Римляни 15.17-29 (Апостол)

17И тъй, мога да се похваля в Христа Иисуса с това, що се отнася до Бога, 18защото не ще се осмеля да кажа нещо, което да не е извършил Христос чрез мене, за да станат езичниците послушни на вярата, със слово и дело, 19със силата на поличби и чудеса, със силата на Божия Дух, тъй че разпространих благовестието Христово от Иерусалим и околността дори до Илирик. 20При това считах за чест да проповядвам Евангелието не там, дето името Христово беше вече известно, за да не зидам върху чужда основа, 21а, както е писано: "ония, на които не беше известено за Него, ще видят, и ония, които не бяха чули, ще узнаят". 22Тъкмо това много пъти ми и пречеше да дойда при вас. 23Сега пък, понеже нямам вече такова място в тия страни, а от много години копнея да дойда при вас, 24кога тръгна за Испания, ще ви навестя. Защото, преминавайки, надявам се да ви видя и да бъда от вас изпроводен нататък, след като първом ви се понарадвам малко. 25А сега отивам в Иерусалим, за да послужа на светиите, 26защото Македония и Ахаия благоволиха да направят някое подаяние за бедните светии в Иерусалим. 27Благоволиха, па и длъжни им са. Понеже, ако езичниците станаха съучастници в техните духовни блага, то длъжни са и тям да услужват със своите телесни блага. 28След като извърша това и им запечатам тоя плод, ще замина през вашите места за Испания. 29А знам, че, кога дойда при вас, ще дойда с пълна благословия на Христовото благовестие.

Матей 12.46-13.3 (Евангелие)

46И когато Той още говореше на народа, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да приказват с Него. 47И някой Му рече: ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да говорят с Тебе. 48А Той отговори на оногова, който Му каза това, и рече: коя е майка Ми, и кои са братята Ми? 49И като посочи с ръка на учениците Си, рече: ето Моята майка и Моите братя; 50защото, който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка.

1А като излезе оня ден от къщата, Иисус седна край морето. 2И събра се около Него много народ, тъй че Той влезе в кораба и седна; а целият народ стоеше на брега. 3И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее;

Нашият Свети Отец Сисой Велики от Египет (429)

Един от най-великите отци на пустинята, той живял в аскеза в Скит в Египет. След смъртта на Свети Антоний Велики, авва Сисой станал отшелник в пещерата на Антоний, казвайки: „Така в пещерата на лъв, лисица си прави жилище.“ Още приживе той бил дарен с благодатта да лекува болни, да прогонва нечисти духове и дори да възкресява мъртви.

Когато смъртта му наближавала след дълъг живот в пустинята, братята му се събрали около него. Лицето му започнало да свети и той казал: „Вижте, авва Антоний е тук!“ После: „Вижте, хорът на пророците е тук!“ Виждайки, че сякаш говори с някого, братята му го попитали кой е. Той отговорил: „Ангелите са тук и аз ги моля за време да се покая.“ Смаяни, те го попитали за какво има да се покае, на което той отговорил: „Братя, не знам дали изобщо съм започнал да се покайвам.“ Накрая лицето му станало светло като слънцето и той казал: „Вижте, Господ е тук и казва: „Донесете ми пустинния съд.“ С това той предал душата си на Бога и цялото му жилище се изпълнило със светлина и сладък аромат.

Някои от неговите учения, както са разказани в Пролога: „Свети Сисой учеше монасите си: „Когато човек е изкушен, той трябва да се предаде на Божията воля и да признае, че изкушението го сполетява заради греховете му. Ако се случи нещо добро, той трябва да признае, че то се случва по Божието провидение.“ Един монах го попита: „Как мога да угодя на Бога и да се спася?“ Светецът отговори: „Ако желаеш да угодиш на Бога, отдръпни се от света, отдели се от земята, остави творението настрана и се приближи до Създателя, съедини се с Бога с молитви и сълзи и ще намериш покой в този свят и в следващия.“ Един монах попита Сисой: „Как мога да придобия смирение?“ Светецът отговори: „Когато човек се научи да смята всеки човек за по-добър от себе си, той по този начин придобива смирение.“ Амон се оплакал на Сисой, че не може да запомни мъдрите поговорки, които е прочел, за да може да ги цитира в разговор с другите. Светецът отговорил: „Не е необходимо. Необходимото е да се придобие чистота на ума и да се говори от тази чистота, като се уповава на Бога.“

Свети мъченици Марин и Марта и онези с тях (269)

Марин и Марта били богати перси; но те продали всичките си стоки и пътували до Рим със синовете си Аудифакс, Авакум, Валентин и Кирин, за да се поклонят пред светите мощи на апостолите и мъчениците. Когато император Клавдий ги попитал защо са дошли толкова далеч, на такава цена, за да търсят мъртвите в Рим, те отговорили: „Ние сме слуги Христови и сме дошли да се поклоним на светите апостоли, чиито безсмъртни души са живи с Бога, за да бъдат те наши ходатаи пред Христос, нашия Бог.“ Всички те били осъдени на разпит и на смърт, ако не се отрекат от Христос. Валентин, който бил свещеник, бил предаден на генерал на име Астерий. Когато Валентин излекувал дъщерята на Астерий, която била сляпа от две години, Астерий и цялото му семейство приели Христос и били кръстени от Валентин. Всички те, заедно с Марин, Марта и семейството им, претърпели мъчения и смърт в името на Христос.