Библейски четива (Синодален превод)
Съставно 19 - Михей 4.2-3, 5; 6.2-5, 8; 5.4, 5 (Вечерня)
1Така казва Господ: От Сион ще излезе Законът и Словото Господне от Йерусалим. И Той ще съди между многото народи и ще изобличава силни народи в далечна земя. Защото всички народи ще ходят всеки по своя път, а ние ще ходим в името на Господа нашия Бог вечно. Така казва Господ Вседържител: Слушайте, планини и долини, основи на земята, защото Господ има спор със Своя народ; Той ще влезе в съд с Израил, казвайки: „Народе Мой, какво съм ти сторил? Или с какво съм те огорчил? Или с какво съм те обременил? Отговори Ми. Защото Аз те изведох от земята Египетска и те избавих от дома на робството и изпратих Моисей и Аарон пред лицето ти. Народе Мой, какво са замислили срещу теб твоите врагове? Не ти ли беше казано, човече, какво е добро? И какво иска Господ от теб, освен да вършиш правосъдие, да обичаш милост и да бъдеш готов да ходиш с Господа твоя Бог?“ Затова Господ ще бъде възвеличен със сила и ще пасе Своя народ в мир до краищата на земята.
Съставно 20 - Исаия 55.1; 12.3-4; 55.2-13 (Вечерня)
1Така казва Господ: Вие, които сте жадни, идете към водата; и всички, които нямате пари, идете, купете и яжте, и пийте вино и мляко без пари и без цена. Защото така казва Господ Вседържител към вас: Народе Мой, черпете с радост вода от изворите на спасението. И в онзи ден ще кажете: Хвалете Господа, призовавайте името Му високо, възвестявайте славата Му сред народите, помнете, че името Му е възвисено. Народе Мой, слушайте Ме и яжте блага храна, и душата ви ще се наслаждава на блага. Приклонете ухо и следвайте пътищата Ми. Послушайте Ме и душата ви ще живее в блага. И ще сключа с вас вечен завет, и вие ще призовавате Ме. И когато се приближавате към Мене, нечестивият нека остави пътя си, и беззаконният – своите намерения; и нека се върне към Мене, и Аз ще се смиля над него и ще простя греховете ви. Защото мислите ви не са като Моите мисли, казва Господ; но както небето е далеч от земята, така пътищата Ми са далеч от вашите пътища и мислите ви от Моя ум. Защото както дъжд или сняг слиза от небето и не се връща там, докато не напои земята, и я направи да ражда и да дава семе на сеяча и хляб за храна, така ще бъде словото Ми, което излиза от устата Ми: няма да се върне при Мене празно, докато не извърши онова, което съм поискал, и не изпълни онова, за което съм го изпратил. Защото ще излезете с радост и ще бъдете водени с веселие; планините и хълмовете ще се радват пред вас, и всички дървета на полето ще ръкопляскат с клоните си; вместо трън ще израсне кипарис, вместо коприва ще израсне мирта; и Господ ще бъде за име и за вечен знак, казва Господ Бог, Светият Израилев.
Притчи 9.1-11 (Вечерня)
1Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба,
2закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си;
3проводи слугите си да възвестят от градските височини:
4"който е неразумен, да свърне тука!" И на малоумните тя каза:
5"дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила;
6оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума."
7Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца - петно.
8Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,
9дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.
10Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум;
11защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот.
1 Йоаново 3.21-4.6 (Вечерня)
21Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога,
22и, каквото просим, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим което е благоугодно пред Него.
23А заповедта Му е тая, да вярваме в името на Неговия Син Иисуса Христа и да любим един други, както ни е дал заповед.
24И който пази заповедите Му, пребъдва в Него, и Той - в него. А че Той пребъдва в нас, узнаваме по духа, който ни е дал.
1Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света.
2По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога.
3А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света.
4Вие сте от Бога, чеда, и сте ги победили; защото Тоя, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света.
5Те са от света, затова и по светски говорят, и светът ги слуша.
6Ние сме от Бога: който знае Бога, слуша ни; който не е от Бога, не ни слуша. По това и познаваме духа на истината и духа на заблудата.
1 Йоаново 4.11-16 (Вечерня)
11Възлюбени, ако тъй ни възлюби Бог, и ние сме длъжни да любим един другиго.
12Бога никой никога не е видял. Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта Му е съвършена у нас.
13Че ние пребъдваме в Него и Той в нас, узнаваме от това, дето ни е дал от Своя Дух.
14И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец проводи Сина за Спасител на света.
15Който изповяда, че Иисус е Син Божий, в него пребъдва Бог, и той - в Бога.
16И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него.
1 Йоаново 4.20-5.5 (Вечерня)
20Който каже: "любя Бога", а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?
21И ние имаме от Него тая заповед, който люби Бога, да люби и брата си.
1Всякой, който вярва, че Иисус е Христос, от Бога е роден, и всякой, който люби Родилия, люби и Родения от Него.
2По това познаваме, че любим чедата Божии, като любим Бога и пазим Неговите заповеди.
3Защото любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му. И Неговите заповеди не са тежки.
4Защото всякой, който е роден от Бога, побеждава света; и тази е победата, която победи света - нашата вяра.
5Кой побеждава света, ако не онзи, който вярва, че Иисус е Син Божий?
Йоан 21.15-25
(Утринно Евангелие)
15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца.
16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.
17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.
18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш.
19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми.
20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде?
21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво?
22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми.
23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е?
24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско.
25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.
Деяния 14.6-18 (Апостол)
6те, като узнаха, прибягнаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в техните околности,
7и там благовестяха.
8В Листра имаше един човек, немощен в нозете си, който, бидейки хром от майчина утроба, седеше; той никога не беше ходил.
9Той слушаше, когато Павел говореше; а Павел, като се вгледа в него и забележи, че има вяра, за да получи изцеление,
10каза му с висок глас: тебе казвам в името на Господа Иисуса Христа: изправи се на нозете си! И той веднага взе да скача и ходи.
11А тълпите народ, като видяха, какво стори Павел, издигнаха глас и казваха по ликаонски: боговете в образ човешки са слезли при нас.
12И наричаха Варнава Зевс, а Павла Ермес, понеже той първенствуваше в говоренето.
13А жрецът на Зевса, чийто идол се намираше пред техния град, като доведе при вратата юнци и донесе венци, искаше да извърши жертвоприношение заедно с народа.
14Но апостолите Варнава и Павел, като чуха за това, раздраха си дрехите и се хвърлиха между народа, виком казвайки:
15мъже, защо това правите? И ние сме подобострастни вам човеци и ви благовестим, да се обърнете от тия лъжливи богове към Бога Живий, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, що е в тях,
16Който в миналите поколения остави всички народи да вървят по своите пътища,
17макар че не преставаше да свидетелствува за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълняше сърцата ни с храна и веселост.
18И като говореха това, едвам убедиха народа да им не принася жертва, а всякой да иде у дома си. Докато те оставаха там, и поучаваха,
1 Коринтяни 4.9-16
(Апостол, Св. Симеон)
9Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света - на Ангели и човеци.
10Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни.
11Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме,
12и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени - търпим;
13хулени - молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега.
14Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда.
15Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието.
16Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.
Йоан 7.14-30 (Евангелие)
14Когато пък празникът се беше вече преполовил, възлезе Иисус в храма и поучаваше.
15И чудеха се иудеите, казвайки: как Тоя знае книга, когато не се е учил?
16Иисус им отговори и рече: учението Ми не е Мое, а на Оногова, Който Ме е пратил;
17който иска да върши волята Му, ще разбере, дали учението Ми е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.
18Който говори от себе си, търси своята си слава; а който търси славата на Оногова, Който Го е пратил, Той е истинен, и в Него няма неправда.
19Не даде ли ви Моисей Закона? Но никой от вас не изпълнява Закона. Защо искате да Ме убиете?
20Народът отговори и рече: бяс Те е хванал. Кой иска да Те убие?
21Отговори Иисус и им рече: едно дело извърших, и всички се чудите.
22Моисей ви даде обрязанието (макар то да не е от Моисея, а от отците), и вие в съботен ден обрязвате човека.
23Ако в събота човек приема обрязание, за да не бъде нарушен Моисеевият закон, - на Мене ли се гневите, задето цял човек здрав направих в събота?
24Не съдете по външност, а съдете с праведен съд.
25Тогава някои иерусалимци думаха: не е ли Тоя, Когото търсят да убият?
26Ето, явно говори, и нищо Му не казват: да не са се уверили началниците, че Той е наистина Христос?
27Но Тогова знаем, откъде е; а Христос, кога дойде, никой няма да знае, откъде е.
28Тогава Иисус, като поучаваше в храма, издигна глас и рече: и Мене познавате, и откъде съм знаете; и не дойдох от Себе Си, но има един Истински, Който Ме е пратил, и Когото вие не познавате.
29Аз пък Го зная, защото съм от Него, и Той ме е пратил.
30Искаха, прочее, да Го хванат, ала никой не тури на Него ръка, защото часът Му още не бе дошъл.
Матей 13.54-58
(Евангелие, Св. Симеон)
54А като дойде в отечеството Си, поучаваше народа в синагогата, тъй че всички се чудеха и думаха: откъде у Него тая премъдрост и тия сили?
55Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му - Иаков и Иосия, Симон и Иуда?
56И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, у Него всичко това?
57И падаха в съблазън поради Него. А Иисус им рече: пророк не бива без почит, освен в отечеството си и у дома си.
58И не извърши там много чудеса поради неверието им.
Евреи 2.11-18
(Апостол, Благославяне на водите)
11Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки:
12"ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея".
13И пак: "Аз ще се уповавам Нему". И пак: "ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде".
14А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола,
15и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство.
16Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема;
17затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа.
18Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.
Йоан 5.1-4
(Евангелие, Благославяне на водите)
1Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Иерусалим.
2А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда *, която има пет притвора;
3в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата,
4защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.