Филипяни 3.8-19 (Апостол)

8Па смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството на познаването Христа Иисуса, моя Господ, заради Когото от всичко се отрекох, и всичко считам за смет, за да придобия Христа, 9и да се намеря в Него, имайки не своя от закона праведност, а придобивана чрез вяра в Христа, сиреч праведност от Бога чрез вяра; 10за да позная Него, и силата на възкресението Му, и участието в страданията Му, като се уподобявам на Него в смъртта Му, 11та дано някак достигне възкресението на мъртвите. 12Казвам тъй, не защото вече достигнах, или че се усъвършенствувах, но се стремя, дано постигна това, за което бях застигнат от Христа Иисуса. 13Братя, аз не мисля за себе си, че съм постигнал това; но едно само правя: като забравям, що е зад мене, и като се силно стремя към това, що е пред мене, 14тичам към целта - към наградата на горното от Бога призвание в Христа Иисуса. 15Които, прочее, сме съвършени, това да мислим; ако ли за нещо инак мислите, Бог и него ще ви разкрие. 16Но по това, до което достигнахме, нека бъдем единомислени и да следваме същото правило. 17Подражавайте, братя, на мене и гледайте ония, които постъпват по образец, какъвто имате в нас. 18Понеже мнозина, за които ви съм често говорил, а сега дори със сълзи говоря, постъпват като врагове на кръста Христов; 19техният край е погибел, техният бог - коремът, а славата - в срама им; те мислят за земното.

Лука 7.31-35 (Евангелие)

31Тогава Господ рече: на кого, прочее, да уподобя човеците от тоя род? И кому те приличат? 32Те приличат на деца, които седят на тържището, викат едно на друго и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте. 33Защото дойде Иоан Кръстител: нито хляб яде, нито вино пие; а казвате: бяс има. 34Дойде Син Човеческий: яде и пие; а казвате: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници. 35И премъдростта биде оправдана от всички свои чеда.

Свети великомъченик Артемий (362)

Той произхождал от благородно семейство и бил назначен за военен управител на Александрия и Египет от император Константин Велики. Няколко години по-късно император Юлиан Отстъпникът се опитал да възстанови езическото идолопоклонство като официална религия на Империята. Той също така влязъл във война с Персия и установил Антиохия като своя щаб за водене на войната. В Александрия Артемий получил приказ да дойде в Антиохия с военните сили под негово командване. Артемий се явил пред отстъпилия император точно навреме, за да види как той нарежда жестоката екзекуция на двама благочестиви християни, Евгений и Макарий. Безстрашно, свети Артемий незабавно осъди императора, като му каза в лицето, че неговата антихристиянска политика е от демоничен произход. Разяреният император незабавно лиши Артемий от всички официални звания и го хвърли в затвора. На следващия ден той извика Артемий пред себе си и му обеща висока имперска длъжност, ако само се отрече от Христос и се поклони на идолите. Когато Артемий категорично отказа да направи това, той беше публично измъчван до смърт. Една благочестива благородница тайно събра мощите на светеца и ги отнесе в Константинопол, където те бяха почитани и извършиха много чудеса в продължение на няколко века.

Св. Герасим Новият, аскет от Кефалония (1579)

Роден е в Южна Гърция. Като млад напуснал дома си и, след като пътувал в търсене на наставници в аскетичния живот, стигнал до Атон, където бил постриган за монах. Няколко години по-късно отишъл на поклонение в Светата земя и там бил ръкоположен за свещеник от патриарх Германий Йерусалимски. Веднъж, докато живее в Йерусалим, той отишъл в йорданската пустиня за четиридесет дни на пост и молитва, подражавайки на Господа. След още пътувания през Синай и Египет, той стигнал до гръцкия остров Закинтос, където живял сам в изолирана пещера, хранейки се само със зеленчуци. Но неговата святост скоро привличала много вярващи, които идвали при него за благословия и съвет. Съзнавайки съвета, че нищо не е по-вредно за монах от похвалата на хората, той избягал на остров Кефалония, където отново заживял в уединена пещера. Но отново станал известен и още повече поклонници се събрали около него в търсене на духовна подкрепа. Този път Бог му разкри, че трябва да напусне своята любима усамотеност, за да служи на другите; така той основа на острова манастир, наречен Нови Ерусалим. Свети Герасим доживя до дълбока старост и му бе дадено предзнание за деня на смъртта му. Мощите му се съхраняват на Кефалония, „непокътнати и нетленни, сякаш той спи“, според Синаксариона.

Св. Йона, епископ на Манджурия (1925) (7 октомври по стария календар)

Забележка: Паметта на Св. Йона е на 7 октомври по Стария календар, което съвпада с този ден по Новия календар.

Осиротял е в Русия на ранна възраст и, след като е посещавал семинарията в родния си град Калуга, е бил постриган за монах в Оптинския манастир. По-късно е бил ръкоположен за свещеник и е преподавал в Казан. На тридесетгодишна възраст (1918 г.) болшевиките завземат властта и той е принуден да избяга. След много преследвания и страдания, той се присъединява към голяма група руснаци, които бягат през Туркестан и пустинята Гоби към Китай. Там е ръкоположен за епископ и веднага започва да работи неуморно, за да окуражава паството си и да се грижи за материалните им нужди (повечето от тях пристигнали в Китай само с дрехите, които носели). Той основава църкви, открива супови кухни и сиропиталище, лично се грижи за болните и по всеки начин олицетворява истински служител на Христос.

Когато смъртта му наближава (от инфекция, придобита докато се грижи за болните), той облече епитрахил, прочете Канона за отпътуването на душата, легна на леглото си и каза: „Да бъде волята Божия. Сега ще умра.“ В рамките на минути той почина. В нощта на погребението му епископът се яви на парализирано десетгодишно момче, което беше чудотворно изцелено.