Няма пост
16А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; 17и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. 18И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, 20и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.
4Бог, богат с милост, поради голямата Си любов, с която ни обикна, 5макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа (по благодат сте спасени), 6и възкреси с Него и постави на небесата в Христа Иисуса, 7за да яви на бъдещите векове преизобилното богатство на Своята благодат в доброта към нас чрез Христа Иисуса. 8Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е; 9не е от дела, за да не би някой да се похвали. 10Защото Негово творение сме ние, създадени в Христа Иисуса за добри дела, що Бог е предназначил да вършим.
26И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея. 27А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата. 28Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! 29Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците. 30Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него. 31И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната. 32А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. 33Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави. 34Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. 35И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. 36А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният. 37И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна. 38Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече: 39върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.
Този свят и обичан западен светец, покровител на Франция, е роден в Панония (днешна Унгария) през 316 г. в езическо военно семейство, разположено там. Скоро семейството се завръща у дома в Италия, където израства Мартин. Той започва да ходи на църква на десетгодишна възраст и става катехумен. Въпреки че желае да стане монах, първо постъпва в армията в знак на послушание към родителите си.
Един ден, когато бил разположен в Амиен в Галия, той срещнал беден човек, треперещ от липса на дрехи. Той вече бил дал всичките си пари за милостиня, затова извадил меча си, разрязал войнишката си мантия наполовина и дал половината от нея на бедния човек. Същата нощ Христос му се явил, облечен в полунаметалото, което бил дал, и казал на ангелите си: „Мартин, макар и все още катехумен, ме облече в тази дреха.“ Мартин бил кръстен скоро след това. Въпреки че все още желаел да стане монах, той получил уволнение от армията едва много години по-късно, през 356 г.
Скоро той става ученик на Свети Иларий от Поатие (почитан на 13 януари), „Атанасий от Запада“. След пътуване из Панония и Италия (където обръща майка си към вярата в Христос), той се завръща в Галия, където арианските еретици печелят много. Не след дълго става епископ на Тур, където блести като пастир на Църквата: довежда езичници към вярата, изцелява болните, установява монашески живот в цяла Галия и се бори с арианската ерес, толкова разпространена на Запад. Намирайки епископската резиденция за твърде разкошна, той живее в груба, изолирана дървена колиба, дори докато изпълнява всички задължения на епископ на Църквата.
Неговата строгост срещу ереста винаги е била съпроводена с любов и доброта към всички: веднъж той пътува, за да умолява император Максим да запази живота на някои еретици прискилианци, които императорът възнамерявал да екзекутира.
Докато светият епископ умирал през 397 г., дяволът се явил, за да го изкуши за последен път. Светецът казал: „Няма да намериш в мен нищо, което да ти принадлежи. Авраамовата пазва е на път да ме приеме.“ С тези думи той предал душата си на Бога.
Той е първият изповедник, който не е бил мъченик, обявен за светец на Запад. Неговият биограф, Сулпитий Север, пише за него: „Мартин никога не е оставял час или миг да мине, без да се отдаде на молитва или четене и дори когато е чел или е бил зает с друго, никога не е спирал да се моли към Бога. Никога не е бил виждан разгневен или разстроен, унил или смеещ се. Винаги един и същ, лицето му неизменно сияещо от небесна радост, той сякаш е надминал човешката природа. В устата му нямаше нищо друго освен Името Христово, а в душата му нищо друго освен любов, мир и милост.“
Забележка: Свети Мартин се почита на този ден в гръцките и славянските синаксарии; неговото почитане на Запад, където е особено почитан, е на 11 ноември.
Той е син на благородно семейство в Кипър. Оженил се и имал няколко деца, но когато съпругата и децата му починали почти едновременно, той приел загубата си като призив да изостави светските грижи и посветил живота си изцяло на Бога. След време бил ръкоположен за архиепископ на Александрия, където станал известен с ревността си за православната вяра и с борбата си срещу различните ереси, които преобладавали в Египет по това време. Най-вече обаче бил известен с удивителната чистота на своята щедрост и състрадание към всички.
В деня на възкачването си за патриарш, той заповядал внимателно преброяване на своите „господари“, както наричал бедните и просяците. Оказало се, че в града има 7500 бедни и свети Йоан заповядал всички те да бъдат облечени и хранени всеки ден от богатството на Църквата. В молитвите си той казвал: „Ще видим, Господи, кой от нас ще спечели това състезание: Ти, който постоянно ми даваш добри дарове, или аз, който никога няма да спре да ги раздавам на бедните. Защото нямам нищо, което да не дойде при мен по Твоята милост, която поддържа живота ми.“
Липсата на преценка при даването на милостиня на бедните понякога ужасявала околните. Веднъж един хитър просяк дошъл при Йоан четири пъти в четири различни преобличания, като всеки път получавал милостиня. Когато на светия патриарх било казано за това, той заповядал на човека да му се даде двойно повече, казвайки: „Може би той е Иисус, моят Спасител, който е дошъл нарочно, за да ме изпита.“ И все пак, колкото по-щедро давал той, толкова по-щедро Бог давал дарове на Църквата, така че пари никога не са липсвали нито за бедните, нито за собствените реални нужди на Църквата. Веднъж един от духовниците дал само една трета от това, което патриархът наредил на богат човек, който бил изпаднал в бедност, мислейки, че църковната хазна не може да си позволи да даде толкова много. Тогава свети Йоан му разкрил, че благородна жена, която планирала да даде огромен дар на Църквата, малко след това дала само една трета от това, което първоначално е планирала.
Веднъж, докато отслужвал Божествената литургия в катедралата, патриархът спрял точно преди освещаването, наредил на дякона да повтори ектенииите и изпратил да повикат един от клириците си, който таял злоба към него и не искал да дойде на църква. Когато мъжът дошъл, патриархът се поклонил пред него и със сълзи го помолил за прошка. След като се помирили, той се върнал при олтара и продължил службата.
Въпреки че патриархът живеел в добре обзаведен дворец, подобаващ на ранга му, той не притежавал собственост и живеел в скромна килия в двореца. Един благочестив гражданин, знаейки за бедността му, веднъж му дал хубаво одеяло. Светецът веднага продал одеялото и дал парите на бедните. Дарителят обаче намерил дара си за продажба в магазин, купил го и го дал отново на патриарха. Патриархът отново го продал, а дарителът отново го намерил и го дал. Синаксарий казва: „Тъй като никой от тях не се предал, завивката минала през ръцете им много пъти и била средство, чрез което Йоан косвено убедил богаташа да раздаде голямо състояние на бедните.“
Въпреки щедростта си, патриархът бил твърд с монофизитските еретици. Макар че им давал всичко, което можел, когато се нуждаели, той напътствал православните вярващи никога да не се покланят или молят с тях.
По негово собствено искане патриархът се завръща в Кипър, където през 619 г. умира на 64-годишна възраст. В последните си часове той благодари на Бога, че не е останало нищо от богатствата, които му е било поверено да управлява в полза на бедните.
Той служил като префект на Константинопол по време на управлението на император Теодосий. Бил женен и имал две деца, син и дъщеря. Презирайки висшето си светско положение, Нил и съпругата му се съгласили да започнат монашески живот в Египет, като тя завела дъщеря им в женски манастир, а той завел сина им на планината Синай. Заедно Нил и синът му Теодул живели в исихия по склоновете на планината с другите монаси, които прекарвали живота си в уединение, събирайки се само веднъж седмично, за да се причастяват с Тайнствата. Един ден сарацински разбойници нападнали монасите, убили мнозина и пленили други; собственият син на Нил, Теодул, бил сред пленените. За да преодолее мъката си от загубата на сина си, Нил удвоил молитвите и аскетическите си трудове и станал широко известен с дарбите си на пророчество и проницателност. Той написал повече от хиляда писма и духовни трактати, включително някои в защита на своя духовен баща Свети Йоан Златоуст, който бил несправедливо заточен.
След много години на планината Синай, Свети Нил намерил жив отдавна изгубения си син. Баща и син заедно били ръкоположени за свещеници от епископа на Елуса, който се грижел за Теодул. Свети Нил починал в мир около 430 г. Мощите му по-късно били върнати в Константинопол и почитани в църквата „Сиропиталище“.
Той е роден около края на шестнадесети век в Южна Гърция. В ранна възраст той постъпва в монашески живот и с времето намира уединена пещера на южните скали на Атон, посвещавайки дните си на молитва, непозната за почти всички. Почива в мир през 1651 г. и е погребан близо до пещерата си. Благоуханна мирна мирна тече от тялото му толкова обилно, че образува поток, вливащ се в морето отдолу; много хора идвали с лодки, за да събират мирната мирна, която лекувала много болести. Един от учениците му, обезпокоен от постоянния поток от посетители, се оплакал в молитва на светеца и потокът от мирна мигновено спрял, за да не се възобнови никога повече.