Галатяни 2.11-16 (Апостол)

11А когато дойде Петър в Антиохия, аз му се лично опрях, защото се бе изложил на осъждане. 12Понеже, преди да пристигнат някои от Иакова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, почна да се спотаява и да страни, като се боеше от обрязаните. 13Заедно с него лицемереха и другите иудеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им. 14Но, когато видях, че те не постъпват право по евангелската истина, казах на Петра пред всички: ако ти, бидейки иудеин, живееш по езически, а не по иудейски, защо караш езичниците да живеят по иудейски? 15Ние по природа сме иудеи, а не грешници от езичниците; 16обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът.

Марк 5.24-34 (Евангелие)

24Иисус тръгна с него. Подире Му вървеше множество народ, и Го притискаха. 25Една жена, която страдаше от кръвотечение дванайсет години, 26и много бе претеглила от много лекари, потрошила всичко, що имала, и не бе получила никаква полза, а беше й станало още по-зле, 27като чу за Иисуса, приближи се изотзад между народа, и се допря до дрехата Му; 28защото думаше си: ако се допра само до дрехите Му, ще оздравея. 29И тозчас пресекна в нея кръвотечението, и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта. 30А в това време Иисус, като усети в Себе Си силата, която излезе от Него, обърна се към народа и рече: кой се допря до дрехите Ми? 31Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а питаш: кой се допря до Мене? 32Но Той гледаше наоколо, за да види оная, която извърши това. 33Жената пък в страх и трепет, като знаеше, какво стана с нея, приближи се, падна пред Него и Му каза цялата истина. 34А Той й рече: дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром, и бъди здрава от болестта си.

Свети мъченик Калистрат и четиридесет и деветте мъченици с него (288/304)

Калистрат е роден в Картаген от християнски родители. С времето той се присъединил към армията, където бил единственият християнин в полка си. Един от съслужителите му видял Калистрат да става през нощта, за да се моли, и го докладва на командира им. Калистрат е разпитан, а след като отказва да се отрече от вярата си или да принесе жертва на идолите, е жестоко пребит, след което е вързан в чувал и хвърлен в морето. Но чувалът се разкъсва и Калистрат излиза от морето невредим. Виждайки това, четиридесет и девет от неговите събратя изповядали Христос и били пребити и хвърлени в затвора заедно с Калистрат. В затвора Калистрат наставлявал новоповярвалите християни във вярата. Накрая всички те били обезглавени, според някои източници през 288 г., а според други през 304 г.

Светите апостоли Марко, Аристарх и Зенас от Седемдесетте

Свети Марко е наричан също Йоан; според Деяния 12:12, апостолите се събрали за молитва в Ерусалим в дома на майка му Мария, а по-късно той станал епископ в Библос. Свети Аристарх придружавал свети Павел в неговите пътувания (Деяния 16:29) и по-късно станал епископ в сирийската Апамея. Св. Зена е споменат като адвокат в Тит 3:13 и е бил епископ в Лида в Палестина.

Нашият преподобен отец Саватий, основател на манастира в Соловки (1435)

Той е живял дълги години като монах в манастира „Св. Кирил на Бялото езеро“, където аскетичните му подвизи му спечелили уважението на братята. За да избяга от възхищението на хората, той се преместил по-на север в манастира Валаам. Но той все още привличал доброто мнение на общността си, затова тайно се отправил още по-на север, планирайки да стигне до необитаемия остров Соловки в Бялото море (голям залив на Северния ледовит океан). Когато стигнал до брега, всеки, който можел да го вземе, се опитал да го разубеди да живее на такова сурово място. Той отговорил: „Деца мои, имам Учител, който има силата да възстанови силите на старите и да отслаби младите, ако така пожелае. Той прави бедните богати, облича голите, грижи се за нуждаещите се и задоволява гладните с малко храна, както нахрани пет хиляди души в пустинята.“

Докато чакаше подходящо време за плаване, той срещна Свети Германус (30 юли), който живееше наблизо като отшелник. Заедно намериха рибарска лодка и, възлагайки цялото си доверие на Господа, предприеха опасното двудневно пътуване и основали скит на острова. Той станал известен като свято място и оттогава живеещите в света знаели, че не трябва да се заселват на Соловки, нито дори да стъпват там без основателна причина. След шест години свети Герман си тръгнал и Саватий остана сам.

Когато остаря, той започна да се страхува, че ще умре, без да е приел животворните Тайнства, в които не беше участвал, откакто напусна Валаам. Затова се върна на сушата, където срещна игумен Натанаил, точно когато той носеше Светото Причастие на един болен човек. Саватий убеди игумена да изслуша изповедта му и да му даде безценния дар на Светото Причастие. След това той се настанил в близка параклис и се подготвил за напускането на този живот. Богат търговец от Новгород го посетил, за да поиска неговото благословение. Светецът му казал: „Прекарай нощта тук и ще видиш Божията благодат.“ На следващата сутрин търговецът дошъл в килията на Саватий и открил, че той е починал през нощта; килията му била изпълнена с прекрасен аромат.

На следващата година Свети Германиус, заедно със Свети Зосима (17 април), се върна на остров Соловки и основал там манастир, който се оказа плодородна почва за много светии.

Света новомученица Акилина (1764)

Тя живеела в селото Зангливерион близо до Солун. Когато била още бебе, баща ѝ убил турски съсед по време на кавга и, за да спаси живота си, се отрекъл от християнската си вяра. За да утежни отстъпничеството си, той обещал, че когато дъщеря му порасне, и тя ще се обърне към исляма. Майката на Акилина обаче се държала здраво за вярата си в Христос и възпитава дъщеря си да обича Спасителя си пламенно. Когато Акилина навършила осемнадесет години, баща ѝ ѝ казал, че е дошло времето официално да приеме исляма; той бил потресен, когато тя отговорила, че по-скоро би понесла всякакви мъки, отколкото да се отрече от Христос. Страхувайки се за собствения си живот, баща ѝ я предаде на турските власти. Когато обичайните заплахи и обещания не дадоха резултат, тя беше жестоко пребита три пъти. Някои благочестиви християни върнаха умиращата ѝ на майка ѝ, на която тя каза: „Направих както ми каза, и запазих изповедта на нашата вяра. Сигурно не си мислила, че ще направя нещо друго?“ С тези думи светият мъченик почина. Синаксарионът разказва: „Когато тялото ѝ беше отнесено за погребение, всяко място, през което минаваше, се изпълваше с възхитителен аромат, а през нощта от гроба ѝ излъчваше ярка светлина.“