Исаия 6.1-12 (6-ти час)

1В годината, когато умря цар Озия, аз видях Господа, седнал на престол висок и издигнат, и полите на одеждите Му пълнеха целия храм. 2Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше. 3И викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава! 4И разклати се горнището на вратите от гласа на викащите, и домът се напълни с дим. 5И казах: горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ също с нечисти уста, - и очите ми видяха Царя, Господа Саваота. 6Тогава прилетя до мене един от серафимите с разпален в ръка въглен, що бе взел с клещи от жертвеника, 7докосна се до устата ми и рече: ето, това се докосна до устата ти - и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти. 8И чух гласа на Господа, Който казваше: кого да проводя? и кой ще отиде заради Нас? И аз казах: ето ме, проводи мене. 9Тогава Той рече: иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате - и не ще видите. 10Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря. 11И казах: за дълго ли, Господи? Той рече: докле запустеят градовете и останат без жители, и къщите без люде, и докле тая земя съвсем запустее. 12И Господ ще отдалечи людете, и голяма пустош ще бъде на тая земя.

Битие 5.1-24 (Вечерня)

1Това е родословието на Адама. Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие, 2мъж и жена ги сътвори и ги благослови, и им даде име "човек" в деня на тяхното сътворение. 3Адам живя сто и трийсет (230) години и роди (син) по свое подобие (и) по свой образ, и даде му име Сит. 4Дните на Адама, след като роди Сита, бидоха още осемстотин (700) години, и той роди синове и дъщери. 5А всички дни на Адамовия живот бяха деветстотин и трийсет години; и той умря. 6Сит живя сто и пет (205) години и роди Еноса. 7След рождението на Еноса Сит живя осемстотин и седем (707) години и роди синове и дъщери. 8А всички дни Ситови бяха деветстотин и дванайсет години; и той умря. 9Енос живя деветдесет (190) години и роди Каинана. 10След рождението на Каинана Енос живя осемстотин и петнайсет (715) години и роди синове и дъщери. 11А всички дни Еносови бяха деветстотин и пет години; и той умря. 12Каинан живя седемдесет (170) години и роди Малелеила. 13След рождението на Малелеила Каинан живя осемстотин и четирийсет (740) години и роди синове и дъщери. 14А всички дни Каинанови бяха деветстотин и десет години; и той умря. 15Малелеил живя шестдесет и пет (165) години и роди Иареда. 16След Иаредовото рождение Малелеил живя осемстотин и трийсет (730) години и роди синове и дъщери. 17А всички дни на Малелеила бяха осемстотин деветдесет и пет години; и той умря. 18Иаред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха. 19След Еноховото рождение Иаред живя осемстотин години и роди синове и дъщери. 20А всички дни Иаредови бяха деветстотин шестдесет и две години; и той умря. 21Енох живя шестдесет и пет (165) години и роди Матусала. 22И откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста (200) години и роди синове и дъщери. 23А всички дни Енохови бяха триста шестдесет и пет години. 24И ходи Енох по Бога, и изчезна, понеже Бог го взе.

Притчи 6.3-20 (Вечерня)

3Затова стори, синко, ето що, за да се избавиш, понеже си паднал в ръцете на своя ближен: иди, падни при нозете на ближния си и го моли; 4не давай сън на очите си и дрямка на клепките си, 5спасявай се като сърна от ръка и като птица от ръката на птицеловец. 6Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър. 7Тя няма нито началник, ни настойник, нито заповедник; 8но приготвя храната си лете, събира през жътва храната си. (Или иди при пчелата и се научи, как е трудолюбива, каква похвална работа върши; труда й употребяват за здраве и царе и прости човеци; нея всички обичат, и тя е славна; макар по сила да е слаба, но по мъдрост е почтена.) 9Докога, ленивецо, ще спиш? Кога ще от сън да станеш? 10Малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със сгърнати ръце ще полежиш: 11и ще дойде сиромашията ти като пътник, и немотията ти като разбойник. (Ако пък се не лениш, жетвата ти ще дойде като източник, а оскудията ще избяга далеч от тебе.) 12Човек лукав, човек нечестив ходи с лъжливи уста, 13намигва с очи, говори с нозе, дава знакове с пръсти; 14в сърцето му има коварство: той мисли зло всяко време, сее раздори. 15Затова внезапно ще дойде неговата гибел, изведнъж ще бъде съсипан - без изцеление. 16Ето шест неща, които Господ мрази - дори седем, които са гнусота за душата Му: 17очи горделиви, език лъжлив и ръце, които проливат невинна кръв, 18сърце, що кове зли кроежи, нозе, които бързо тичат към злодейство, 19лъжесвидетел, който надумва лъжи, и оня, който сее раздор между братя. 20Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си;

Исаия 43.9-14 (Вечерня, Мъченици)

9Нека всички народи се съберат наедно, и се съединят племената. Кой измежду тях е предсказал това? Нека обадят, какво е било отначало; нека представят свидетели от себе си и да се оправдаят, за да може да се чуе и каже: наистина! 10А Мои свидетели, казва Господ, сте вие и Моят раб, когото избрах, за да знаете и да Ми вярвате, и да разберете, че това съм Аз: преди Мене нямаше бог, и подир Мене не ще има. 11Аз, Аз съм Господ, и няма спасител освен Мене. 12Аз предрекох и спасих, и възвестих; а другиго нямате, и вие сте Мои свидетели, че Аз съм Бог, казва Господ; 13от начало на дните Аз съм същият, и никой не ще избави от ръката Ми; Аз ще направя, и кой ще отмени това? 14Тъй казва Господ, вашият Изкупител, Светият Израилев: за вас проводих у Вавилон и съкруших всички заворки и халдейци, които се славеха с кораби.

Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня, Мъченици)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня, Мъченици)

15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. 16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. 17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; 18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд; 19ще вземе за непобедим щит - светостта; 20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. 21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата, 22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; 23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. 24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! 2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! 3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

Лука 21.12-19 (Утринно Евангелие, Мъченици)

12А преди всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предават в синагоги и в тъмници и ви водят пред царе и управници, заради Моето име; 13а това ще бъде вам за свидетелство. 14И тъй, турете си на сърце да не обмисляте отрано, що да отговаряте, 15понеже Аз ще ви дам уста и премъдрост, на която не ще могат противоречи, нито противостоя всички ваши противници. 16Ще бъдете предадени тъй също и от родители и от братя, и от роднини и приятели, и някои от вас ще умъртвят; 17и ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; 18но и косъм от главата ви няма да загине; 19с търпението си спасявайте душите си.

Евреи 12.1-10 (Апостол, Мъченици)

1Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, 2имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий. 3Помислете, прочее, за Оногова, Който претърпя от грешниците такова над Себе Си поругание, та да ви не дотегне, и да не отпаднете душевно. 4В борбата си против греха още не сте се противили до кръв 5и сте забравили увещанието, което вам като на синове говори: "сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, кога те изобличава. 6Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема". 7Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото кой е тоя син, когото баща му не наказва? 8Ако пък оставате без наказание, на което всички станаха съучастници, тогава сте незаконни деца, а не синове. 9При това, ние бивахме наказвани от нашите по плът бащи и се свеняхме от тях: не ще ли се много повече покорим на Отца на духовете, та да бъдем живи? 10Защото те ни наказваха за малко дни, според както им беше угодно; а Тоя - за полза, та да участвуваме в Неговата светост.

Матей 20.1-16 (Евангелие, Мъченици)

1Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си, 2и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си; 3като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни, 4па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха. 5Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото. 6А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни? 7Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите. 8А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите. 9И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий. 10А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий; 11и като получиха, зароптаха против стопанина 12и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата. 13А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене? 14Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе; 15нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър? 16Тъй ще бъдат последните първи, и първите - последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.

Светите четиридесет мъченици от Себастия (Себасте) (320)

Всички те били войници под командването на един генерал, пленени по времето на Лициний заради вярата си в Христос. Били съблечени голи и хвърлени в замръзналото езеро при Себастия в Понт. Издържали цяла нощ, окуражавайки се взаимно да бъдат търпеливи. Някои разкази твърдят, че преследвачите им поставили топли бани на брега пред погледа им, за да ги подмамят да се отрекат от Христос. Накрая един от тях, сломен от страданията си, се отрече от вярата си и напусна групата. Един от стражарите, на име Аглай, видял в видение тридесет и девет венци, спускащи се от небето върху главите на верните страдащи, и бил подтикнат да се обяви за християнин. Той бил незабавно изпратен да се присъедини към мъчениците на замръзналото езеро, за да се запази броят им четиридесет. На сутринта всички те, почти мъртви, били хвърлени в огън, а останките им – в езерото. На третия ден мъчениците се явили на Петър, местния епископ, и му казали да ги потърси в езерото. Епископът отишъл до езерото в тъмна нощ със своето духовенство и според един разказ костите на мъчениците изплували на повърхността и горели там като свещи. Мощите били събрани и погребани с почести.

Това е най-разпространената версия. Прологът дава малко по-различна версия, в която мъчениците били накарани да стоят не на замръзналото езеро, а във ледените води.

Свети Цезарий (369)

Той беше брат на Свети Григорий Богослов и, подобно на брат си, беше богословски автор. В своите произведения той дава отговор на въпроса: Колко време Адам и Ева са прекарали в Рая преди грехопадението? Различни автори са давали приблизителни оценки, вариращи от шест часа до три дни. Свети Цезарий пише, че престоят на нашите първи родители в Рая е продължил четиридесет дни; и че поради тази причина Христос е постил четиридесет дни в пустинята, изпитван от дявола. „Защото, докато старият Адам не е бил в състояние да устои на изкушението на дявола в изобилието на Рая, Новият Адам му е устоял като истински рицар в глад и жажда в пустинята.“ (Пролог)