Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня)

15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. 16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. 17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; 18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд; 19ще вземе за непобедим щит - светостта; 20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. 21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата, 22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; 23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. 24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! 2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! 3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Матей 11.27-30 (Утринно Евангелие)

27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. 28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; 29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; 30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

Евреи 11.17-23, 27-31 (Апостол)

17С вяра Авраам, бидейки изкушаван, принесе в жертва Исаака; и тоя, който бе получил обещанията, принесе единородния си, 18за когото му бе казано: "от Исаака потомство ще се назове с твое име"; 19защото той мислеше, че Бог е силен и от мъртви да възкреси Исаака, поради което го и прие назад като предобраз на възкресението. 20С вяра Исаак благослови Иакова и Исава за онова, що имаше да стане. 21С вяра Иаков на умиране благослови всекиго от синовете на Иосифа и "се поклони на върха на жезъла му". 22С вяра Иосиф на умиране спомена за излизането на синовете Израилеви от Египет и поръча за костите си. 23С вяра Моисей, след като се роди, три месеца биде скриван от родителите си, защото видяха, че детето е хубаво, и се не уплашиха от царската заповед. 27С вяра той напусна Египет, без да се уплаши от царския гняв, защото утрая, като да виждаше Невидимия. 28С вяра той извърши Пасха и поръсването с кръв, та изтребителят на първородните да се не докосва до тях. 29С вяра евреите преминаха като по суша Червено море, което и египтяни се опитаха да преминат, но се издавиха. 30Чрез вяра паднаха стените иерихонски, след като бяха заобиколени през седем дни. 31С вяра блудницата Раав не загина заедно с неверниците, като прие благосклонно съгледвачите (и ги изпроводи по друг път).

Евреи 13.17-21 (Апостол, Св. Антоний)

17Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те, бидейки длъжни да отговарят, бдят за вашите души, - та с радост това да вършат, а не с въздишки, понеже туй не е полезно за вас. 18Молете се за нас; защото сме уверени, че имаме добра съвест, като във всичко желаем да се обхождаме добре. 19Още повече моля да вършите това, за да ви бъда върнат по-скоро. 20А Бог на мира, Който чрез кръвта на вечния завет въздигна от мъртвите великия Пастир на овците - Господа нашего Иисуса (Христа), 21нека ви направи съвършени във всяко добро дело, за да изпълните волята Му, като върши у вас, каквото Му е благоугодно, чрез Христа Иисуса; Нему слава вовеки веков! Амин.

Марк 9.42-10.1 (Евангелие)

42А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето. 43И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце, и да отидеш в геената, в неугасимия огън, 44дето червеят им не умира, и огънят не угасва. 45И ако те съблазнява ногата ти, отсечи я: по-добре е за тебе хром да влезеш в живота, отколкото да имаш две нозе, и да бъдеш хвърлен в геената, в неугасимия огън, 46дето червеят им не умира, и огънят не угасва. 47И ако те съблазнява окото ти, извади го; по-добре е за тебе с едно око да влезеш в царството Божие, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в огнената геена, 48дето червеят им не умира, и огънят не угасва. 49Защото всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли. 50Добро нещо е солта; но, ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте в себе си сол, и мир имайте помежду си.

1Като стана оттам, дохожда в пределите Иудейски през отвъдната страна Иорданска. И народът пак се стичаше при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.

Лука 6.17-23 (Евангелие, Св. Антоний)

17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; 18бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. 19И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички. 20И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие. 21Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. 22Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески. 23Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.

Нашият Свят Богоносец отец Антоний Велики (356).

„Свети Антоний, бащата на монасите, е роден в Египет през 251 г. от благочестиви родители, които са напуснали този свят, докато той все още е бил млад. Когато чул думите от Евангелието: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай всичко, което имаш, и дай на бедните“ (Мат. 19:21), той веднага ги приложил на практика. Раздал на бедните всичко, което имал, и избягал от всичките вълнения на света, той заминал за пустинята. Многобройните изкушения, които той издържал непрестанно в продължение на двадесет години, са невероятни. Аскетичните му борби денем и нощем, с които той укротяваше въстанията на страстите и достигна върха на безстрастието, надхвърлят границите на природата; а слуховете за неговите добродетелни дела привличаха такова множество да го следва, че пустинята се превърна в град, а той стана, така да се каже, управител, законодател и главен учител на всички граждани на този новосъздаден град. Но и градовете по света се радваха на плода на неговата добродетел. Когато християните бяха преследвани и убивани при Максимин през 312 г., той се притече на помощ и утеха. Когато Църквата беше разтърсена от арианите, той отиде с ревност в Александрия през 335 г. и се бореше срещу тях в защита на православието. През това време, благодарение на благодатта на думите му, той обърна към Христос и много невярващи.

„Той започна своя аскетичен живот извън селото си Кома в Горна Египет, изучавайки там пътищата на аскетите и светите мъже и усъвършенствайки се във всичките им добродетели, докато не ги надмина всички. Желаейки да увеличи усилията си, той замина за пустинята и, като намери изоставена крепост в планината, се настани в нея, обучавайки се в крайно постене, непрестанна молитва и ожесточени борби с демоните. Тук той остана, както бе споменато по-горе, около двадесет години. Свети Атанасий Велики, който го познаваше лично и написа неговия живот, казва, че той излезе от крепостта „посветен в тайнствата и изпълнен с Божия Дух“. След това, поради натиска на вярващите, които го лишавали от уединението му, той бил просветен от Бога да пътува с някои бедуини, докато стигнал до една планина в пустинята близо до Червено море, където прекарал останалата част от живота си. Свети Атанасий казва за него, че „лицето му имало велика и чудна благодат. И този дар той получил от Спасителя. Защото, ако се намираше сред голяма група монаси и някой, който не го познаваше преди, пожелаеше да го види, той веднага излизаше напред, минаваше покрай останалите и се втурваше към Антоний, сякаш привлечен от външния му вид. И все пак нито по ръст, нито по ширина той се открояваше над другите, а по спокойствието на нрава си и чистотата на душата си.“

„Така прекарвайки живота си и ставайки пример за добродетел и правило за монасите, той почина на 17 януари през 356 г., като беше живял около 105 години.“ (Великият Хорологион)

Говорейки за демоничните изкушения и борбата със страстите, които измъчват онези, които търсят спасение, Свети Антоний каза: „Всички тези изпитания са за ваше добро. Премахнете изкушението и никой няма да бъде спасен.“

Благочестивият император Теодосий Велики (395)

Роден е в Испания, става генерал в императорската армия и е коронован за император на Изтока през 379 г. Той бързо изяснява своята православна вяра, като решително отхвърля арианството, което в продължение на много години е разделяло християните, смущавало Църквата и обърквало предишните императори. През 381 г. той свика Втория вселенски събор в Константинопол, който потвърди Никейската доктрина и провъзгласи божествеността на Светия Дух. Докато Константин беше забранил преследването на християните и беше направил християнството държавна религия, Теодосий забрани поклонението на идоли в империята.

Теодосий няколко пъти се провини в гняв и кръвопролитие по време на своето царуване, но когато беше поправян, винаги изразяваше искрено покаяние и се подчиняваше на авторитета и дисциплината на Църквата. Той претърпя дълго отлъчване и покаяние от Амброзий, епископ на Милано (7 декември), за клане, извършено по негова заповед. Веднъж той е бил на път да наложи кърваво наказание на народа на Антиохия за бунт, но се е разкаял, когато Света Плацила (14 септември) и патриарх Флавиан му заповядали да бъде милостив. С това той е показал смирение и подчинение на Църквата, почти непознати при християнските владетели преди или след него.

След като управлява шестнадесет години, император Теодосий почина в мир през 395 г. на възраст от шестдесет години.

Нашият Свети Отец Макарий (Калогерас) от Патмос (1737)

Той е роден в заможно семейство на остров Патмос. Веднага щом станал достатъчно голям, за да напусне дома си, посещавал Патриаршеското училище в Константинопол, където се отличил. Станал монах, после дякон, но винаги отказвал да бъде ръкоположен за свещеник, въпреки че митрополитът на Никомедия желаел Макарий да бъде негов приемник. Вместо това, през 1713 г. се върнал на Патмос и влязъл в манастира „Св. Йоан Богослов“, където останал до смъртта си.

Въпреки че живее в голям аскетизъм и постоянна молитва, Свети Макарий е движен от загриженост за спасението и образованието на православните хора, които често живеят в голямо невежество, дори по отношение на собствената си вяра, под османско владичество. Той основава училище в сграда, съседна на манастира, и предлага безплатни курсове на всеки, който може да дойде. Моделирайки учебната програма по тази на Патриаршеското училище, той служи повече като духовен отец, отколкото като светски професор. Училището се разрастваше стабилно, отчасти благодарение на щедрите дарения от няколко заможни гръцки семейства и търговски гилдии в Константинопол. Но учениците, много от които бяха много бедни, все пак трябваше да плащат за собствените си нужди, и Свети Макарий използваше собствените си средства, за да помага на най-бедните от тях. Освен това той тайно разпределял всички пари, които получавал лично, на бедните на Патмос. Училището на Патмос станало известно в цялата Гръцка църква, а неговият ръководител се превърнал в духовен отец не само за своите ученици, но и за цялата гръцка нация. Епископите често го молеха да пише проповеди; около шестдесет от тях бяха публикувани в книга под TITLEто „Тръбата на Евангелието“, която и днес се чете широко от вярващите. След като беше назидал хиляди хора, докато неуморно се трудеше за спасението на душата си, Свети Макарий почина в мир през 1737 г.