Съставно 2 - Притчи 10, 3, 8 (Вечерня)

1Паметта на праведния човек се възхвалява, и благословението на Господа е върху неговата глава. Блажен е онзи, който е намерил мъдрост; човекът, който познава разум. Да я придобиеш е по-добро от съкровища от злато и сребро. Тя е по-ценна от скъпоценни камъни; нищо ценно не може да се сравни с нейната стойност. Правдата излиза от нейните уста; тя носи закон и милост на езика си. Затова, мои деца, слушайте ме, защото говоря тежки неща. И блажен е онзи, който пази моите пътища. Защото моите излизания са излизания на живот, и благоволение е приготвено от Господа. Затова ви увещавам и издигам гласа си към човешките чеда. Защото аз, Мъдростта, съм приготвила съвет, знание и разум. Аз съм ги призовала. Съветът и увереността са мои; благоразумието е мое, силата е моя. Обичам онези, които са мои приятели, а онези, които ме търсят, ще намерят благодат. Вие, незлобиви, разбирайте хитростта; вие, необучени, приемете това в сърцето си. Слушайте ме, защото ще говоря тежки неща и ще изрека прави думи от устата си. Защото моят език ще размишлява истина; лъжливите устни са мерзост пред мен. Всички думи на устата ми са с правда, няма нищо криво в тях, нито извито. Всички са прави за онези, които разбират, и правилни за онези, които намират знание. Защото ви уча на истината, за да бъде надеждата ви в Господа и да бъдете изпълнени с дух.

Притчи 10.31-11.12 (Вечерня)

31От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен. 32Устата на праведника познават благоприятното, устата на нечестивите - развратеното.

1Неверни къпони са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно. 2Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. (Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна.) 3Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби. 4Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт. 5Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие. 6Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие. 7Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакванието на беззаконниците загива. 8Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът. 9Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват. 10Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество. 11С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава. 12Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.

Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Матей 11.27-30 (Утринно Евангелие)

27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. 28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; 29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; 30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

1 Коринтяни 4.1-5 (Апостол)

1И тъй, нека всякой човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии; 2а това, що нататък се иска от разпоредниците, то е - всеки от тях да се окаже верен. 3Малко ми струва да бъда съден от вас, или от човешки съд; но и аз сам себе си не съдя. 4Защото в нищо виновен не се съзнавам, ала с това се не оправдавам: съдия ми е Господ. 5Прочее, за нищо не съдете преди време, докле не дойде Господ, Който и ще изнесе на виделина тайните на мрака и ще извади наяве намеренията на сърцето; и тогава похвалата ще бъде всекиму от Бога.

Галатяни 5.22-6.2 (Апостол, Св. Сергий)

22А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, 23кротост, въздържание. Против такива няма закон. 24Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. 25Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. 26Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.

1Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. 2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.

Матей 23.1-12 (Евангелие)

1Тогава Иисус заговори на народа и на учениците Си 2и рече: на Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите, 3затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат: 4връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат; 5и всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища * и правят големи полите на дрехите си; 6обичат първо място по гощавките и предни седалища в синагогите, 7и поздрави по тържищата, и - да им казват човеците: учителю, учителю! 8А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител - Христос, а всички вие сте братя; 9и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата; 10и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник - Христос. 11Но по-големият между вас да ви бъде слуга; 12защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат.

Лука 6.17-23 (Евангелие, Св. Сергий)

17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; 18бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. 19И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички. 20И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие. 21Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. 22Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески. 23Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.

Нашата праведна майка Евфросиния (ок. 445)

Тя беше дъщеря на богат християнин, Пафнутий, който заедно със съпругата си възпита Евфросиния в благочестие. Нежелаеща да се омъжи, тя тайно избягала от дома си и богатството му, облякла се в мъжки дрехи и влязла в манастир под името Смарагдус. Там тя живяла в аскетизъм в продължение на тридесет и осем години. Тя разкрила самоличността си едва на смъртния си одър. Баща ѝ Пафнутий станал монах в същия манастир и починал десет години след дъщеря си.

Нашият Свети Отец Сергий от Радонеж (1392)

„Нашият праведен Отец Сергий е роден в Ростов, северно от Москва, около 1314 г. Кръстен с името Вартоломей, той е отгледан в Радонеж, а при смъртта на родителите си се оттеглил в пустинята, за да стане монах. Забележително е, че без да е преминал обучение в манастир, той притежавал такава духовна величина, че бил способен да поеме опасния отшелнически живот от самото начало, без да изпадне в заблуда или отчаяние. Когато с мъжество издържал лишенията на уединения живот, към него започнали да идват други монаси, за които той бил избран за игумен против волята си. По съвет на Филотей, патриарх на Константинопол, той организирал монасите си според общежителния живот, като възложи задължения на всеки. Докато Антоний и Теодосий Киевски, както и другите праведни отци преди Сергий, бяха основали манастирите си близо до градовете, Сергий беше водачът и светлината на онези, които се оттеглиха далеч в пустинята, и по неговия пример непознатите гори на северна Русия бяха заселени от монаси. Когато великият княз Димитрий Донской се готвел да излезе на бой срещу нахлуващите татари, той първо потърсил благословията на Свети Сергий, чрез чиито молитви постигнал победа. Свети Сергий се отличавал с най-висшите добродетели на Христоподобното смирение и пламенната любов към Бога и ближния, и получил дара да върши чудеса, да изгонва демони и да води душите към спасение. Когато служеше Божествената литургия, ангел му служеше видимо; той получи и благословията да бъде посетен от Пресветата Богородица заедно с апостолите Петър и Йоан. Той се присъедини към своите отци на 25 септември 1392 г. При откриването на светите му мощи на 5 юли 1422 г. тялото и одеждите му бяха намерени благоуханни и нетленни. Житието му е написано от монаха Епифаний, който го е познавал. (Велики Хорологион)

Помен за Голямото земетресение в Константинопол (447) и Чудото на Трисагион

По време на царуването на император Теофил град Константинопол беше разтърсван от земетресения в продължение на почти четири месеца. Императорът, патриарх Прокъл и народът се събраха в боса процесия, за да се молят на Бога за тяхната безопасност. Докато бяха събрани, трусовете се усилиха драстично и едно момче беше възнесено в небето пред погледите на хората, които уплашени извикаха: „Кирие елеисон!“ Когато момчето слезе от небесата, то каза, че е било сред хор от ангели, които пееха „Свят Боже, Свят Могъщи, Свят Безсмъртни, помилуй ни!”, и че глас му е заповядал да каже на патриарха, че хората трябва да се молят на Бога по този начин. Патриархът нареди на хората да пеят този химн, след което земята спря да се тресе и детето умря.

Императрица Пулхерия (10 септември) помолила патриарха да разпореди този химн да се пее отсега нататък в Божествената литургия, както се пее и днес.

Преподобна Досифея, отшелничка от Киевските пещери (1776)

Тя е родена в семейство на земеделски аристократи от провинция Риазан през 1721 г. Името ѝ в светския живот не е записано. По-голямата част от детството ѝ е прекарала под грижите на баба си, монахинята Порфирия, от която е придобила любов към аскетичния живот. Когато Порфирия приела великата схема, детето се върнало у дома, но продължило да живее колкото може по-близо до монашеския живот. Родителите й искали да я омъжат възможно най-скоро, но тя осуетила плановете им, като напуснала дома на петнадесетгодишна възраст, облечена като селско момче и наричаща себе си Доситей. В този облик тя влязла в Лаврата на Свети Сергий. Три години по-късно тя избяга, за да избегне разкриването от родителите си, и отиде в Киевската лавра. Там я отпратиха, тъй като нямаше паспорт; затова тя започна отшелнически живот в пещера близо до Китайевския скит, хранейки се само с хляб, вода и няколко диви растения. Скоро дарбите ѝ за пророчество стават известни и съветите на „Доситей Отшелникът“ се търсят от много вярващи. Тя говорела на многобройните си посетители през малък прозорец, който не им позволявал да видят лицето ѝ. Императрица Елизавета я посетила през 1744 г. и по нейна молба „Доситей“ получил монашеско пострижение. Когато младият Прохор Мошнин — който един ден ще стане известен като Свети Серафим от Саров (2 януари) — я посещава, тя предвижда неговото свято бъдеще, благославя го и го насочва към Саровския манастир, като му дава наставление да практикува непрестанно Иисусовата молитва.

По-късно отшелническият живот е забранен в Русия с императорски указ, затова „Доситей“ се преместил в Киевско-Печерската лавра, а след това в отдалечена килия в Китайската скита. Когато разбрала, че часът на смъртта й наближава, тя напуснала килията си и поздравила братята от скитата. На следващия ден я намерили на колене в килията си пред икона, с лист хартия в ръка, на който пишело „Тялото ми е готово за погребение. Моля ви, не го докосвайте и го погребете по обичайния начин.“ Едва при подготовката за погребението й се откри, че тя е жена. „Доситей Отшелникът“ се счита за един от възродителите на православната хесихастката традиция в Русия, където тя беше почти забравена дори сред монасите.