Римляни 1.28-2.9 (Апостол)

28А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум - да вършат онова, що не прилича, 29бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие; 30бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители, 31безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви. 32Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат.

1И тъй, неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш; защото, с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. 2А знаем, че Божият съд пада наистина върху ония, които вършат такива дела. 3Нима мислиш, о човече, че ще избегнеш Божия съд ти, който съдиш ония, що вършат такива дела, каквито и сам вършиш? 4Или нехаеш за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваш, че Божията благост те води към покаяние? 5Но по твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога, 6Който ще въздаде всекиму според делата му: 7живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие; 8ярост и гняв пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата. 9Скръб и утеснение върху душата на всеки човек, който прави зло, първом на иудеин, сетне и на елин,

Матей 5.27-32 (Евангелие)

27Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействувай". 28Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си. 29И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена. 30И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената. 31Казано бе също: "ако някой напусне жена си, нека й даде разводно писмо". 32Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува.

Пренасяне на мощите на великомъченик Теодор Стратилет (319)

Вижте неговото възпоменание на 8 февруари

Свети Ефрем, патриарх Антиохийски (545)

„По време на управлението на византийския император Анастасий, Ефрем бил управител на източните области. Той бил известен с голямото си благочестие и състрадание и бил много ценен заради тези си добродетели. Когато започнало възстановяването на Антиохия, която била разрушена от земетресение и пожар, императорът заповядал на Ефрем да ръководи работата. Ефрем извършил тази работа с усърдие и любов. Сред обикновените работници имало един епископ, който напуснал епархията си по неизвестни причини и работел като работник. Никой не знаел, че човекът е епископ. Един ден той легнал да си почине от изтощителната работа с другите работници и заспал. Ефрем го погледнал и видял пламтящ стълб, издигащ се над човека и достигащ до небето. Смаян и уплашен, Ефрем го повикал и го заклел да разкрие кой е. Човекът дълго се колебаел, но накрая признал, че е епископ и предсказал, че Ефрем скоро ще бъде ръкоположен за патриарх на Антиохия (патриаршеският престол бил празен откакто старият патриарх, Евфразий, загинал при земетресението). Ефрем наистина бил избран и ръкоположен за патриарх. Заради неговата доброта, чистота и ревност за Православието, Бог му дал голям дар на чудотворство. Веднъж, за да убеди някой еретик, че Православието е истинската вяра, той поставил своя омофор в пламъците и се помолил на Бога. Омофорът останал невредим в огъня три часа. Когато еретикът видял това, той се уплашил и отхвърлил ереста си. Ефрем почивал мирно през 546 г. (Пролог)

Нашата Света Майка Мелания Стара (410)

Тя била богата и благородна дама, родена в Испания. Съпругът ѝ и две от децата ѝ починали и виждайки суетата на светските неща, тя пътувала до Египет, за да посети монасите в Нитрия. Тя раздала по-голямата част от голямото си богатство на нуждаещите се и на египетските християни, преследвани от арианите. Говори се, че за три дни нахранила около 5000 души. Когато православните в Египет били изгнани в Палестина, тя отишла с тях в Йерусалим, където построила манастир за девици; самата тя влязла в манастира и починала там през 410 г. Нейната внучка, Мелания Млада, се почита на 31 декември.

Свети Зосима, монах, от Финикия (Сирия) (6 в.)

Той се подвизавал в аскеза в манастир близо до Тир. Благодарение на изключителната си чистота на живот, той получил дар на пророчеството. Той предвидил разрушението на Антиохия от земетресение и подобно на Авраам, молейки се за Содом, се поклонил на земята и се помолил градът да не бъде напълно разрушен. Веднъж пътувал в отдалечено място и лъв нападнал и убил мулето му. Той заповядал на лъва да му служи вместо мулето; лъвът веднага взел товара на Зосима и го отнесъл в Кесария, където Зосима го освободил. Свети Зосима починал в мир.