Библейски четива (Синодален превод)
Битие 14.14-20 (Вечерня)
14Аврам, като чу, че сродникът му (Лот) е взет в плен, въоръжи своите триста и осемнайсет слуги, родени в дома му, и гони неприятелите до Дан;
15и, като раздели дружината си, нападна върху тях нощем, той и слугите му, разби ги и ги гони дори до Хова, която е отляво на Дамаск;
16и върна всичкия имот и сродника си Лота, върна и имота му, както и жените и народа.
17Когато той се връщаше подир разбиване на Кедорлаомера и на царете, които бяха с него, содомският цар излезе да го посрещне в долина Шаве, която е сега царска долина;
18и Мелхиседек, цар салимски, изнесе хляб и вино, - той бе свещеник на Бога Всевишни,
19и благослови го и рече: благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Владетеля на небето и земята;
20благословен да бъде и Бог Всевишни, Който предаде в твоите ръце враговете ти. (Аврам) му даде десетата част от всичко.
Второзаконие 1.8-11, 15-17 (Вечерня)
8ето, давам ви тая земя, вървете, вземете в наследство земята, що Господ с клетва бе обещал да даде на отците ви Авраама, Исаака и Иакова, тям и на потомството им.
9И аз ви казах в онова време: не мога сам да ви водя;
10Господ, Бог ваш, ви размножи, и ето, вие сте сега многобройни като звездите небесни;
11Господ, Бог на отците ви, нека ви умножи хиляди пъти повече, отколкото сте сега, и нека ви благослови, както ви бе говорил!
15И взех първенците от вашите колена, мъже мъдри (разумни) и изпитани, и ги поставих за началници над вас: хилядоначалници, стоначалници, петдесетоначалници, десетоначалници и надзиратели, според вашите колена.
16И дадох заповед на съдиите ви в онова време, като казах: изслушвайте братята си и съдете справедливо както брата с брат, тъй и неговия чужденец;
17в съда не правете разлика между лицата, изслушвайте и малък, и голям: не бойте се от лице човешко, понеже съдът е дело Божие; а дело, което е мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам.
Второзаконие 10.14-21 (Вечерня)
14Ето, небето и небето на небесата, земята и всичко, що е на нея, е на Господа, твоя Бог;
15но само твоите отци е приел Господ и ги е обикнал, и е избрал вас, тяхното семе подир тях, от всички народи, както видиш днес.
16И тъй, обрежете крайната плът на сърцето си и занапред не бъдете твърдоглави;
17защото Господ, Бог ваш, е Бог на боговете и Господар на господарите, Бог велик, силен и страшен, Който не гледа на лице и не взема дарове,
18Който право отсъжда на сираче и на вдовица, обича пришълеца и му дава хляб и облекло.
19Обичайте и вие пришълеца, понеже сами бяхте пришълци в Египетската земя.
20Бой се от Господа, твоя Бог, (и само) Нему служи, към Него се привържи и в Негово име се кълни:
21Той е твоя похвала. Той е твой Бог, Който направи с тебе ония велики и страшни дела, каквито видяха очите ти:
Йоан 20.11-18
(8-мо утринно Евангелие)
11А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба;
12и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово.
13И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили.
14Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус.
15Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема.
16Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю.
17Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.
18Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.
2 Коринтяни 11.31-12.9 (Апостол)
31Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който е благословен вовеки, знае, че не лъжа.
32В Дамаск областният управител на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, искайки да ме хване; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му.
1Да се хваля, не ми е за полза, а при все това ще мина към видения и откровения Господни.
2Зная един човек в Христа, който преди четиринайсет години (с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае) беше грабнат и отнесен до трето небе.
3И зная тоя човек (с тяло ли, или без тяло, не зная: Бог знае),
4че беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори.
5С такъв човек ще се похваля; но със себе си няма да се похваля, освен с моите немощи.
6Ако пък поискам да се хваля, няма да бъда безумен, защото ще кажа истина; но аз се въздържам, да не би някой да помисли за мене повече, отколкото вижда в мене, или чува от мене.
7И, за да се не превъзнасям с премногото откровения, даде ми се жило в плътта ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям.
8Затова три пъти молих Господа, да го отстрани от мене.
9Но Той ми рече: стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова.
Евреи 13.7-16
(Апостол, Отци)
7Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им.
8Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.
9Не се увличайте от разни и чужди учения; защото добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха.
10Имаме жертвеник, от който нямат право да ядат ония, които служат на скинията.
11Понеже телата на животните, чиято кръв за очистяне греховете първосвещеникът внася в светилището, се изгарят отвън стана,
12затова и Иисус, за да освети човеците с кръвта Си, пострада вън от градските порти.
13И тъй, нека излизаме при Него отвън стана, носейки поруганието Му;
14защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим.
15Прочее, нека чрез Него непрестанно принасяме Богу хвалебна жертва, сиреч, плода на устните, които прославят името Му.
16А благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу.
Лука 6.31-36 (Евангелие)
31И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.
32И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото.
34И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото.
35Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите.
36И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.
Йоан 17.1-13
(Евангелие, Отци)
1Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти,
2според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен.
3А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа;
4Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня.
5И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде.
6Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово.
7Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе;
8защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.
9Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои.
10И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях.
11Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.
12Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието.
13А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна.