2 Петрово 3.1-18 (Апостол)

1Това е вече второ послание, що ви пиша, възлюбени; в тия две послания с напомняне пробуждам вашия чист разум, 2за да си спомните думите, изпреди казани от светите пророци, и заповедта на Господа и Спасителя, предадена от вашите апостоли; 3най-първо знайте това, че в последните дни ще се явят подигравачи, които вървят по своите си похоти 4и казват: де е обещанието за Неговото пришествие? Защото, откак бащите ни починаха, всичко си стои тъй, както от начало на творението. 5Защото тия, които това искат, умишлено забравят, че небесата и земята открай бяха съставени от вода и чрез вода със силата на Божието слово, 6поради което тогавашният свят, потопен от вода, загина. 7А сегашните небеса и земята, съхранявани от същото слово, пазят се за огъня в деня на съда и погибелта на нечестивите човеци. 8Едничко това да не отбягва от вниманието ви, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години - като един ден. 9Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние. 10И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем; тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят. 11И тъй, понеже всичко това ще се разруши, какви трябва да бъдете в свят живот и благочестие вие, 12които очаквате и желаете скорото дохождане на Божия ден, за който пламналите небеса ще се разрушат, и разгорелите се стихии ще се стопят? 13Но ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда. 14Затуй, възлюбени, като очаквате това, постарайте се да се намерите пред Него в мир, неосквернени и непорочни; 15и дълготърпението на Господа нашего считайте за спасение, както и възлюбеният наш брат Павел ви писа според дадената му мъдрост, 16както той говори за това и във всички послания, дето има някои места мъчни за разбиране, които невежи и неукрепнали изопачават, както и другите Писания, за своя си погибел. 17Вие, прочее, възлюбени, като знаете това от по-рано, пазете се, да не би, увлечени от заблуждението на беззаконниците, да отпаднете от твърдостта си, 18но растете в благодат и познаване на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа. Нему слава и сега и в ден вечний. Амин.

Евреи 7.7-17 (Апостол, Сретение)

7Безспорно е, че по-малкият се благославя от по-големия. 8Тук смъртни човеци вземат десятъци, а там - оня, за когото има свидетелство, че е жив. 9И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятъци, даде десятък чрез Авраама: 10защото беше още в чреслата на баща си, когато го посреща Мелхиседек. 11И тъй, ако съвършенство се достигаше чрез левитското свещенство (защото въз основа на него народът получи закон), каква още нужда, да се въздига друг свещеник по чина Мелхиседеков, и да се не нарича по чина Ааронов? 12Защото, промени ли се свещенството, става нужда да се промени и законът. 13А Оня, за Когото се казва това, принадлежеше към друго коляно, от което никой не бе се приближавал до жертвеника; 14защото явно е, че Господ наш възсия от Иуда, а за свещенство в неговото коляно Моисей нищо не е казал. 15И още по-явно става това, когато подобно на Мелхиседека се въздига друг Свещеник, 16Който не по закона на плътска заповед е станал такъв, а по силата на безкраен живот. 17Защото свидетелствува се: "Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков".

Марк 13.24-31 (Евангелие)

24Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, 25и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят. 26Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма. 27И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите вятра, от края на земята до края на небето. 28Вземете подобие от смоковницата: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; 29тъй и вие, кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо, при вратата. 30Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне. 31Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.

Лука 2.22-40 (Евангелие, Сретение)

22А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа, 23както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу; 24и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета. 25Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него. 26Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен. 27И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона, 28той Го прегърна, благослови Бога и рече: 29сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; 30защото очите ми видяха Твоето спасение, 31що си приготвил пред лицето на всички народи, - 32светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. 33А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него. 34И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, - 35и на сама тебе меч ще прониже душата, - за да се открият мислите на много сърца. 36Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си; 37тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем. 38И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Иерусалим. 39И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет. 40А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него.

Свети мъченик Никифор (ок. 257)

Свещеникът Саприций и мирянинът Никифор живеели в Антиохия, Сирия. Въпреки че били най-близки приятели, едно несъгласие между тях довело до отчуждение, а след това и до откровена вражда. С времето Никифор дошъл на себе си и осъзнал, че помирението и любовта между братята са ценни в очите на Господа, и изпратил пратеници при Саприций, за да поиска прошка от него в името на Христос. Но пратениците му били отпратени, а Саприций студено отказал всякакво помирение. В същото време той нарушил Господната заповед, като продължил да служи на олтара, без да се опита да сключи мир. Никифор най-накрая отишъл лично и паднал в краката на Саприций, но дори и това не дало резултат.

Скоро избухна преследване на християните и Саприций беше арестуван. Когато той изповяда Христос без страх и колебание и отказа да принесе жертва на идолите дори под мъчения, той беше осъден на обезглавяване. Никифор беше разтревожен, че Саприций може да даде живота си в името на Христос, докато все още е във вражда с брат; и че самият той ще загуби шанса си да сключи мир. Докато Саприций беше воден към мястото на екзекуцията, Никифор падна на колене пред него и извика: „Христови мъченик, прости ми прегрешенията, за които си ми ядосан!“ Въпреки това Саприций хладно отхвърли молбите на бившия си приятел. Поради това, когато палачът вдигна меча си и короната на мъченичеството беше само на секунди разстояние, Бог оттегли благодатта Си от свещеника, който се обърна към палача и заяви готовността си да се поклони на идолите. Никифор, който беше сред свидетелите, го умоляваше да не се отрече от вярата, но думите му не дадоха резултат. Тогава Никифор се обърна към палача и извика: „Аз съм християнин! Вярвам в нашия Господ Иисус Христос, когото той току-що отрече. Пуснете го и ме убийте на негово място!“

Управителят се съгласил и наредил освобождаването на Саприций и екзекуцията на Никифор. Мъченикът радостно положил врата си на дръвника и взел короната, която Саприций беше изхвърлил. Синаксарионът завършва така:

„Когато замина за небето, за да получи венеца на славата, свети Никифор остави на нас, християните, ярък пример за думите, изречени от Светия Дух: Ако предам тялото си на изгаряне, но нямам любов, нищо не печеля (1 Кор. 13:3). Ако не прощавате на хората прегрешенията им, нито вашият небесен Отец ще прости вашите прегрешения… Защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери (Мат. 6:15; 7:2).“

Свещеномъченик Петър Дамаскин, епископ на Дамаск (ок. 776)

„Свети Петър е бил епископ на Дамаск по времето на царуването на Константин Копроним (ок. 776 г.) и съвременник на Свети Йоан Дамаскин. Той е бил арестуван по заповед на халифа Валид за това, че е осъждал еретическите учения на мюсюлманите и манихеите. Езикът му е бил отрязан и той е бил изпратен в изгнание в Южна Арабия (Арабия Феликс), където е продължил да проповядва истинската вяра и да служи на светите Тайнства, докато не е получил наградата за трудите си в небесата.“ (Синаксар)

Петър Дамаскински, исихаст (XII в.)

За него се знае малко, освен това, което е записано в „Филокалия“. Свети Никодим, съставител на „Филокалия“, пише, че неговото дело е „обобщение на святото бдение… кръг в кръг, концентрирана „Филокалия“ в рамките на по-обширната „Филокалия“.