Деяния 27.1-44 (Апостол)

1Когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк. 2Качихме се на един адрамитски кораб и тръгнахме, като щяхме да плуваме около асийските места. С нас беше Аристарх, македонец от Солун. 3На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки с Павла човеколюбиво, позволи му да отиде при приятелите си и да се възползува от грижите им. 4Като тръгнахме оттам, минахме под Кипър, понеже ветровете бяха противни, 5и, като преплувахме морето покрай Киликия и Памфилия, слязохме до Мира Ликийска. 6Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и ни прехвърли на него. 7И плавайки полека доста дни, едва стигнахме срещу Книд, защото вятърът ни пречеше, и преплувахме под Крит край Салмона. 8И като минахме с мъка край Салмона, стигнахме до едно място, наречено Добри Пристанища, близо до което беше град Ласея. 9Но, понеже бе минало доста време, и плаването ставаше вече опасно, пък и постът беше вече минал, Павел ги съветваше 10и им казваше: виждам, мъже, че плаването ще бъде с беди и с голяма щета не само за товара и за кораба, но и за живота ни. 11Но стотникът се доверяваше повече на кърмиларя и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи. 12И понеже пристанището не беше пригодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се вдигнат и оттам, за да стигнат, ако е възможно, до Финик, критско пристанище, което лежи срещу югозападния и северозападния вятър, и там да презимуват. 13Но подухна юг, и те, като помислиха, че са получили желаното, тръгнаха и плуваха покрай Крит. 14Скоро обаче се подигна срещу него бурен вятър, наричан евроклидон *. 15Корабът биде грабнат тъй, че не можеше да устои на вятъра; и ние се оставихме да ни носят вълните. 16И, понесени зад едно островче, наричано Клавда, едвам можахме да удържим ладията; 17като я дигнаха, взеха да употребяват средства да подвържат кораба изотдолу; и понеже се бояха да не заседнат в Сирт *, свиха платната и тъй се носеха. 18На другия ден, понеже бяхме силно тласкани от бурята, наченаха да изхвърлят товара; 19а на третия ден ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности. 20Но, понеже през много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, па и немалка буря върлуваше, изчезваше нататък всяка надежда да се спасим. 21И защото не бяха яли дълго време, Павел застана посред тях и каза: мъже братя, трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит, и щяхме да избегнем тия беди и щети. 22А сега ви съветвам да бъдете бодри, защото ни една душа от вас няма да погине, а само корабът. 23Защото нощес ми се яви Ангел от Бога, Комуто принадлежа и Комуто служа, 24и каза: не бой се, Павле, ти трябва да излезеш пред кесаря; и ето, Господ ти подари всички тия, които плуват с тебе. 25Затова, братя, бъдете бодри, защото вярвам на Бога, че тъй ще стане, както ми бе речено. 26Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров. 27Когато настана четиринайсета нощ, откак се носехме по Адриатическо море, към среднощ корабниците взеха да угаждат, че се приближават до някаква земя, 28и, като измериха дълбочината, намериха двайсет разтега; отидоха малко по-нататък, измериха пак и намериха петнайсет разтега. 29И понеже се бояха да не връхлетят на скалисти места, хвърлиха откъм кърмилото четири котви, и чакаха да съмне. 30А когато корабниците искаха да бягат от кораба и спускаха ладия в морето под предлог, че уж ще спущат котва откъм носа, 31Павел каза на стотника и на войниците: ако тия не останат на кораба, вие не можете се спаси. 32Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и я оставиха да падне вън. 33И преди да съмне, Павел канеше всички да похапнат, думайки: днес е четиринайсети ден, откак вие в очакване стоите гладни, без да сте вкусили нещо. 34Затова, моля ви, похапнете си; това ще запази живота ви, защото ни едному от вас няма да падне и косъм от главата. 35Като каза това, взе хляб, поблагодари Богу пред всички, разчупи и начена да яде; 36тогава се ободриха всички, та ядоха и те; 37а всички на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души. 38А като се нахраниха, почнаха да облекчават кораба, като изхвърлиха житото в морето. 39Когато се разсъмна, не познаха земята, а съгледаха един залив с плитко крайбрежие, към което се и решиха, ако бъде възможно, да тласнат кораба. 40И като дигнаха котвите, оставиха се на морето; при това разслабиха връзките на кърмилата, развиха малкото ветрило наспоред вятъра и държаха посока към крайбрежието. 41Но налетяха на място, дето морето биеше от две страни, и направиха да заседне там корабът; носът се заби и остана неподвижен, а задната част се разбиваше от силата на вълните. 42И войниците се надумаха да избият затворниците, за да не би някой да изплава и побегне. 43Но стотникът, като искаше да спаси Павла, възпря ги от това намерение и заповяда първи да скочат и да излязат на земя ония, които знаят да плават, 44а другите да излязат - едни на дъски, а други на що-годе от кораба; тъй стана, че всички се спасиха на земята.

Йоан 17.18-26 (Евангелие)

18Както Ти Мене прати в света, и Аз ги пратих в света; 19и за тях Аз посветявам Себе Си, та и те да бъдат осветени чрез истината. 20И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, 21да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил. 22И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно; 23Аз съм в тях, и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби. 24Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби, преди свят да се създаде. 25Отче праведний! светът Те не позна; но Аз Те познах, и тия познаха, че Ти си Ме пратил; 26и явих им Твоето име и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, в тях да бъде, и Аз в тях.

Свети Никифор Изповедник, патриарх Константинополски (829)

Той е роден в Константинопол около 758 г. от благочестиви родители: баща му е бил заточен при Константин Копроним заради непоколебимото си почитане на светите икони. Никифор служил в императорския дворец като секретар, но по-късно се отказал от светския успех, за да се бори в монашеския живот близо до Константинопол. Той построил и управлявал манастир, който скоро се напълнил с монаси; но самият той никога не приел монашески дрехоти, чувствайки се недостоен. Въпреки че бил мирянин, той участвал в Седмия Вселенски събор по молба на императора и патриарха заради забележителните си познания по Светото писание. Против волята си, след смъртта на патриарх Тарасий бил посветен на патриарх Константинопол. Постриган е за монах, след което за няколко дни е въздигнат във всички свещенически санове, а след това е възкачен на трона в „Света София“ през 806 г.

Няколко години по-късно император Лъв Арменецът се възкачва на трона. Патриарх Никифор, както е обичайно, му изпраща за подпис Изповедание на православната вяра. Лъв отлага подписването на документа до коронацията си, след което се разкрива като еретик-иконоборец. Патриархът се опитва тайно да го върне към православната вяра, но без резултат. Когато императорът, от своя страна, се опитва да накара свети Никифор да се поклони пред иконоборството, патриархът ясно и публично подкрепя почитането на светите икони. Заради това той е свален от длъжност и прогонен в изгнание в манастира „Свети Теодор“, който самият той е основал. Там той починал, след като е служил девет години като патриарх и тринадесет години в изгнание и лишения.

Свети новомъченик Константин (1819)

Той е роден мюсюлманин на остров Лесбос (Митилена), но се убеждава в истината на Христос, след като е излекуван от тежка болест с помощта на светена вода в църква. Пътува до Света гора и е кръстен в манастира Капсокаливия. По-късно е заловен от турците, които първо го измъчват жестоко и, когато не се отрича от вярата, го обесват в Константинопол.

свещеномъченик Еразмон Охридски (303 г.)

„Този светец е роден в Антиохия и е живял по време на царуването на Диоклециан и Максимиан. Живял е в строг аскетизъм на планината Ливан и е бил надарен от Бога с големи чудотворни дарове. Като епископ той тръгнал да проповядва Евангелието. Пристигайки в град Охрид, той възкресил с молитвите си сина на човек на име Анастасий и го кръстил. По това време Еразмо кръстил много други езичници и съборил идолопоклонническия олтар в Охрид. За това бил изобличен пред император Максимиан, който по това време пребивавал в Илирия. Императорът го довел пред медния образ на Зевс и му заповядал да принесе жертви и да се поклони на идола. Свети Еразмо, със силата си, накарал от статуята да излезе страшен дракон, който ужасил всички хора. След това светецът извършил друго чудо и драконът умрял. Тогава светецът проповядвал за Христос и кръстил 20 000 души. Разгневеният император заповядал всичките 20 000 да бъдат обезглавени и хвърлени в плен.“ Еразмо на жестоки мъчения, преди да го хвърли в затвора. Но ангел Божий му се явил, както някога на апостол Петър, и го извел от затвора. След това този Божи слуга отишъл в Кампания, където проповядвал Евангелието на хората, след което се върнал отново в град Ермелия, където се оттеглил в пещера и живял в аскеза до края на дните си. В момента на смъртта си той се поклонил три пъти на изток и с вдигнати ръце се помолил на Бог да прости и да даде вечен живот на всички, които с вяра ще призову името му. В края на молитвата му от небето се чул глас: „Нека бъде както си поискал, мой малък лечителю Еразмо!“ Светецът отново погледнал към небето с голяма радост и видял венец от слава да се спуска върху него и хор от ангели, пророци, апостоли и мъченици, чакащи да приемат святата му душа. Накрая той извикал: „Господи, приеми духа ми!“ и издъхнал около 303 г. Пещерата и параклисът на Свети Еразмо и до днес стоят недалеч от Охрид и оттам се провъзгласява и до днес великата сила на Божия човек, свещеномъченика Еразмо.“ (Пролог)

Забележка: Свети Еразмо се почита на 4 май в Славянския минеи, но Свети Николай Веломирович посочва днешната дата като дата, на която е бил почитан в Охрид „от незапомнени времена“.