Няма пост
16А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; 17и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. 18И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, 20и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.
1Напомням ви, братя, Евангелието, което ви благовестих, което и приехте и в което стоите; 2чрез него се и спасявате, ако го държите, както съм ви благовестил, освен ако не сте напразно повярвали. 3Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията, 4че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията, 5и че се яви на Кифа и след това на единайсетте; 6после се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето са живи доднес, а някои и починаха; 7после се яви на Иакова, след това на всички апостоли, 8а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг. 9Защото аз съм най-малкият от апостолите и не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних църквата Божия. 10Но с благодатта на Бога съм това, което съм; и Неговата благодат в мене не беше напразно, а повече от всички тях се потрудих - ала не аз, а Божията благодат, която е с мене. 11И тъй, било аз, било те, така проповядваме, и вие така повярвахте.
16И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен? 17А Той му отговори: защо Ме наричащ благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите. 18Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай; 19почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си. 20Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига? 21Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене. 22Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот. 23А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно; 24и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. 25Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси? 26А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно.
„Той беше египтянин по рождение и велик египетски аскет. Като момче посещаваше различни духовни учители и събираше доказан опит, както пчелата събира мед от цветята. Веднъж Пимен помоли стареца Павел да го заведе при свети Паисий. Като го видя, Паисий каза: „Това дете ще спаси мнозина; Божията ръка е върху него.“ С времето Пимен стана монах и привлече двама от братята си към монашеството. Майка им веднъж дошла да види синовете си, но Пимен не я пуснал, като я попитал през вратата: „Кое искаш повече: да ни видиш тук и сега, или в другия свят във вечността?“ Майка им си тръгнала радостно, като казала: „Ако със сигурност ще ви видя там, нямам нужда да ви виждам тук.“ В манастира на тези трима братя, ръководен от най-големия, Аба Ануб, правилото беше следното: през нощта четири часа се прекарваха в ръчен труд, четири часа в сън и четири в четене на Псалтира. Денят преминаваше от сутринта до обяд в редуване на работа и молитва, от обяд до вечерня в четене, а след вечерня те приготвяха храната си, единствената за двадесет и четири часа, и тя обикновено се състоеше от някакъв вид зеле. Самият Пимен казваше за живота им: „Ядяхме това, което имаше под ръка. Никой никога не казваше: „Дай ми нещо друго“ или „Няма да ям това“. По този начин прекарвахме целия си живот в мълчание и мир.“ Той е живял през V век и е починал мирно в дълбока старост.“ (Пролог)
Името му означава „пастир“. Много от думите му могат да бъдат намерени в „Изреченията на пустинните отци“.
„Малко се знае за светия мъченик Фанурий, освен това, което е изобразено относно неговото мъченичество на неговата свята икона, която беше открита през 1500 г. сред руините на древна църква на Родос, когато там властваха мюсюлманите. Затова той се нарича „Новопоявилият се“. ” Вярващите се молят на Свети Фанурий особено за да им помогне да възвърнат изгубени вещи, и тъй като той е отговарял на молитвите им толкова често, е възникнал обичаят да се пече Фанеропита („Фанурийска пита“) като благодарствен дар.” (Велики Хорологион)
Има предание, че майка му е била голяма грешница и че той не е успял да я обърне към вярата, докато е била жива. След нейната смърт той се молел повече за нейното спасение, отколкото за своето собствено. Докато го убивали с камъни, той се молел: „Заради тези мои страдания, Господи, помогни на всички онези, които ще се молят на Теб за спасението на грешната майка на Фанурий.“ Така че в Египет, където той е много почитан, много християни се молят: „О, Господи, спаси майката на Фанурий и помогни на мен, грешника.“