Библейски четива (Синодален превод)
Евреи 11.9-10, 17-23, 32-40
(Апостол, Неделя преди Рождество)
9С вяра се пресели той в обетованата земя, като в чужда, и се настани под шатри с Исаака и Иакова, сънаследници на същото обещание;
10защото той очакваше оня град, който има основи и чийто художник и строител е Бог.
17С вяра Авраам, бидейки изкушаван, принесе в жертва Исаака; и тоя, който бе получил обещанията, принесе единородния си,
18за когото му бе казано: "от Исаака потомство ще се назове с твое име";
19защото той мислеше, че Бог е силен и от мъртви да възкреси Исаака, поради което го и прие назад като предобраз на възкресението.
20С вяра Исаак благослови Иакова и Исава за онова, що имаше да стане.
21С вяра Иаков на умиране благослови всекиго от синовете на Иосифа и "се поклони на върха на жезъла му".
22С вяра Иосиф на умиране спомена за излизането на синовете Израилеви от Египет и поръча за костите си.
23С вяра Моисей, след като се роди, три месеца биде скриван от родителите си, защото видяха, че детето е хубаво, и се не уплашиха от царската заповед.
32И какво още да кажа? Защото време не ще ми стигне, да разказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтая, за Давида и Самуила и за другите пророци,
33които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове,
34угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища,
35жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение;
36други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор,
37с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани
38(тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти.
39И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното,
40защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.
Матей 1.1-25
(Евангелие, Неделя преди Рождество)
1Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов.
2Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му;
3Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама;
4Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;
5Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея;
6Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена;
7Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса;
8Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;
9Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия;
10Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия;
11Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му - през време на преселението Вавилонско.
12А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля;
13Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора;
14Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда;
15Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова;
16Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.
17И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение - четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа - четиринайсет рода.
18А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
19А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.
20Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго;
21тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
22А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:
23"ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил",* което ще рече: с нас е Бог.
24Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.
25И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.
Битие 1.1-13 (Вечерня)
1В начало Бог сътвори небето и земята.
2А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.
3Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.
4Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.
5Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един.
6И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.)
7И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана.
8Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро - ден втори.
9И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.)
10Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро.
11И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана.
12И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро.
13Биде вечер, биде утро - ден трети.
Числа 24.2-3, 5-9, 17-18 (Вечерня)
2Погледна Валаам и видя Израиля, как беше се разположил на стан, коляно по коляно, и Дух Божий беше върху Валаама.
3И произнесе тая своя притча, като каза: Валаам, син Веоров, говори, говори мъж с отворени очи,
5колко са хубави твоите шатри, Иакове, твоите жилища, Израилю!
6Те се разстилат като долини, като градини край река, като алойни дървета, насадени от Господа, като кедри край вода;
7ще потече вода от ведрата му, и семето му ще бъде като големи води, царят му ще надмине Агага, и царството му ще се въздигне.
8Бог го изведе из Египет; той е бърз като еднорог, ще погълне враждебните нему народи, ще строши костите им, и със стрелите си ще порази (врага).
9Прострял се е, лежи като лъв и като лъвица; кой ще го събуди? Благословен да бъде, който те благославя, и проклет - който те проклева!
17Виждам Го, ала не сега още, гледам Го, ала не отблизо. Изгрява звезда от Иакова, и се издига жезъл от Израиля; той поразява князете моавски и съкрушава всички Ситови синове.
18Едом ще бъде завладян, Сеир ще бъде завладян от враговете си, а Израил ще покаже силата си.
Михей 4.6-7; 5.2-4 (Вечерня)
6В оня ден, казва Господ, ще събера, що е хромо, и ще съединя, що е разгонено, и ония, върху които съм напратил беди.
7И ще направя хромото остатък и далеко пръснатото - силен народ, и Господ ще царува над тях на планина Сион отсега и довека.
2И ти, Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Иудини? от тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля и Чийто произход е от крайвреме, от вечни дни.
3Затова Той ще ги остави до време, докле роди оная, която има да роди; тогава ще се върнат при синовете Израилеви и останалите им братя.
4Ще застане Той и ще пасе с Господня сила, с величието на името на Господа, Своя Бог, - и те ще живеят безопасно, защото тогава Той ще бъде велик до краищата на земята.
Исаия 11.1-10 (Вечерня)
1И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен;
2и ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие;
3ще се изпълни със страх Господен, и ще съди, не според както очите Му гледат, и ще решава делата, не според както ушите Му слушат.
4Той ще съди сиромасите по правда, и делата на страдалците в страната ще решава по истина; с жезъла на устата Си ще порази земята, и с диханието на устните Си ще убие нечестивеца.
5Пояс на кръста Му ще бъде правдата, и пояс на бедрата Му - истината.
6Тогава вълк ще живее заедно с агне, и леопард ще лежи заедно с козле; теле, лъвче и вол ще бъдат заедно, и малко дете ще ги кара.
7Крава ще пасе с мечка, малките им ще лежат заедно, и лъвът ще яде слама като вола.
8Младенец ще играе над аспидина дупка, и дете ще протегне ръката си към змийно гнездо.
9Не ще правят зло и вреда по цялата Ми света планина, защото земята ще бъде пълна с познаване Господа, както водите пълнят морето.
10И в оня ден към Иесеевия корен, който ще стане като знаме на народите, ще се обърнат езичниците, - и покоят му ще бъде слава.
Еремия (Варух 3.35-4.4) (Вечерня)
35Той ги повика, и те казаха: "ето ни", и заблестяха от радост пред своя Творец.
36Този е нашият Бог, и никой друг не ще се сравни с Него.
37Той намери всички пътища на премъдростта и я подари на Своя раб Иакова и на Своя възлюбен Израиля.
38След това Той се яви на земята и живя между людете.
1Ето книгата на Божиите заповеди и законът, който пребъдва вечно. Всички, които се придържат о нея, ще живеят, а които я оставят, ще умрат.
2Обърни се, Иакове, и я вземи, ходи при блясъка на светлината й!
3Не давай другиму твоята слава, и теб полезното - на чужди народ.
4Честити сме, Израилю, че знаем, що е благоугодно Богу.
Даниил 2.31-36, 44-45 (Вечерня)
31Твоето видение, царю, беше такова: ето, някакъв си голям истукан; огромен беше този истукан, той стоеше в извънреден блясък пред тебе, и видът му беше страшен.
32Главата на този истукан беше от чисто злато, гърдите му и ръцете му - от сребро, коремът и бедрата му - медни,
33пищелите му железни, нозете му част железни, част глинени.
34Ти го гледаше, докле се камък откъсна от планината, без да го е ръка съборила, удари в истукана, в неговите железни и глинени нозе, и ги разби.
35Тогава всичко заедно се раздроби: желязо, глина, мед, сребро и злато станаха като прах на лятно гумно; вятърът ги отнесе, и диря от тях не остана; а камъкът, който разби истукана, стана голяма планина и изпълни цяла земя.
36Ето сънят! Ще кажем пред царя, и какво той значи.
44И в дните на ония царства Бог Небесний ще въздигне царство, което вовеки не ще се разруши, и това царство няма да бъде предадено на друг народ; то ще съкруши и разруши всички царства, а само' ще стои вечно,
45понеже ти видя, че камъкът биде откъснат от планината не с ръце и раздроби желязо, мед, глина, сребро и злато. Великият Бог даде на царя да знае, какво ще бъде след това. И верен е тоя сън, и точно е неговото изтълкуване!"
Исаия 9.6-7 (Вечерня)
6Защото Младенец ни се роди - Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира.
7Неговата власт и мир безкрай ще расте върху престола на Давида и в царството му, за да го утвърди Той и да го укрепи чрез съд и правда отсега и довека. Ревността на Господа Саваота ще извърши това.
Исаия 7.10-16; 8.1-4, 9-10 (Вечерня)
10И продължаваше Господ да говори на Ахаза и рече:
11искай за себе си личба от Господа, твоя Бог: искай или в дълбинето, или във висинето.
12И рече Ахаз: няма да искам и няма да изкушавам Господа.
13Тогава Исаия рече: слушайте, прочее, доме Давидов! нима ви е малко, дето дотягате на людете, та искате да дотягате и на моя Бог?
14Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.
15Той ще се храни с мляко и мед, докле се научи да отхвърля лошото и да избира доброто.
16Защото, преди младенец да се научи да отхвърля лошото и да избира доброто, тая земя, от която се ти плашиш, ще бъде оставена от двамата си царе.
1И рече ми Господ: вземи си голям свитък и напиши на него с човешко писмо: магер-шелал-хаш-баз *.
2И взех си верни свидетели: свещеник Урия и Захария, сина Варахиев, -
3и пристъпих към пророчицата, и тя зачена и роди син. И рече ми Господ: наречи му име: магер-шелал-хаш-баз;
4защото, преди да се научи детето да изговаря: тате, мамо, - богатството на Дамаск и плячките самарийски ще бъдат понесени пред асирийския цар.
9Враждувайте, народи, но треперете, и внимавайте вие, всички далечни земи! Въоръжавайте се, но треперете; въоръжавайте се, но треперете!
10Кройте заговори, но те се рушат; говорете дума, но тя няма да се изпълни, защото с нас е Бог!
Йоан 20.1-10
(7-мо утринно Евангелие)
1В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.
2Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили.
3Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба.
4И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба.
5И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба.
6След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят;
7пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а - свита отделно на едно място.
8Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва,
9защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите.
10Тогава учениците се върнаха пак у тях си.
Галатяни 3.15-22
(Апостол, на вечерня)
15Братя, говоря по човешки: и човешко завещание, утвърдено вече, никой не разваля, нито допълня.
16Но обещанията бидоха дадени на Авраама и на семето му. Не е казано: "и на семената", като за мнозина, а като за едного: "и на семето ти", което е Христос.
17Аз пък казвам, че законът, който се яви след четиристотин и трийсет години, не отменя утвърдения по-преди от Бога завет за Христа, та обещанието да изгуби сила.
18Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраама Бог го дарува по обещание.
19Прочее, защо е даден законът? Той биде прибавен поради престъпленията, докле дойде семето, към което се отнася обещанието, и е предаден чрез Ангели, с ръка на посредник.
20Но посредникът не бива посредник само на едного, а Бог е един.
21И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да животвори, то наистина оправданието щеше да бъде от закона;
22но Писанието заключи всички под грях, та обещанието да се даде на вярващите чрез вяра в Иисуса Христа.
Колосяни 3.4-11 (Апостол)
4а кога се яви Христос, вашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава.
5И тъй, умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието, което е идолослужение.
6Заради тия пороци Божият гняв иде върху синовете на непослушанието,
7сред които и вие някогаш се движехте, когато живеехте в тия пороци.
8А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си;
9не се лъжете един други, след като съблякохте ветхия човек заедно с делата му
10и се облякохте в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател,
11дето няма ни един ни иудеин, ни обрязване ни необрязване, ни варварин ни скит, ни роб ни свободник, а всичко и във всичко е Христос.
Лука 2.1-20
(Евангелие, на вечерня)
1През ония дни излезе от кесаря Августа заповед - да се направи преброяване по цялата земя.
2Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия.
3И отиваха всички да се записват, всеки в своя град.
4Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов,
5за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна.
6А когато бяха те там, дойде й време да роди;
7и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата.
8В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си.
9И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много.
10И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци;
11защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ;
12и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.
13И внезапно се яви с Ангела многобройно воинство небесно, което хвалеше Бога и казваше:
14слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!
15Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ.
16И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите.
17А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец.
18И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите.
19А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си.
20И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано.
Лука 17.12-19 (Евангелие)
12И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч
13и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!
14Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се.
15А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас,
16и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин.
17Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте?
18Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?
19И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси.