Исаия 29.13-23 (6-ти час)

13И рече Господ: понеже този народ се приближава към Мене с устата си, и с езика си Ме почита, а сърцето му отстои далеч от Мене, и благоговението им пред Мене е да изучват човешки заповеди; 14то ето, Аз ще постъпя пак необикновено с този народ, чудно и дивно, тъй че мъдростта на мъдреците му ще загине, и разум у разумните му не ще има. 15Горко на ония, които мислят да се скрият в дълбочината, за да утаят кроежа си от Господа, които вършат делата си в мрак и казват: кой ще ни види? и кой ще ни узнае? 16Какво безразсъдство! Можем ли да смятаме грънчаря за глина? Ще каже ли изделието за оногова, който го е направил: той не ме е направил? и ще каже ли изделието за художника си: той не разбира? 17Още малко, твърде малко, и Ливан не ще ли се превърне в градина, а градината не ще ли я смятат за гора? 18И в оня ден глухите ще чуят думите на книгата, и очите на слепите ще прогледат из тъмнина и мрак. 19И страдащите повече и повече ще се радват у Господа, и бедните люде ще тържествуват у Светия Израилев; 20защото няма вече да има оскърбител, и хулникът ще изчезне, и ще бъдат изтребени всички поборници на неправдата, 21които объркват човека с думи и разпъват мрежи ономува, който търси съд при портите, и отблъсват правия. 22Затова тъй казва за Иакововия дом Господ, Който изкупи Авраама: тогава Иаков не ще бъде в срам, и лицето му вече не ще побледнее. 23Защото, кога види около себе си децата си, дело на Моите ръце, той свето ще почита името Ми и свето ще почита Светия Иаковов, и ще благоговее пред Бога Израилев.

Битие 12.1-7 (Вечерня)

1И рече Господ на Аврама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа; 2и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен. 3Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена. 4И тръгна Аврам, както му каза Господ, а с него заедно тръгна и Лот. Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан. 5И взе Аврам със себе си жена си Сара, братанеца си Лота и всичкия имот, що бяха спечелили, и колкото души бяха придобили в Харан; и излязоха, за да идат в Ханаанската земя; и стигнаха в Ханаанската земя. 6Аврам премина (надлъж) тая земя до мястото Сихем, до дъбравата Море': в тая земя тогава (живееха) хананейци. 7И яви се Господ на Аврама и (му) рече: тая земя ще дам на потомството ти. И съгради там (Аврам) жертвеник на Господа, Който му се яви.

Притчи 14.15-26 (Вечерня)

15Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища. 16Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян. 17Сприхавият може да стори глупост, но човек, който с умисъл прави зло, е омразен. 18Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание. 19Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите - при вратата на праведника. 20Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели. 21Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е. 22Не заблуждават ли се, които кроят зло? (не знаят милост и вярност, които вършат зло;) но милост и вярност има у добромислещите. 23От всеки труд има печалба, а от празнословие - само вреда. 24Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост. 25Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи. 26В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище.

Битие 28.10-17 (Вечерня, Благовещение)

10Иаков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан, 11и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място. 12И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея. 13И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти; 14и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена; 15и ето, Аз съм с тебе, и ще те запазя навред, където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал. 16Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех! 17И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.

Езекиил 43.27-44.4 (Вечерня, Благовещение)

27След като се свършат тия дни, в осмия ден и по-нататък, свещениците ще принасят върху жертвеника вашите всесъжения и благодарствени жертви; и Аз ще бъда милостив към вас, казва Господ Бог.

1И доведе ме назад при външните врата на светилището, обърнати към изток, и те бяха затворени. 2И каза ми Господ: тия врата ще стоят затворени, не ще се отворят, и никой човек не ще влезе през тях, защото Господ, Бог Израилев, влезе през тях, и те ще стоят затворени. 3Колкото за княза, той, като княз, ще седне в тях, за да яде хляб пред Господа; ще влезе през притвора на тия врата и през там ще излезе. 4После ме поведе през северните врата пред лицето на храма, и аз видях, и ето, славата Господня изпълняше дома Господен, и паднах ничком.

Притчи 9.1-11 (Вечерня, Благовещение)

1Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба, 2закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си; 3проводи слугите си да възвестят от градските височини: 4"който е неразумен, да свърне тука!" И на малоумните тя каза: 5"дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила; 6оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума." 7Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца - петно. 8Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне, 9дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание. 10Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум; 11защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот.

Изход 3.1-8 (Вечерня, Благовещение)

1Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, Мадиамския свещеник. Веднъж откара стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив. 2И яви му се Ангел Господен в огнен пламък изсред една къпина. И видя той, че къпината гори в огън, но не изгаря. 3Моисей рече: ще ида и ще погледам това велико явление, защо къпината не изгаря. 4Господ видя, че той отива да гледа, и извика към него Бог изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! Той отговори: ето ме (Господи)! 5И рече Бог: не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света. 6И рече (му): Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов. Моисей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога. 7И рече Господ (на Моисея): видях страданието на Моя народ в Египет и чух вика му от разпоредниците му; Аз зная неволите му 8и отивам да го избавя от ръцете на египтяни и да го изведа от тая земя (и да го въведа) в земя добра и пространна, дето тече мед и мляко, в земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, (гергесейци) евейци и иевусейци.

Притчи 8.22-30 (Вечерня, Благовещение)

22Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време; 23отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята. 24Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода. 25Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете, 26когато Господ още не беше сътворил ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената. 27Когато Той приготвяше небесата, аз бях там. Когато прокарваше кръговата черта по лицето на бездната, 28когато утвърдяваше облаците горе, когато укрепяваше изворите на бездната, 29когато даваше закон на морето, за да не преминават водите неговите граници, когато полагаше основите на земята, - 30аз бях при Него художница, и бях радост всеки ден, веселейки се пред лицето Му през всичкото време,

Свети Захария Египетски Отшелник (IV в.)

Баща му, Карион Египтянинът, изоставил семейството си, за да стане монах, вземайки Захария със себе си. Макар и много млад, Захария проявявал дарове на благодат, рядко срещани сред старейшините на Скит. Авва Моисей веднъж го попитал: „Какво означава да си монах?“, на което Захария отговорил, като свалил шапката си и я стъпкал с крака, казвайки: „Ако човек не е толкова съкрушен, не може да бъде монах.“ След като блестял като голяма светлина сред светите монаси на Скит, той починал в млада възраст.

Възпоменание на чудото в Пещерния манастир в Киев (?)

„Двама приятели, Йоан и Сергий, се заклели в братство пред иконата на Света Богородица в този манастир. Йоан бил богат човек с петгодишен син Захария. Йоан се разболял и след смъртта си поверил сина си на грижите на Сергий и оставил у Сергий голяма сума сребро и злато, която той да предаде на Захария, когато порасне. Когато Захария навършил пълнолетие, Сергий отрекъл, че е получил нещо от починалия Йоан. Тогава Захария казал: „Нека се закълне пред същата икона на Пресвета Богородица, пред която е приел братство с покойния ми баща, че не е получил нищо от Йоан, и тогава няма да искам нищо повече от него.“ Сергий се съгласил, но когато се заклел в това и отишъл да целуне иконата, някаква сила го задържала и не му позволявала да се приближи. Тогава, измъчван изведнъж от демон, той започнал да вика: „Свети отци Антоний и Теодосий, не позволявайте на този безмилостен ангел да ме погуби!“ Демонът го нападнал с Божие позволение. Тогава той им разказал за всички пари, които Йоан бил оставил. Но когато отворили кутията, намерили двойна сума. Взел я, Захария я дал на манастира и сам бил постриган за монах. Той живял дълго време и бил достоен за великите Божии дарове, влизайки мирно във вечността.“ (Пролог)