Евреи 10.32-38 (Апостол)

32Припомняйте си предишните ваши дни, когато, след като се просветихте, издържахте голяма борба на страдания, 33ту като сами всред хули и скърби бивахте излагани на позор, ту като ставахте съучастници на ония, които също тъй страдаха; 34защото и към моите вериги бяхте състрадателни и разграбването на вашия имот с радост посрещнахте, знаейки, че имате за себе си на небесата по-добър и траен имот. 35И тъй, не напущайте вашето дръзновение, за което има голяма награда. 36Търпение ви трябва, та, след като изпълните волята Божия, да получите обещаното; 37защото още малко, твърде малко, и "Идещият ще дойде и няма да се забави. 38А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него".

1 Солунци 4.13-17 (Апостол, Починали)

13Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. 14Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него. 15Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите, 16защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; 17после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем.

Марк 2.14-17 (Евангелие)

14Като вървеше, видя Левия Алфеев, който седеше на митницата, и му казва: върви след Мене. Той стана и тръгна след Него. 15И когато Иисус седеше на трапеза в къщата му, заедно с Него седяха и учениците Му и много митари и грешници; защото те бяха много и вървяха подире Му. 16Книжниците и фарисеите, като видяха, че Той яде с митари и грешници, думаха на учениците Му: как тъй яде и пие Той с митари и грешници? 17Като чу това, Иисус им казва: здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.

Йоан 5.24-30 (Евангелие, Починали)

24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. 25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. 26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; 27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. 28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий 29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. 30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.

Свети Кирил, архиепископ на Йерусалим (386)

Той е роден в Йерусалим през 315 г., ръкоположен за свещеник през 346 г. и наследява Максим като архиепископ на Йерусалим през 350 г. Заради непоколебимата си защита на вярата е заточен три пъти от арианските императори Констанций и Валент. Възстановен от император Теодосий, той не се връща на трона, а живее осем години в мир, преди да почина през 386 г.

Той бил познат на целия си народ като неуморен защитник на бедните и като голям аскет. Беше кротък и смирен в осанката си, блед и измършавял от поста. През цялото си време се бореше срещу арианската ерес, която стана много силна и претендираше за лоялност дори на императорите. Освен това, той преживя управлението на Юлиан Отстъпник, който се опитваше по много начини да отслаби и подкопае Църквата и християнската вяра.

От многото произведения на Свети Кирил най-известни са неговите Катехизиси, считани за най-старото систематично обобщение на християнското учение.

Свети Ананий (Анин) Чудотворец (?)

„Роден в Халкидон, той бил нисък на ръст, подобно на Закхей, но велик по дух и вяра. Той се отрекъл от света на петнадесетгодишна възраст и се установил близо до река Ефрат в малка колиба, където изкупил греховете си и се молил на Бога, първоначално с учителя си Маюм, а след смъртта на Маюм, сам. Със силата на молитвите си той напълнил празен кладенец с вода, изцелявал болните от различни болки и опитомявал диви зверове. С него имало опитомен лъв като слуга. Той имал прозрение за далечни събития. Когато разбойници нападнали един столпник Пионий на известно разстояние от него и го пребили до такава степен, че той решил да слезе от стълба си и да отиде да се оплаче на съдиите, свети Анин видял намерението му в душата му и му изпратил писмо чрез своя лъв, казвайки му да остави намерението си, да прости нападателите си и да продължи в аскеза си. Той бил неизразимо щедър. Епископът на Неокесария му подарил магаре, за да облекчи страданията му.“ носеше вода от реката, но даде това магаре на някакъв беден човек, който му се оплакал от бедността си. Епископът му даде второ магаре, но той го подари. След това епископът му даде трето магаре, не за негово, а само за да служи като водоносец, да го пази и да го върне. В момента на смъртта си той видя Моисей, Аарон и Ор да идват при него и да викат: „Анин, Господ те вика. Стани и ела с нас.“ Това той разкри на учениците си и предаде духа си на Господа, на когото беше служил толкова вярно. Той беше на 110 години, когато завърши земния си път.“ (Пролог)

Свети Николай (Велимирович), епископ Охридски и Жича, Сърбия (1956 г.) (5 март ст. ст.)

Той е наричан „Новият Златоуст“ заради многобройните си изпълнени с благодат проповеди и писания.

Той е роден през 1880 г. в сръбското село Лелич. След като учи в семинарията „Свети Сава“ в Белград, получава докторски степени от университета в Берн и Оксфорд. През 1919 г. архимандрит Николай е посветен в епископ Жича.

През 1941 г. епископ Николай е арестуван от нацистите и след три години затвор в манастира Любостир Войловичи е изпратен в печално известния концентрационен лагер Дахау заедно със сръбския патриарх Гаврило. Там той е свидетел и лично е претърпял много мъчения, докато лагерът е освободен от американската армия през 1945 г.

След войната той бяга от контролираната от комунистическа Югославия и емигрира в Съединените щати, където преподава в семинариите „Свети Сава“, „Свети Владимир“ и „Свети Тихон“. Именно в семинарията „Свети Тихон“ той почива през 1956 г. Мощите му почиват известно време в семинарията „Свети Сава“ в Либъртивил, Илинойс, след което са върнати в Сърбия, където се намират и сега.

През целия си зрял живот светият монах и епископ изливал постоянен поток от красиви проповеди и богословски и духовни писания. Той е автор на „Пролог от Охрид“, славянски синаксар. Включените в него светли проповеди, по една за всеки ден от годината, дават добър пример за неговото вдъхновено писане.

Неговият празник се чества на този ден (5 март по Стария календар, 18 март по Нова Зеландия) от православните християни както по Стария, така и по Новия календар.

Забележка: С благословията на епископ Йован от Сръбската православна църква, Митрофан Чин е ангажиран с проект за превод на Пролога на Свети Николай на китайски език. За да научите повече за този ценен проект, посетете неговия уебсайт: http://chineseorthodox.n3.net