бъде убит. Убийците му изпълниха злата си поръчка, въпреки че над скромното жилище, където той пребиваваше, видяха да блести кръст.

Свети Ламберт е един от най-обичаните светци в Нидерландия и Белгия, където много енорийски църкви са посветени на него. Мощите му се намират днес в белгийския град Лиеж.