1 Коринтяни 10.5-12 (Апостол)

5Но към повечето от тях Бог не благоизволи, защото бидоха изповалени в пустинята. 6А това бидоха образи за нас, за да не бъдем похотливи на зло, както и те бяха похотливи. 7Не бивайте нито идолослужители, както някои от тях, за които е писано: "народът седна да яде и да пие, па стана да играе". 8Нито да блудствуваме, както някои от тях блудствуваха, и в един ден погинаха двайсет и три хиляди. 9Нито да изкушаваме Христа, както някои от тях изкусиха, и погинаха от змии. 10Нито роптайте, както роптаеха някои от тях, и погинаха от изтребителя. 11Всички тия неща им се случваха, за да служат за образи, а бяха написани за поука нам, до които стигнаха краищата на вековете. 12Затова, който мисли, че стои, нека гледа да не падне.

Галатяни 4.22-31 (Апостол, Св. Анна)

22Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната. 23Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната - по обещание. 24Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар, 25понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си; 26а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни. 27Защото писано е: "развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж". 28Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание. 29Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега. 30А какво говори Писанието? - Изпъди робинята и сина й, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната. 31И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.

Матей 16.6-12 (Евангелие)

6Иисус им рече: внимавайте и се пазете от кваса фарисейски и садукейски. 7А те мислеха в себе си и думаха: това ще да е, задето не взехме хляб. 8Като разбра това Иисус, рече им: маловерци, защо сте се замислили, че не сте взели хляб? 9Още ли не разбирате и не помните за петте хляба на пет хиляди души, и колко коша събрахте? 10Нито за седемте хляба на четири хиляди души, и колко кошници събрахте? 11Как не разбирате, че не за хляб ви казах: пазете се от кваса фарисейски и садукейски? 12Тогава те разбраха, че Той им бе казал да се пазят не от хлебен квас, а от учението фарисейско и садукейско.

Лука 8.16-21 (Евангелие, Св. Анна)

16И никой, като запали светило, не го захлупва със съд, нито го туря под одър, а го туря на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат. 17Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве. 18Внимавайте, прочее, как слушате; понеже, който има, ще му се даде; а който няма, ще му се отнеме и това, що мисли, че има. 19И дойдоха при Него майка Му и братята Му, и не можаха да се приближат до Него поради народа. 20И Му обадиха, като казваха: майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят. 21А Той им отговори и рече: Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват.

Успение на праведната Анна, майка на Пресветата Богородица

Според преданието, както Анна, така и съпругът ѝ Йоаким са починали, когато Пресветата Богородица е била на около единадесет години и е живяла в Храма; така, когато тя достигнала зрелост, била сираче и била поверена на грижите на благородния Йосиф. Молитвите на Света Анна се призовават за зачеване на деца и за помощ при трудно раждане. Главният ѝ празник е на 9 септември.

Помен на светите 165 отци на Петия Вселенски събор (553)

Този събор се е състоял в Константинопол по времето на Юстиниан Велики. Съборът е осъдил различните форми на монофизитството, еретическите писания на Теодор Мопсуестийски и Теодорет, както и писанията на Ориген (особено относно всеобщото спасение).

Света Олимпиа, дякониса (408)

Тя е родена в благородно семейство в Константинопол: баща ѝ Анисий Секунд е бил сенатор. Тя е била сгодена за благородник, който е починал, преди да успеят да се оженят; отхвърляйки всички съвети да си вземе друг съпруг, Олимпиада се посвещава изцяло на Бога, дарявайки голямото си наследство на Църквата и на бедните. Тя служи като дякониса, първо при патриарх Нектарий, а след това при Св. Йоан Златоуст. Когато Св. Йоан е изпратен в изгнание, той я съветва да остане в Константинопол и да продължи да служи на Църквата, независимо кой патриарх ще заеме мястото му. Но веднага след като светият йерарх заминава в изгнание, пожар унищожава голяма част от града, а враговете на Свети Йоан обвиняват святата Олимпиада, че е запалила огъня. Тя от своя страна е била изпратена в изгнание в Никомедия, където е починала през 408 г. Тя е оставила указания тялото ѝ да бъде поставено в ковчег и хвърлено в морето, за да бъде погребано там, където бъде изхвърлено. Ковчегът е изплувал на брега във Врохтой и е бил погребан там в църква, посветена на апостол Тома. Мощите ѝ продължават да бъдат източник на велики чудеса на изцеление.

По време на изгнанието си св. Йоан Златоуст написал редица писма до св. Олимпиада, седемнадесет от които са се запазили през вековете. В едно от тях той пише: „Сега съм дълбоко радостен, не само защото си се избавила от болестта, но още повече защото понасяш несгодите с такава твърдост, наричайки ги дреболии — характеристика на душа, изпълнена със сила и изобилстваща от богатите плодове на смелостта. Ти не само понасяш нещастието с твърдост, но го пренебрегваш по начин, който изглежда без усилие, радвайки се и триумфирайки над него – това е доказателство за най-голямата мъдрост.“