1 Коринтяни 12.12-26 (Апостол)

12И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, - тъй и Христос. 13Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло, било иудеи или елини, било роби или свободни; и всички с един Дух сме напоени. 14Защото и тялото не се състои от един член, а от много. 15Ако ногата каже: понеже не съм ръка, не принадлежа към тялото, нима затова тя не е от тялото? 16И ако ухото каже: понеже не съм око, не принадлежа към тялото, нима затова то не е от тялото? 17Ако цялото тяло е око, де ще е слухът? Ако цялото бъде слух, де ще е обонянието? 18Но сега Бог наредил всеки един от членовете в тялото тъй, както Му било угодно. 19И ако всички членове бяха само един, де щеше да е тялото? 20А сега - много членове, пък едно тяло. 21И не може окото да каже на ръката: не ми трябваш, нито пък главата на нозете: не ми трябвате. 22Наопаки, ония телесни членове, които ни се струват по-слаби, са много по-нужни; 23и на ония членове на тялото, които мислим, че не са толкова на чест, отдаваме повече чест; 24и неблагообразните наши членове имат по-голямо благообразие, а благообразните нямат нужда от това. Но Бог разпределил тялото, като на несъвършената му част отдал по-голяма чест, 25за да няма разногласие в тялото, а членовете еднакво да се грижат един за други. 26И кога страда един член, страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове.

Матей 18.18-22, 19.1-2, 13-15 (Евангелие)

18Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето. 19Пак ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен; 20защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях. 21Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли? 22Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.

1Когато Иисус свърши тия думи, тръгна от Галилея и дойде в пределите Иудейски, отвъд Иордан. 2Подире Му тръгнаха много тълпи народ, и Той ги изцери там. 13Тогава доведоха при Него деца, за да възложи върху им ръце и да се помоли; учениците пък им забраниха. 14Но Иисус рече: оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно. 15И като възложи върху им ръце, отиде си оттам.

Мъченик Мирон от Кизик (250)

Той бил свещеник в Ахая. По времето на император Деций, когато Антипатр бил управител на Ахая, преследвачите нахлули в църквата на празника Рождество, извлякоха Мирон от службата и го подложиха на мъчения. Той издържа много ужасни мъчения, но не се поклони на идолите. Накрая беше хвърлен на дивите зверове. Когато Антипатр видя, че зверовете приветстват Мирон с обич, гонителят грабна меч и се самоуби. Светият беше изпратен в Кизик, където беше обезглавен от проконсула.

Свети мъченик Патрокъл (края на III в.)

Роден е в семейство на заможни родители в Трихазия (днес Троа) в Галия. Въпреки високото си положение, той използвал богатството си, за да дава ежедневно милостиня на бедните и ял само веднъж на ден след залез слънце. Светостта му била такава, че той станал чудотворец, широко известен със своята лечебна сила. Когато император Аврелиан посетил Галия, той наредил Патрокъл да бъде доведен пред него. Светият свободно изповядал Христос и казал на императора: „ Ако, о, царю, желаеш нещо от моите блага, ще ти ги дам, защото виждам твоята нищета.“ Изненаданият император попита как може да нарича владетеля на цялата империя нищ. Патрокъл отговори: „Имаш земни, преходни богатства, но си нищ, защото не притежаваш себе си, тъй като нямаш вяра в Христос в сърцето си.“ Светецът беше осъден на смърт и обезглавен. Двама просяци, на които той беше дал милостиня, намериха тялото му и го погребаха с почести.