Исаия 26.21-27.9 (6-ти час)

21защото ето, Господ излиза от жилището Си да накаже жителите земни за тяхното беззаконие, и земята ще открие погълнатата от нея кръв и вече няма да скрие своите убити.

1В оня ден Господ ще порази със Своя тежък, голям и як меч левиатана - право бягащия змей, и левиатана - лъкатушния змей, и ще убие морското чудовище. 2В оня ден запейте за него - за обичното лозе: 3Аз, Господ, съм негов пазач, и всеки миг го напоявам; нощем и денем го вардя, да се не вмъкне някой в него. 4Гняв няма в Мене. Но ако някой Ми покаже в него тръни и бодили, ще дигна против него война, ще го изгоря съвсем, - 5освен ако прибегне към защитата Ми и сключи мир с Мене. Тогава нека сключи мир с Мене. 6В бъдните дни Иаков ще се укорени; Израил ще даде издънка и ще се разцъфти; и вселената ще се изпълни с плодове. 7Тъй ли го Той поразяваше, както поразяваше ония, които него поразяваха? Тъй ли го убиваше, както са убити ония, които него убиваха? 8С мярка го наказваше Ти, кога го отхвърляше; изхвърли го със силното Си духване, като в ден на източен вятър. 9И чрез това ще се заглади беззаконието на Иакова; и плодът от това ще бъде, че ще се снеме грехът от него, кога всички камъни от жертвениците превърне в буци вар, и няма вече да стърчат дъбрави и истукани на слънцето.

Битие 9.18-10.1 (Вечерня)

18Ноевите синове, които излязоха от ковчега, бяха: Сим, Хам и Иафет. Хам беше баща на Ханаана. 19Тези тримата бяха Ноеви синове, и от тях се насели цялата земя. 20Ной почна да обработва земята и насади лозе; 21и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си. 22И Хам, баща на Ханаана, видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя. 23А Сим и Иафет взеха дреха и, като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, и те не видяха голотата на баща си. 24Като отрезвя Ной от виното си и узна, що бе сторил над него по-малкият му син, 25рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си. 26После рече: благословен да е Господ Бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб; 27да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови; а Ханаан ще му бъде роб. 28И живя Ной след потопа триста и петдесет години. 29А всички дни на Ноя бяха деветстотин и петдесет години; след това умря.

1Ето родословието на Ноевите синове: Сима, Хама и Иафета. След потопа родиха им се деца.

Притчи 12.23-13.9 (LXX) (Вечерня)

23Разсъдлив човек прикрива знанието си, а сърцето на глупавите изказва глупост. 24Ръката на прилежните ще господарува, а ленивата ще бъде под данък. 25Тъгата в сърцето на човека го притиска, а добрата дума го развеселява. 26Праведник посочва път на ближния си, а пътят на нечестивците ги вкарва в заблуда. 27Ленивец свой лов не пече; а имотът на прилежния е многоценен. 28В пътя на правдата има живот, и в нейната пътека няма смърт.

1Мъдър син слуша бащина поука, а буен изобличение не слуша. 2От плода на устата си човек ще вкуси добро, а душата на законопрестъпниците - зло. 3Който пази устата си, той варди душата си; а който широко разтваря устата си, горко нему. 4Душата на ленивеца желае, но напразно; а душата на прилежните ще се насити. 5Праведник мрази лъжлива дума, а нечестивец срами и безчести себе си. 6Правдата пази оногова, който ходи непорочно, а нечестието погубва грешника. 7Един се показва за богат, а няма нищо; друг се показва за беден, а има много богатства. 8С богатството си човек изкупва живота си, а бедният и заплаха не слуша. 9Светлината на праведниците свети весело, а светилото на нечестивите угасва. (Коварните души се лутат в грехове, а праведниците се смиляват и милуват.)

Свещеномъченик Василий Анкирски (362)

Свети Василий се трудил за Църквата по време на управлението на Юлиан Отстъпник, който за кратко се опитал да върне Римската империя към езичеството след управлението на Свети Константин. Светецът вече бил пострадал за вярата като епископ на Аника (сега Анкара, столицата на Турция) и когато Юлиан дошъл на власт, започнали нови гонения. Василий открито осъждал антихристиянската политика на императора, за което бил измъчван и хвърлен в затвора.

Когато императорът дошъл в Анкира, Василий бил доведен пред него и Юлиан подканил епископа да се отрече от вярата, обещавайки му богатство и положение, ако го направи. Василий отговорил: „Вярвам в моя Христос, когото ти се отрече и който ти даде това земно царство, но Той скоро ще ти го отнеме. Как можеш да не се срамуваш пред олтара, под който си бил спасен от смъртта като осемгодишно дете, когато са се опитвали да те убият? Затова Той скоро ще направи от теб това земно царство и тялото ти няма да бъде погребано, когато си избълвал душата си в горчиви мъки.“ Разгневеният император заповядал всеки ден да се откъсват по седем ленти от тялото на Василий, мъчение, което се извършвало в продължение на седем дни. Когато светецът отново бил доведен пред императора, той откъснал лента от собствената си плът и я хвърлил на Юлиан, казвайки: „Вземи това и го изяж, Юлиане, ако тази храна е сладка за теб, но Христос е живот за мен.“ При това императорът заповядал да забият Василий с нажежени железни шишове; и така светият епископ най-накрая получи мъченическия венеца.

Мъченица Дросида Антиохийска и пет монахини (104)

„Дъщерята на император Траян, тя била заловена заедно с пет други жени, когато събирали телата на мъчениците, пострадали за Христос през нощта, и за това била жестоко осакатена от императора. Петте жени били ужасно измъчвани и накрая хвърлени в разтопена мед, където предали душите си на своя Господ. Но Дросида останала под строга императорска охрана. Въпреки това, тя избягала от двора и се кръстила в река. След осем дни тя предала душата си в Божиите ръце.“ (Пролог)