1 Коринтяни 6.20-7.12 (Апостол)

20Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.

1А за което ми бяхте писали - добре е за човека да се не допира до жена. 2Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж. 3Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената - на мъжа. 4Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената. 5Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане. 6Това обаче казвам като съвет, а не като заповед. 7Защото желая, всички човеци да са като мене; ала всеки си има своя дарба от Бога, един - тъй, други - инак. 8А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене. 9Но, ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват. 10А на женените заповядвам - не аз, а Господ - жена да се не раздели от мъж, - 11ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, - и мъж да не оставя жена си. 12А на останалите аз говоря, а не Господ: ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да я не оставя;

Матей 14.1-13 (Евангелие)

1В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса 2и рече на своите служещи: това е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса. 3Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа, 4понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш. 5И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк. 6А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода; 7затова той с клетва й обеща да даде, каквото и да поиска. 8А тя, подучена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Иоана Кръстителя. 9И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да й я дадат. 10И проводи, та отсякоха главата на Иоана в тъмницата. 11И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си. 12А учениците му, като дойдоха, дигнаха тялото му и го погребаха; и отидоха, та обадиха на Иисуса. 13Като чу Иисус, замина оттам на кораб в пусто място насаме; а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете.

Свети мъченик Емилиан (362)

Той е бил от град Доростолон във Фракия и по времето на Юлиан Отстъпника е станал слуга на управителя в този регион. Преди времето на своето мъченичество той е бил таен християнин. В града пристигнал императорски легат с заповед да арестува всички християни, но не успял да намери никого; за да покаже своето задоволство, той наредил голямо празненство за целия град, придружено с жертвоприношения на езическите богове. В нощта преди насроченото празненство Емилиан обиколил града и разбил всички идоли с чук. На следващия ден настъпил голям шум и един невинен селянин бил арестуван и обвинен в престъплението. Емилиан, като видял това, си казал: „ Ако скрия постъпката си, какъв смисъл ще има тя? Няма ли да застана пред Бога като убиец на невинен човек?“ Затова той се яви пред легата и призна това, което беше сторил. Когато разяреният чиновник попита Емилиан по чия заповед е действал, Емилиан отговори: „Бог и душата ми ми заповядаха да унищожа онези мъртви стълбове, които вие наричате богове.“ Като наказание Емилиан беше подложен на много мъчения и накрая изгорен жив.

Св. Памбо, отшелник от Египет (374? 386?)

Аба Памбо беше съвременник на Св. Антоний Велики и един от най-великите от пустинните отци. Той ядеше само хляб, който беше спечелил с собствения си труд, плетейки кошници и рогозки от тръстика. В последните си години той придобил вид на Божий ангел: лицето му сияло така, че монасите не можели да го погледнат. Чрез дълъг аскетичен труд той успял да овладее езика си, така че нито една ненужна дума не излизала от устата му. Той никога не давал незабавен отговор дори на най-простия въпрос, а винаги първо се молел и размишлявал върху въпроса. Веднъж, когато Теофил, патриарх на Александрия, посещавал монасите, те помолили Аба Памбо да каже нещо на патриарха. Той отговорил: „Ако мълчанието ми не му помага, нито думите ми ще му помогнат.“ Той починал в мир, според едни през 374 г., според други през 386 г.