Римляни 9.6-19 (Апостол)

6Ала това не ще рече, че словото Божие не се е сбъднало: понеже не всички, които са от Израиля, са израилтяни, 7нито са всички чеда на Авраама, затова че са негово семе; но казано е: "от Исаака потомство ще се назове с твое име". 8Сиреч, не чедата на плътта са чеда Божии, а чедата на обещанието, те се признават за потомство. 9Защото думите на обещанието са тия: "по това време ще дойда, и Сарра ще има син". 10И не само със Сарра, но тъй беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаака, нашия баща; 11защото, докле не бяха се още родили и не бяха направили нищо добро или лошо (за да се знае, че Божието решение в избора зависи не от дела, а от Призоваващия), 12беше й казано: "по-големият ще робува на по-малкия", 13както е и писано: "Иакова възлюбих, а Исава намразих". 14Какво, прочее, ще кажем? Нима неправда има у Бога? Съвсем не. 15Защото Той казва на Моисея: "който е за помилуване, ще го помилувам, и който е за съжаляване, ще го съжаля". 16И тъй, това зависи не от оногова, който желае, нито от оногова, който тича, а от Бога, Който милува. 17Защото Писанието казва на фараона: "тъкмо за това те издигнах, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде името Ми проповядвано по цяла земя". 18И тъй, когото иска, милува, а когото иска, ожесточава. 19Но ще ми кажеш: а защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?

Матей 10.32-36, 11.1 (Евангелие)

32И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен; 33а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. 34Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; 35защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й. 36И врагове на човека са неговите домашни.

1И когато свърши Иисус тия заповеди към дванайсетте Си ученици, замина оттам, за да поучава и проповядва в градовете им.

Мъченица Агрипина Римска (III в.)

Тя живяла в девственост в Рим по време на управлението на Валериан (253-260) — както се казва в Пролога, „изгонвайки смрадта на страстите от сърцето си със сладкоухаещия парфюм на чистота и целомъдрие“. Тя доброволно се представила на езичниците и обявила, че е християнка, за което била измъчвана до смърт. Нейните приятелки Васа, Паула и Агатоника отнесли мощите ѝ в Сицилия за погребение. Там била построена църква на нейно име и там се случили много чудеса.

Честване на Владимирската икона на Пресвета Богородица

Москва е обсадена от татарския цар Ахмет. Княз Иван Василиевич довел войски, за да защитят града, но те били значително превъзхождани по численост от татарските сили. Отчаяни от надеждата си за човешка защита, жителите на града се обърнали към светата Богородица с молба за избавление пред нейната икона. Татарските сили били обзети от необясним ужас и се оттеглили в объркване, спасявайки града. На този ден чудото и светата икона, чрез която то се е случило, се отбелязват в Русия.