1 Йоаново 4.20-5.21 (Апостол)

20Който каже: "любя Бога", а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял? 21И ние имаме от Него тая заповед, който люби Бога, да люби и брата си.

1Всякой, който вярва, че Иисус е Христос, от Бога е роден, и всякой, който люби Родилия, люби и Родения от Него. 2По това познаваме, че любим чедата Божии, като любим Бога и пазим Неговите заповеди. 3Защото любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му. И Неговите заповеди не са тежки. 4Защото всякой, който е роден от Бога, побеждава света; и тази е победата, която победи света - нашата вяра. 5Кой побеждава света, ако не онзи, който вярва, че Иисус е Син Божий? 6Този е Иисус Христос, Който дойде чрез вода и кръв (и чрез Духа) - не само чрез вода, а чрез вода и кръв; и Духът е, Който свидетелствува, понеже Духът е истина. 7Защото Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно. 8И три са, които свидетелствуват на земята: духът, водата и кръвта; и трите за едно свидетелствуват. 9Ако приемаме човешкото свидетелство, Божието свидетелство е по-голямо, защото това е свидетелството Божие, с което Бог свидетелствува за Своя Син. 10Който вярва в Сина Божий, има свидетелството в себе си; който не вярва в Бога, прави Го лъжец, защото не е повярвал в свидетелството, с което е свидетелствувал Бог за Своя Син. 11А свидетелството е това, че Бог ни е дарувал живот вечен; и тоя живот е в Неговия Син. 12Който има Сина Божий, има тоя живот; който няма Сина Божий, няма тоя живот. 13Това писах до вас, вярващите в името на Сина Божий, за да знаете, че имате живот вечен, и да вярвате в името на Сина Божий. 14И дръзновението, що имаме пред Него, е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, слуша ни; 15и ако знаем, че ни слуша за каквото бихме просили, знаем и че получаваме, каквото сме просили от Него. 16Ако някой види брата си да съгрешава с грях не за смърт, нека се моли, и Бог ще даде живот нему, - сиреч, на оногова, който съгрешава не за смърт. Има грях за смърт: не за него, казвам, да се моли. 17Всяка неправда е грях, но има грях не за смърт. 18Знаем, че всеки, роден от Бога, не греши; но роденият от Бога пази себе си, и лукавият го не докосва. 19Знаем, че ние сме от Бога, и че цял свят лежи в злото. 20Знаем също, че Син Божий дойде и ни даде светлина и разум, да познаем истиннаго Бога; и ние пребъдваме в истиннаго Бога - Неговия Син Иисуса Христа. Той е истински Бог и живот вечен. 21Чеда, пазете себе си от идолите. Амин.

Марк 15.1-15 (Евангелие)

1Веднага заранта първосвещениците със стареите и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата. 2Пилат Го попита: Ти ли си Иудейският Цар? А Той отговори и му рече: ти казваш. 3И първосвещениците Го обвиняваха в много неща. 4А Пилат пак Го попита и каза: нищо ли не отговаряш? Виж, за колко работи свидетелствуват против Тебе. 5Но Иисус нищо вече не отговори, тъй че на Пилата беше чудно. 6А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха изпросили. 7Тогава беше затворен някой си, на име Вара'ва, със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство. 8И народът извика и почна да моли Пилата да направи, както им правеше винаги. 9А той им отговори и рече: искате ли да ви пусна Иудейския Цар? 10Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист. 11Но първосвещениците възбудиха народа да иска да им пусне по-добре Вара'ва. 12Пилат отговори пак и им рече: какво искате да сторя с Тогова, Когото вие наричате Иудейски Цар? 13Те отново закрещяха: разпни Го! 14Пилат им рече: та какво зло е сторил Той? Но те още по-силно закрещяха: разпни Го! 15Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Вара'ва, а Иисуса бичува и предаде на разпятие.

Великомъченик Теодор Тиро (ок. 306)

Гръцката дума „Тирон” означава „новобранец”. Този свети мъченик на Христос е родом от Понт и е бил римски легионер по време на гоненията на Максимиан (около 303 г.). Въпреки че е бил християнин от детството си, той е пазил вярата си в тайна, докато е бил в армията. Докато неговата кохорта е била разположена близо до градче на име Еухаита, той научил, че хората там са били тероризирани от змей, който живеел в съседната гора. Той тръгнал да се изправи срещу змея, молейки се на Бога резултатът от битката да му бъде знак дали е дошло времето да се принесе в жертва за мъченичество. Намерил огнедишащото чудовище и, въоръжен със знака на кръста, забил копието си в главата му и го убил.

Успехът му го убеди, че след като е победил този плътски змей, е готов да победи и духовния змей – дявола. Когато командирът на лагера му нареди да принесе жертва на боговете, Теодор смело отказа, казвайки: „Аз съм християнин!“ Освен това, той насърчи и другите християни в отряда си да направят същото. Тази нощ той отиде до близък езически храм на Рея, майката на боговете, и го изгори. Той беше видян от пазача на храма и беше доведен без съпротива при управителя Публий. Теодор беше хвърлен в изолирана тъмница; там той отказа хляб и вода, казвайки, че Христос му е обещал храна от небето. Той прекарваше времето си там, пеейки химни с ангелите, така че стражите бяха убедени, че други християни по някакъв начин са се присъединили към него в килията.

Когато всички аргументи, ласкателства, подкупи и заплахи не успяха да отвърнат войника от Христос, управителят прибегна до изтезания, подлагайки светеца на ужасни осакатявания; но когато Теодор ги издържа спокойно и решително, управителят започна да се страхува, че неговият пример ще окуражи други християни, и заповяда да бъде изгорен. Заведен на клада, мъченикът свободно влезе в пламъците, където предаде душата си на Бога. Когато тялото му било изкупено и извадено от пепелта от един благочестив християнин, се оказало, че е непокътнато. В Еухаита била построена църква в чест на мъченика; много поклонници идвали там за изцеление на душата и тялото.

През 361 г. император Юлиан Отстъпникът наредил на префекта на Константинопол да поръси всички храни на пазарите с кръв от животни, жертвани на езическите богове през първата седмица на Великия пост, така че християните да не могат да избегнат контакта с идолопоклонството. Но свети Теодор се явил в видение на патриарх Евдоксий (360-364 г.), предупредил го за плана и му казал да нареди на паството си да не купува никаква храна от пазара, а да яде колива, приготвена от варени пшенични зърна. Така, благодарение на намесата на светеца, хората били запазени от петното на идолопоклонството. Оттогава Църквата чества чудото в първата събота на Великия пост. Оттогава коливата се предлага и в чест на светиите и в памет на покойниците. Цялото зърно символизира тялото, посято тленно, което ще възкръсне нетленно (2 Кор. 15:37); обикновено се подслажда с мед, за да символизира насладите на Рая.