1 Коринтяни 2.9-3.8 (Апостол)

9Но, както е писано: "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат". 10А нам Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии. 11Понеже кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен Божия Дух. 12Ала ние приехме не духа на тоя свят, а Духа, Който иде от Бога, за да знаем това, що ни е дарувано от Бога; 13това и проповядваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа Светаго, като сравняваме духовното с духовно. 14Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно. 15Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва. 16Защото, кой е познал ума Господен, та да го обясни? А ние имаме ум Христов.

1И аз, братя, не можах да ви говоря като на духовни, а като на плътски, като на младенци в Христа. 2С мляко ви нахраних, а не с твърда храна, защото не бяхте в сила да я приемете, па и сега още не сте, 3понеже сте още плътски. И наистина, щом има помежду ви завист, раздори и разногласия, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки? 4Защото, щом един говори: "аз съм Павлов", а друг: "аз съм Аполосов", не сте ли плътски? 5Какво е, прочее, Павел? какво е Аполос? Не са ли те служители, чрез които вие повярвахте, и то според колкото всекиму от тях Господ е дал? 6Аз насадих, Аполос полива, ала Бог направи да израсте; 7тъй че нито който сади е нещо, нито който полива, а всичко е Бог, Който прави да расте. 8Който сади и който полива едно са; но всеки ще си получи наградата според труда си.

Матей 13.31-36 (Евангелие)

31Друга притча им предложи, като каза: царството небесно прилича на синапово зърно, което човек взе, та посея на нивата си, 32което е най-малко от всички семена, но, кога израсте, бива по-голямо от всички злакове и става дърво, тъй че птиците небесни прилитат и се подсланят под клоните му. 33Друга притча им каза: царството небесно прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото. 34Всичко това Иисус говори народу с притчи, и без притчи не им говореше, 35за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: "ще отворя с притчи устата Си; ще изкажа тайните от създание мира". 36Тогава Иисус остави народа и влезе вкъщи. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: разтълкувай ни притчата за плевелите на нивата.

Светите седемдесет апостоли и дякони Прохор, Никанор, Тимон и Парменас

Те са споменати по име в Деяния 6:5. Св. Прохор стана епископ на Никомедия и почина в мир. Св. Никанор беше убит с камъни в Ерусалим. Св. Тимон стана епископ на Бостра в Арабия и завърши живота си като мъченик, изгорен на клада от езичниците. Св. Парменас почина в мир в Ерусалим.

Света Ирина, игуменка на манастира „Хрисовалант“ (912)

„Света Ирина, родом от Кападокия, живяла през IX век. Поради своята голяма красота и добродетел тя била доведена в Константинопол като бъдеща невеста на младия император Михаил (8422–867); обаче, както предсказал Свети Йоаникий Велики, Божията воля беше тя да облече монашеската одежда. Тя блестеше в велики аскетични подвизи и претърпяваше много нападения от демоните; докато беше още послушница, тя достигна практиката на Свети Арсений Велики, да се моли цяла нощ с ръце, протегнати към Небето (виж 8 май). Бог показа велики знамения и чудеса в нея и тя стана игуменка на манастира „Хрисоваланту“. Тя получи дара на ясновидството и познаваше мислите на всички, които идваха при нея. Тя се яви в видение на царя и го смъмри за това, че несправедливо е затворил благородник, който е бил несправедливо обвинен. Чрез един моряк от Патмос, на когото се беше явил, Свети Йоан Богослов й изпрати ароматни и чудни ябълки от Рая. Тя почина на 103-годишна възраст, запазвайки младежката красота на лицето си. След нейното почиване, до днес чрез нея са извършени безброй чудесни изцеления.” (Велики Хорологион)