2 Солунци 1.1-10 (Апостол)

1Павел, Силуан и Тимотей - до солунската църква в Бога Отца нашего и в Господа Иисуса Христа: 2благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа. 3Длъжни сме винаги да благодарим на Бога за вас, братя, както подобава, задето вярата ви твърде много расте, и взаимната любов у всеки едного от всички вас тъй изобилва, 4че сами ние се хвалим с вас в Божиите църкви за вашето търпение и вяра при всички гонения и скърби, що пренасяте; 5това е доказателство на праведния Божий съд, че вие ще се удостоите с царството Божие, за което и страдате. 6Защото справедливо е пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват, 7а вам, оскърбяваните, да въздаде утеха заедно с нас, когато Господ Иисус се яви от небето с Ангелите на Своята сила, 8в пламенен огън да отмъщава на ония, които не познават Бога, които не се покоряват на благовестието на Господа нашего Иисуса Христа 9и които с вечна погибел ще бъдат наказани от лицето на Господа и от славата на Неговото могъщество, 10когато Той дойде, за да бъде прославен в оня ден всред Своите светии, и за да Му се удивяват всички повярвали, а също и вие, понеже с вяра приехте нашето свидетелство.

Лука 12.13-15, 22-31 (Евангелие)

13Някой пък от народа Му рече: Учителю, кажи на брата ми, да раздели с мене наследството. 14А Той му рече: човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля? 15При това им рече: гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си. 22И рече на учениците Си: затова ви казвам: не се грижете за душата си, какво да ядете, ни за тялото, какво да облечете: 23душата струва повече от храната, и тялото - от облеклото. 24Погледнете враните, че не сеят, нито жънат; те нямат ни скривалище, ни житница, и Бог ги храни; а колко сте вие по-ценни от птиците! 25Па и кой от вас, грижейки се, може да придаде на ръста си един лакът? 26И тъй, ако и най-малкото не можете направи, защо се грижите за другото? 27Погледнете криновете, как растат: не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях. 28И ако пък тревата на полето, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, то колко повече вас, маловерци! 29Затова и вие не търсете, какво да ядете, или какво да пиете, и не се загрижайте, 30защото всичко това търсят езичниците на света; а вашият Отец знае, че вие имате нужда от това; 31но вие търсете царството Божие, и всичко това ще ви се придаде.

Свети отец Григорий Декаполски (842)

Той е роден в Иринопол, един от „Десетте града“ на Мала Азия. Въпреки че родителите му искали да се ожени, той приел монашески живот като млад мъж и се подвизавал в продължение на много години, живеейки в отшелничество под ръководството на мъдър духовен отец. Един ден, докато се молил, той бил отнесен в Рая и изпитал блаженството, което изкупените ще познаят при всеобщото Възкресение. Видението му се сторило само за час, но той научил от ученика си, че е бил в екстаз четири дни.

Осъзнавайки, че Врагът може да се яви като ангел на светлината и че трябва да бъдем подозрителни към привидните откровения, той потърсил съвета на своя игумен, който го успокоил и му казал да благодари на Бога, като продължи в аскетичния си труд.

Скоро му било казано чрез откровение, че трябва да излезе в света, живеейки без земен дом, за да поддържа православната вяра, която тогава била подложена на атаки от иконоборците. Той пътувал през Ефес, Константинопол, Коринт, Рим, Сицилия, Солун и отново Константинопол, работейки в защита на вярата и вършейки много чудеса. Обикновено отсядал при бедни хора, които го приветствали в домовете си, въпреки че било забранено от закона да се приема православен монах (т.е. такъв, който защитава иконите). В последните си няколко години, измъчван от болест, той се установява в Константинопол, където почива в мир през 832 г., точно преди края на иконоборството и възстановяването на Православието. От 1490 г. нетленните му мощи се намират в манастира Бистрица в Румъния, където продължават да бъдат източник на чудеса за многото поклонници, които идват да им се поклонят.

Светият ни отец Прокъл, архиепископ на Константинопол (447)

Той бил ученик и писар на Свети Йоан Златоуст. Около 426 г. е ръкоположен за епископ на Кизик, но не е могъл да заеме катедрата си, защото друг е бил незаконно избран на негово място, затова остава в Константинопол. Около 428 г. Несторий е назначен за патриарх на Константинопол и почти веднага започва да проповядва своето богохулно учение, че Света Дева не може да се нарича Богородица, „Богоносец“, а само Христос, „Христоносец“. Прокъл се съпротивлява категорично на това учение, като веднъж изнася проповед в присъствието на еретическия патриарх, защитавайки православното учение за Богородица. Прокъл е издигнат на трона на патриарх на Константинопол през 434 г., след като Несторий е свален от длъжност и православното учение е ясно провъзгласено на Вселенски събор. Именно Прокъл убеждава император Теодосий Млади да върне светите мощи на неговия учител Свети Йоан Златоуст в Константинопол и ги приема при триумфалното им завръщане в града. Той починал в мир през 447 г.