2 Коринтяни 2.3-15 (Апостол)

3Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви. 4От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас. 5Ако ли пък някой ме е огорчил, то не мене е огорчил, а донейде, да не кажа много, всинца ви. 6Доста е за такъв това наказание от мнозинството; 7така че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от преголяма скръб; 8затова моля ви да покажете към него любов. 9Защото с тая цел и писах, за да узная на опит, дали във всичко сте послушни. 10А комуто вие прощавате за нещо, нему и аз прощавам: понеже и аз, ако съм простил някому нещо, простил съм за вас от лице Христово, 11за да не вземе сатаната преднина над нас: защото не са ни неизвестни неговите замисли. 12Когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото евангелие, и врата ми бяха отворени в име Господне, 13духът ми нямаше покой, понеже не намерих там моя брат Тита; а като се простих с тях, заминах за Македония. 14Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него. 15Защото ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат:

Матей 23.13-22 (Евангелие)

13Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат. 14Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето изпояждате домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молите; затова ще получите по-голямо осъждане. 15Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател; и кога сполучите това, правите го син на геената дваж по-достоен от вас. 16Горко вам, водачи слепи, които казвате: ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се. 17Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: златото, или храмът, който освещава златото? 18Също казвате: ако някой се закълне в жертвеника, не е нищо; но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се. 19Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: дарът ли, или жертвеникът, който освещава дара? 20И тъй, който се закълне в жертвеника, кълне се в него и във всичко, що е върху него; 21и който се закълне в храма, кълне се в него и в Оногова, Който го обитава; 22и който се закълне в небето, кълне се в Божия престол, и в Оногова, Който седи на него.

Синаксис на сръбските йерарси

На този ден се почитат седемнадесет свети сръбски йерарси, като се започне със Св. Сава (Савас), първи архиепископ на Сърбия и равен на апостолите. Те са: Св. Сава, първи архиепископ на Сърбия, равен на апостолите Арсений, неговият приемник Сава II, син на цар Стефан Първокоронован Никодим, който живееше на Светата Гора, беше игумен на Хиландарския манастир там и архиепископ на Сърбия Йоаникий, патриарх от 1346 до 1349 г. Ефрем, избран за патриарх против волята си през 1376 г. Той коронова княз Лазар, след което се отказал от патриаршеския престол и се оттеглил в уединение; Спиридон, неговият приемник (+1388); Макарий, велик възстановител на стари църкви и манастири; отпечатал много църковни книги (+1574); Гавраил, благородник по рождение. Прологът казва, че той „участвал в Московския събор при патриарх Никон, поради което бил измъчван от турците за измяна и обесен през 1656 г.“ Освен това, Евстатий, Яков, Данило, Сава III, Григорий, Йоан, Максим и Никон. Жизненоважната връзка между Сръбската църква и Светата планина е очевидна тук; много от тези йерарси са живели и се борили на Атон.

Св. Александър (340), Йоан (595) и Павел Новият (784), патриарси на Константинопол

Св. Александър взе участие в Първия Вселенски събор като делегат на патриарх Метофан, който беше твърде слаб, за да присъства; и наследи Метофан на патриаршеския престол. Благодарение на молитвата му към Бога Църквата е била пощадена от замислите на Арий, който е бил поразен от смърт.

Св. Йоан, според един източник, е Св. Йоан Постеник (2 септември), който е почивал в 595 г.; според друг източник, Св. Йоан Схоластик (21 февруари), който починал през 577 г.

Св. Павел бил патриарх в продължение на пет години, след което се отказал от патриаршеския престол, за да приеме великата схима.