1 Коринтяни 13.4-14.5 (Апостол)

4Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, 5не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, 6на неправда се не радва, а се радва на истина; 7всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. 8Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат. 9Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; 10но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне. 11Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото. 12Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат. 13А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.

1Стремете се към любовта; показвайте ревност за духовни дарби, а особено - да пророчествувате. 2Защото, който говори на език непознат, той не говори на човеци, а на Бога; понеже никой го не разбира, а духом говори тайни; 3който пък пророчествува, той говори на човеци за поука, увещание и утеха. 4Който говори на непознат език, той поучава себе си; а който пророчествува, той поучава църквата. 5Желая всички вие да говорите езици, а още повече да пророчествувате; защото, който пророчествува, по-горен е от оногова, който говори езици - освен ако ги тълкува, та църквата да получи поука.

Матей 20.1-16 (Евангелие)

1Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си, 2и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си; 3като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни, 4па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха. 5Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото. 6А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни? 7Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите. 8А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите. 9И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий. 10А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий; 11и като получиха, зароптаха против стопанина 12и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата. 13А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене? 14Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе; 15нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър? 16Тъй ще бъдат последните първи, и първите - последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.

Пренасяне на мощите на първомученика и архидякон Стефан (428)

След като първият мъченик Стефан беше убит с камъни, тялото му беше оставено на кучетата; но неговият учител Гамалиил тайно пренесе тялото му на място извън Ерусалим и го погреба през нощта. Около 427 г. отец Луциан, енорийски свещеник в близост до това място, видял в сън къде са погребани мощите на първомученика. Той разказал на патриарх Йоан от Йерусалим и двамата отишли заедно на посоченото място. Копаейки там, намерили кутия с надпис „Стефан” на арамейски букви. Те пренесли светите мощи в Йерусалим с тържествена процесия.

Свещеномъченик Стефан, папа на Рим (257), и онези, които бяха с него

Като епископ на Рим от 254 до 257 г., той се бореше срещу ереста на Новациан. С молитвите си той изцели Луцила, дъщерята на римския трибун Немесий; заради това и бащата, и дъщерята се кръстиха в Христа. Свети Стефан и дванадесет от неговите свещеници бяха обезглавени по време на литургия, по времето на царуването на Валериан.

Блаженият Василий Московски, божий луд (1552)

На шестнадесетгодишна възраст той поема подвига на божието лудост, който продължава в продължение на седемдесет и две години, като доживява до осемдесет и осем години. Той е бездомник, ходел бос и облечен в дрипи, скиташе се по улиците на Москва. Въпреки че мнозина се подиграваха с него, той разкриваше на непознати техните тайни грехове, изобличаваше благородниците за тяхната жестокосърдечност и постепенно стана известен като светец. Цар Иван и митрополитът на Москва присъстваха на погребението му. Той беше погребан в църквата в Москва, която днес носи неговото име.