Евреи 8.7-13 (Апостол)

7Защото, ако първият завет беше без недостатък, нямаше да се търси място за втори. 8Но пророкът, като ги укорява, казва: "ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, - 9не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из земята Египетска, - защото те не останаха в Моя завет, и Аз ги пренебрегнах, казва Господ. 10Но този е заветът, който ще завещая на дома Израилев след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в мислите им, и в сърцата им ще ги напиша, и ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ. 11И няма да учи всеки ближния си, и всеки брата си, думайки: познай Господа; защото всички, от малък до голям, ще Ме знаят, 12понеже ще бъда милостив към техните неправди, и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня". 13Като казва "нов" завет, признава първия за вехт; а онова, що овехтява и остарява, е близо до изчезване.

Марк 8.11-21 (Евангелие)

11И излязоха фарисеите и почнаха да се препират с Него и, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето. 12А Той въздъхна дълбоко и рече: за какво тоя род иска личба? Истина ви казвам, няма да се даде личба на тоя род. 13И като ги остави, пак влезе в кораба и мина на отвъдната страна. 14При това учениците Му бяха забравили да вземат хляб и нямаха със себе си в кораба, освен един хляб. 15А Той им заповяда и рече: внимавайте, пазете се от кваса фарисейски и от кваса Иродов. 16И размишляваха помежду си, думайки: това ще да е, задето нямаме хляб. 17А Иисус, като узна, каза им: какво размишлявате, задето нямате хляб? Още ли не разбирате и не разумявате? Още ли е вкаменено сърцето ви? 18Очи имате, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли? 19Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни коша къшеи дигнахте? Казват Му: дванайсет. 20А когато седемте хляба за четири хиляди, колко кошници дигнахте от останалите къшеи? Отговориха: седем. 21И рече им: как не разбирате?

Светият ни отец Григорий, епископ на Ниса (395)

„Свети Григорий, по-малкият брат на Василий Велики, прочут с речите си и ревностен защитник на православната вяра, е роден през 331 г. Брат му Василий е бил насърчен от по-голямата им сестра Макрина да предпочете служенето на Бога пред светска кариера (виж 19 юли); Свети Григорий е бил повлиян по подобен начин от благочестивата си майка Емилия, която, когато Григорий все още е бил млад мъж, го е умолявала да присъства на богослужение в чест на светите Четиридесет мъченици в нейното уединение в Анеси на река Ирис. Свети Григорий е дошъл по молба на майка си, но уморен от пътуването и без особен ентусиазъм, той е заспал по време на богослужението. Тогава Четиридесетте мъченици му се явили в сън, заплашвайки го и упреквайки го за неговата леност. След това той се покаял и станал много усърден в служението на Бога. Той станал епископ през 372 г., а поради правоверието си бил изгонен през 374 г. от Валент, който бил на едно мнение с арианите. След смъртта на Валент през 378 г. той е върнат на трона си от император Грациан. Участва в Местния събор в Антиохия, който го изпраща да посети църквите в Арабия и Палестина, които са били осквернени и опустошени от арианството. Участвал е във Втория вселенски събор, който се е състоял в Константинопол през 381 г. Живял е около шестдесет години и е оставил след себе си много забележителни писания, като е починал около 395 г. Актовете на Седмия вселенски събор го наричат „Отец на отците“. (Великият Часослов)

Нашият Свети Отец Теофан Затворникът (1894)

Този съвременен църковен отец е роден в Чернавск, в централна Русия. Син на свещеник, той постъпва в семинарията на ранна възраст, след което завършва четиригодишния курс по богословие в Киевската академия. Въпреки че се отличава като студент, сърцето му все повече се обръща към монашеския живот и след завършване на следването си той е постриган за монах и ръкоположен за свещеник. По време на престоя си в Академията той често посещаваше Киевската пещерна лавра и там стана духовен син на отец Парфений (25 март).

Желанието му за монашески живот не се сбъдна веднага, защото Църквата се нуждаеше от неговите интелектуални дарби. Той служи като професор в Богословската академия в Санкт Петербург, след което работи седем години в Руската мисия в Близкия Изток, предимно в Палестина. През това време той усвои перфектно гръцкия език и изучаваше произведенията на църковните отци на оригиналните езици. Връщайки се в Русия, той скоро е ръкоположен за епископ; но след седем години епископско служение най-накрая постига желанието на сърцето си, като се отказва от епископската длъжност и се оттегля в малък манастир в Ившен, където прекарва остатъка от дните си.

След като в продължение на няколко години участва пълноценно в литургичния и общностния живот на манастира, през 1872 г. той започва да води отшелнически живот. Живее в две малки стаи, хранейки се почти изцяло с хляб и чай, като го посещават само изповедникът му и игуменът на манастира. Всеки ден отслужва Божествената литургия в килията си. Цялото си време, което не беше заето с вътрешна молитва, той посвещаваше на превода на произведенията на Отците на руски език и, все повече, на собствените си писания. Най-важното е, че той подготви издание на „Филокалия“ на руски език, което оказа дълбоко влияние върху руския духовен живот.

Въпреки че не приемаше посетители, свети Теофан поддържаше кореспонденция с много искрени християни, които търсеха неговия съвет, и с времето стана духовен отец на много вярващи в цяла Русия. Той почина в мир през 1894 г.

Освен „Филокалия“, св. Теофан създаде (наред с други произведения): „Духовен псалтир“ с избрани текстове от св. Ефрем Сирин; „Пътят към спасението“, изложение на православната духовност, написано на ясен и прост език за живеещите в света; сборници с писма до духовните му деца; и „Невидимата война“, трактат за молитвата и аскетичния живот. Последната има необичайна STORY. В оригиналния си вид тя е написана от Лоренцо Скуполи, италиански римокатолически свещеник. Свети Никодим от Светата Гора, признавайки заслугите на книгата, създава гръцко издание, в което коригира различни отклонения от православието в оригинала. Свети Теофан от своя страна преработва обширно гръцкото издание, премахвайки част от материала и добавяйки свои пасажи; така че италианската, гръцката и руската версии всъщност са три съществено различни книги. Много от произведенията на Свети Теофан (включително „Невидимата война“) са достъпни в добри английски преводи. Те са почти уникални в представянето на чистата хесихастична духовност на Православната църква на ясен, прям език, достъпен за повечето хора.