Няма пост
1Истина говоря в Христа, не лъжа, - свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, - 2че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце; 3молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът, 4които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания; 5техни са и отците, от тях е и Христос по плът, Който е над всички Бог, благословен вовеки, амин.
18Когато им говореше това, началник някой се приближи до Него, кланяше Му се и казваше: дъщеря ми тоя час умря; но дойди, възложи ръката Си върху нея, и тя ще оживее. 19И като стана Иисус, тръгна подире му с учениците Си. 20И ето, една жена, която бе страдала от кръвотечение дванайсет години, приближи се изотзад и се допря до края на дрехата Му, 21защото си думаше: ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. 22А Иисус, като се обърна и я видя, рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси? От тоя час жената оздравя. 23И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и народа смутен, 24рече им: излезте вън; защото момичето не е умряло, а спи. И те Му се смееха. 25А когато народът биде отпратен, Той влезе, хвана момичето за ръка, и то стана. 26И разчу се това по цялата оная земя.
“ Свети Евдоким е бил от Кападокия, син на благочестиви и най-прочути родители, патриции по ранг. Той особено е култивирал целомъдрието и милосърдието, първото – като никога не е срещал погледа на жена, а второто – като с радост е задоволявал нуждите на бедните. Когато е бил назначен за военен командир на Кападокия, той е продължил по праведния си път, проявявайки милосърдие и правота във всичките си дела. Живеейки така в благочестие, тихо и без показност , той напусна този живот на трийсет и три години, около 840 г., по време на царуването на иконоборца Теофил. Не след дълго след погребението му, гробът му се превърна в извор на безкрайни чудеса, тъй като Бог разкри добродетелта, която Евдоким се беше стремил да скрие; когато по-късно гробът му беше отворен, тялото му беше намерено нетленно. Светите му мощи бяха пренесени в Константинопол.“ (Великият Часослов)
„Благородният Йосиф“ беше таен последовател на Христос и богат член на еврейския Синедрион (управляващ съвет); именно той предостави гроба на Христос. Когато вярата му стана известна, той беше изгонен от Синедриона, от синагогите и от Светата земя и пътуваше из много земи, проповядвайки Евангелието на Христос. Според някои сведения той в крайна сметка стигна до Англия, където почина в мир.