Юда 1-10 (Апостол)
1Иуда, раб на Иисуса Христа, а брат на Иакова - до призваните, осветени в Бога Отца и запазени от Иисуса Христа:
2милост вам и мир и любов да изобилва.
3Възлюбени, като имам голямо усърдие да ви пиша за общото наше спасение, счетох за нужно да ви пиша и помоля - да се подвизавате за вярата, веднъж завинаги предадена на светиите.
4Защото са се вмъкнали някои човеци, чието осъждане е отдавна предназначено, нечестивци, които обръщат благодатта на Бога нашего в разпътство и се отричат от едничкия Владика Бога и Господа нашего Иисуса Христа.
5Искам да ви напомня, - макар да знаете вече това, - че Господ, като избави народа от Египетската земя, погуби отпосле ония, които не вярваха;
6ангелите пък, които не опазиха своето началство, а напуснаха жилището си, запази във вечни окови, в мрак, за съда на великия ден.
7Както Содом и Гомора и околните градове, които по същия начин като тях блудствуваха и налитаха на друга плът, станаха за пример с това, че бидоха наказани с вечен огън, -
8също тъй ще бъде и с тия, които, бълнувайки като насъне, сквернят плътта, презират началниците и хулят властта.
9А Михаил Архангел, когато се препираше с дявола за Моисеевото тяло, не посмея да произнесе хулна присъда, а рече: Господ да ти забрани.
10А тия хулят това, що не знаят; което пък по природа като безсловесните животни знаят, в него се разтляват.
Лука 22.39-42, 45-23.1 (Евангелие)
39И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му.
40А като дойде на мястото, рече им: молете се да не паднете в изкушение.
41И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше,
42като казваше: Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.
45Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга;
46и рече им: защо спите? станете и се молете, за да не паднете в изкушение.
47Докле още говореше Той, ето тълпа, а пред нея вървеше един от дванайсетте, наричан Иуда, който се приближи до Иисуса, за да Го целуне. Понеже такъв знак им бе дал: Когото целуна, Той е.
48А Иисус му рече: Иудо, с целуване ли предаваш Сина Човечески?
49Тия, които бяха с Него, като видяха, какво ще стане, рекоха Му: Господи, да ударим ли с нож?
50И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо.
51Отговори Иисус и рече: оставете, спрете се! И като се допря до ухото му, изцери го.
52А на първосвещениците и началниците на храма и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете!
53Всеки ден бивах с вас в храма, и не дигнахте ръка срещу Мене, но сега е ваше времето и властта на мрака.
54Като Го хванаха, поведоха и заведоха Го в дома на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч.
55Когато накладоха огън сред двора и седнаха наедно, седеше и Петър между тях.
56Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: и тоя беше с Него.
57Но той се отрече от Него, като каза: жено, не Го познавам.
58След малко друг един, като го видя, рече: и ти си от тях. Но Петър отвърна: човече, не съм.
59А като се мина около час време, друг някой взе да твърди, като казваше: наистина, и тоя с Него беше, защото е галилеец.
60Но Петър рече: човече, не зная, какво говориш. И веднага, докле още говореше той, петелът пропя.
61Тогава Господ, като се обърна, погледна Петра, и Петър си спомни думите на Господа, както му бе казал: преди още петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
62И като излезе вън, горко плака.
63Човеците, които държаха Иисуса, ругаеха Го и Го биеха;
64и като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха: проречи, кой Те удари?
65И много други хули казваха против Него.
66А щом се съмна, събраха се стареите народни, първосвещениците и книжниците, и Го въведоха в синедриона си;
67и казваха: ако си Ти Христос, кажи ни! Той им отговори: ако ви кажа, няма да повярвате;
68ако ви пък и попитам, няма да Ми отговорите, нито да Ме пуснете;
69отсега Син Човеческий ще седне отдясно на Божията сила.
70И всички рекоха: и тъй, Ти ли си Син Божий? Той им отговори: вие казвате, че съм Аз.
71А те рекоха: какво свидетелство ни трябва още? ние сами чухме от устата Му.
1И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата,