2 Коринтяни 12.20-13.2 (Апостол)
20Защото страхувам се, да не би, кога дойда, да ви намеря не такива, каквито желая; също и вие да ме намерите такъв, какъвто не желаете: да не би да има у вас раздори, завист, гняв, свади, клевети, клюкарство, гордост, бъркотии,
21да не би пак, кога дойда, да ме унизи у вас моят Бог и да оплаквам мнозина, които са съгрешили преди и не са се покая ли за нечистотата, блудството и разпътството, що са вършили.
1Трети път вече ида при вас: "от устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка дума".
2Напред казах и казвам, като да съм при вас втори път, и сега, като отсъствувам, пиша на съгрешилите отнапред и на всички други, че, кога дойда пак, няма да щадя;
Марк 4.24-34 (Евангелие)
24И казваше им: обърнете внимание на това, което слушате: с каквато мярка мерите, с такова ще ви се отмери и ще се прибави вам, които слушате.
25Защото, който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, що има.
26И казваше: царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята,
27и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае.
28Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа;
29а кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва.
30И казваше: на какво да оприличим царството Божие, или с каква притча да го изобразим?
31То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни;
32а кога се посее, пониква и става по-голямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подсланят птиците небесни.
33И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слушат.
34И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.