Римляни 14.6-9 (Апостол)
6Който различава дните, различава ги за Господа; и който не различава дните, за Господа ги не различава. Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.
7Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си,
8но живеем ли - за Господа живеем, умираме ли - за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме - Господни сме.
9Защото Христос затова и умря и възкръсна и оживя, за да господарува и над мъртви и над живи.
Матей 15.32-39 (Евангелие)
32А Иисус, като повика учениците Си, рече: жалко Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене и нямат какво да ядат; пък да ги разпусна гладни, не искам, да не би да им премалее по пътя.
33И учениците Му казват: отде да вземем в пустинята толкова хляб, за да нахраним толкова народ?
34Иисус ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем и няколко рибки.
35Тогава заповяда народу да насяда на земята.
36И като взе седемте хляба и рибите, възблагодари, разчупи и даде на учениците Си, а учениците - на народа.
37И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем пълни кошници.
38А ония, които ядоха, бяха четири хиляди души, освен жени и деца.
39И като разпусна народа, влезе в кораба и пристигна в пределите Магдалински.