Римляни 1.7-12 (Апостол)

7благодат и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа на всички вас, които сте в Рим възлюбени Божии, призвани светии. 8Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа за всички вас, дето за вашата вяра се говори по цял свят; 9Бог, Комуто служа с духа си, като благовестявам за Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно си спомням за вас 10и винаги се моля в молитвите си, дано с Божия воля ми се падне някога да дойда при вас; 11защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваше укрепване, 12сиреч, като бъда между вас, да се утешим взаимно чрез общата вяра - ваша и моя.

Матей 5.42-48 (Евангелие)

42Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем. 43Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си". 44Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, 45за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни. 46Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите? 47И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците? 48И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.

свещеномъченик Тимотей, епископ Пруски (362 г.)

„Заради голямата му духовна чистота Бог му дари дара на чудотворството и той изцеляваше всякакви болести и болки сред хората. По време на царуването на злия император Юлиан, който се отрече от Христос, свети Тимотей беше хвърлен в тъмница. Вярващите го посещаваха там, за да слушат мъдрото поучение на своя епископ. Когато това стигна до ушите на императора, той заповяда палачът да обезглави светеца в тъмница. Това се случи през 362 г. и душата му влезе в Рая, докато мощите му останаха, пълни с чудотворна сила, за да помагат на хората и да провъзгласяват силата Господня.“ (Пролог [адаптиран])

Свети мъченици Александър и Антонина (313)

В Александрия девицата Антонина била доведена пред управителя Фест, измъчвана заради вярата си в Христос, след което хвърлена в затвора. Християнски войник на име Александър, който никога преди не бил виждал или чувал за Антонина, получил заповед от Божи ангел да отиде при нея. Като я намерил, той ѝ дал военната си мантия, като я увил около главата и тялото ѝ; и така, с наведена глава, тя успяла да излезе от затвора, докато Александър останал на мястото си. Александър бил доведен пред Фест, където и той изповядал вярата си в Христос. Антонина, научавайки за това, доброволно се явила пред съдията, който подложил и двамата на ужасни мъчения, осакатявайки ги по много начини, преди да ги хвърли в огън и да ги изгори живи.

Малко по-различен разказ разказва, че Фест е поставил Антонина под стража в публичен дом, а не в затвор, за да може девствеността ѝ да бъде осквернена, и че именно оттам Александър я е спасил.

Фест, управителят, занемял по време на смъртта на светите мъченици и бил измъчван от зъл дух в продължение на седем дни, след което починал.

Свещеномъченик Митрофан, първи китайски свещеник, и китайските новомъченици от Боксерското въстание (1900 г.)

„Светите китайски мъченици са били местни китайски православни християни, възпитани в благочестие в Руската православна мисия в Пекин, основана през 1685 г. По време на Боксерското въстание от 1900 г. срещу чуждестранните сили, окупиращи Китай, местните китайски християни са били заповядани от боксерите да се отрекат от християнството или да бъдат измъчвани до смърт. Двеста двадесет и двама членове на Пекинската мисия, водени от техния свещеник Митрофан Ци-Чунг и семейството му, отказали да се отрекат от Христос и били счетени за достойни за мъченическа смърт.“ (Великият часовник)