Библейски четива (Синодален превод)
Изход 24.12-18 (Вечерня)
12И каза Господ на Моисея: възлез при Мене на планината и стой там; ще ти дам каменни плочи, и закон, и заповеди, които написах за тяхна поука.
13И стана Моисей с Иисуса, своя служител, и възлезе Моисей на Божията планина,
14а на стареите каза: останете тука, докле се върнем при вас; ето Аарон и Ор са с вас; който има съдба, нека дохожда при тях.
15Моисей възлезе на планината, и облак покри планината,
16и слава Господня осени планина Синай; и облакът я покриваше шест дена, а на седмия ден (Господ) повика Моисея изсред облака.
17А славата Господня навръх планината изглеждаше пред очите на Израилевите синове като огън, който изпояжда.
18Моисей влезе всред облака и възлезе на планината; и стоя Моисей на планината четирийсет дена и четирийсет нощи.
Съставно 15 - Изход 33.11-23; 34.4-6, 8 (Вечерня)
1Господ говореше с Моисей лице в лице, както човек говори със своя приятел. И после той се връщаше в стана; но младият служител Иисус, син на Нави, не напускаше шатъра. Моисей каза на Господа: „Виж, Ти ми казваш: ‘Води този народ нагоре’; но не си ми показал кого ще изпратиш с мен. А Ти си ми казал: ‘Познавам те над всички други и ти си намерил благоволение пред Мен.’ И сега, ако съм намерил благоволение пред Теб, покажи ми Себе Си, за да Те видя и да намеря благоволение пред Теб, и да позная, че този велик народ е Твой народ.“ И Господ му каза: „Аз Сам ще вървя пред теб и ще ти дам покой.“ И той Му каза: „Ако Ти Сам не вървиш с нас, не ни издигай оттук. Защото как ще се познае истински, че аз и Твоят народ сме намерили благоволение пред Теб, ако не вървиш с нас? По този начин ще бъдем прославени аз и Твоят народ повече от всички народи.“ И Господ каза на Моисей: „За теб ще направя това слово, което си изрекъл; защото ти си намерил благоволение пред Мен и те познавам над всички други.“ Моисей каза: „Покажи ми Твоята слава.“ И Той каза: „Ще премина пред теб в Моята слава и ще възвестя пред теб Моето име ‘Господ’; и ще бъда милостив към онези, към които ще бъда милостив, и ще пожаля онези, към които ще пожаля.“ И каза: „Ти не можеш да видиш Моето лице; защото никой човек няма да види Моето лице и да остане жив.“ И Господ каза: „Виж, има място при Мен; застани на скалата. И докато Моята слава преминава, Аз ще те поставя в пукнатината на скалата и ще те покрия с Моята ръка, докато премина; после ще отдръпна ръката Си и ти ще видиш гърба Ми; но Моето лице няма да ти бъде показано.“ И Моисей стана рано сутринта и се изкачи на планината Синай, както Господ му беше заповядал. Господ слезе в облака и застана там с него, и провъзгласи името „Господ“. Господ премина пред него и провъзгласи: „Господ, Господ, Бог състрадателен и милостив, дълготърпелив и пълен с милост и истина.“ И Моисей бързо се поклони до земята и се поклони на Господа.
Съставно 23 - 3 Царства 19.3-9, 11-13, 15, 16 (Вечерня)
1Илия чу това и се уплаши; стана и побягна, за да спаси живота си, и дойде във Вирсавее, в Юдейската земя; остави слугата си там. А сам той измина един ден път в пустинята и дойде и седна под едно самотно хвойново дърво. И легна под хвойновото дърво и заспа. Изведнъж някой се допря до него и му каза: „Стани и яж и пий, защото имаш дълъг път.“ Илия погледна и ето до главата му имаше пита хляб и стомна с вода. Той стана, яде и пи и отново заспа. Ангелът Господен дойде втори път, допря се до него и каза: „Стани и яж и пий, защото имаш дълъг път.“ Той стана, яде и пи; и в силата на тази храна вървя четиридесет дни и четиридесет нощи до планината Хорив. Там влезе в една пещера и прекара нощта там. И тогава дойде към него словото Господне, казвайки: „Излез и застани на планината пред Господа. И ето, Господ ще премине.“ И се надигна голям и силен вятър, който раздираше планините и трошеще скалите пред Господа, но Господ не беше във вятъра; и след вятъра земетресение, но Господ не беше в земетресението; и след земетресението огън, но Господ не беше в огъня; и след огъня — глас на тих вятър. И когато Илия го чу, той покри лицето си с мантията си и излезе и застана при входа на пещерата. Тогава Господ му каза: „Иди, върни се по пътя си и ще стигнеш до пустинния път на Дамаск; и ще помажеш Елисей, сина на Сафат, за пророк вместо теб.“
Лука 9.28-36
(Утринно Евангелие)
28Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли.
29И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава.
30И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Моисей и Илия;
31като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим.
32А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
33И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса: Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, - без да знаеше, що говори.
34Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака.
35И чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте.
36И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха.
2 Петрово 1.10-19
(Апостол, Преображение)
10Затова, братя, още повече залягайте да уякчите вашето звание и избор: това като вършите, никога няма да погрешите,
11защото тъй ще ви се даде свободен вход във вечното царство на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа.
12Заради това ще имам грижа да ви напомням винаги тия работи, макар и да ги знаете, и да сте утвърдени в истината, що е сега пред вас.
13Па и за справедливо считам, докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне,
14знаейки, че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми яви.
15Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това.
16Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие.
17Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение".
18И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина.
19Освен това имаме по-достоверно нещо - пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви,
1 Коринтяни 7.35-8.7 (Апостол)
35Говоря ви това за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянно служене Господу безпрепятствено.
36Ако някой мисли, че е неприлично девицата му да остане тъй в напреднала възраст, той нека прави каквото иска: няма да сгреши; нека такива се омъжват.
37Но който е непреклонно твърд в сърцето си, без да е в нужда и е властен над волята си, па реши в сърцето си да пази своята девица, той добре прави.
38Така щото и оня, който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който я не омъжва, по-добре прави.
39Жената е свързана чрез закона, докле е жив мъж й; ако пък умре мъж й, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне.
40Но тя е по-блажена, ако си остане тъй, според моето мнение; а мисля, че и аз имам Дух Божий.
1Що се пък отнася до идоложертвените храни, мислим, че всички имаме знание. - Добре, но знанието възгордява, а любовта назидава.
2Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае.
3Ако пък някой люби Бога, той е познат от Него.
4- Колкото за ядене идолски жертви знаем, че идолът е нищо в света и че други бог няма, освен Единаго Бога.
5Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята (както и има много богове и много господевци), -
6ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко и ние сме чрез Него.
7- Добре, но не у всички има това знание; някои с досегашните си понятия за идолите ядат идоложертвено като идолски жертви, и съвестта им, бидейки немощна, се осквернява.
Матей 17.1-9
(Евангелие, Преображение)
1И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина;
2и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.
3И ето, явиха им се Моисей и Илия, разговарящи с Него.
4Тогава Петър отговори Иисусу и рече: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.
5Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.
6И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха.
7Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се!
8А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса.
9И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите.
Матей 15.29-31 (Евангелие)
29Като замина оттам, Иисус дойде при Галилейско море, възлезе на планината и седна там.
30И дойде при Него много народ, който имаше със себе си хроми, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете на Иисуса, и Той ги изцери,
31тъй че народът се почуди, като гледаше неми да говорят, недъгави да оздравяват, хроми да ходят и слепи да гледат, и прослави Бога Израилев.