Лука 24.12-35 (5-то утринно Евангелие)

12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. 13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, 14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. 15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. 17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? 18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? 19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; 20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; 21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; 22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, 23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; 24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. 25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! 26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? 27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. 28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; 29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. 30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; 31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. 32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? 33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, 34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.

Римляни 10.1-10 (Апостол)

1Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните е да бъдат спасени. 2Свидетелствувам им, че те имат ревност за Бога, ала не по разум. 3Защото, без да разбират Божията правда и търсейки да изтъкнат своята правда, те се не покориха на Божията правда, 4понеже завършък на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ. 5Моисей пише за оправданието от закона: "който човек го е изпълнил, ще бъде жив чрез него". 6А оправданието от вярата казва тъй: "да не речеш в сърцето си: кой ще възлезе на небето?" сиреч, да свали Христа, 7"или: кой ще слезе в бездната?" сиреч, да изведе Христа от мъртвите. 8Но какво казва Писанието? "Близо до тебе е словото, в твоите уста и в твоето сърце", сиреч, словото на вярата, което проповядваме; 9защото, ако с устата си изповядваш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш, 10понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение.

Галатяни 4.22-31 (Апостол, Св. Анна)

22Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната. 23Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната - по обещание. 24Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар, 25понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си; 26а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни. 27Защото писано е: "развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж". 28Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание. 29Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега. 30А какво говори Писанието? - Изпъди робинята и сина й, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната. 31И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.

Матей 8.28-9.1 (Евангелие)

28И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път. 29И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? 30А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. 31И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. 32И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата. 33А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс. 34И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.

1Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.

Лука 8.16-21 (Евангелие, Св. Анна)

16И никой, като запали светило, не го захлупва със съд, нито го туря под одър, а го туря на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат. 17Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве. 18Внимавайте, прочее, как слушате; понеже, който има, ще му се даде; а който няма, ще му се отнеме и това, що мисли, че има. 19И дойдоха при Него майка Му и братята Му, и не можаха да се приближат до Него поради народа. 20И Му обадиха, като казваха: майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят. 21А Той им отговори и рече: Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват.

Успение на праведната Анна, майка на Пресветата Богородица

Според преданието, както Анна, така и съпругът ѝ Йоаким са починали, когато Пресветата Богородица е била на около единадесет години и е живяла в Храма; така, когато тя достигнала зрелост, била сираче и била поверена на грижите на благородния Йосиф. Молитвите на Света Анна се призовават за зачеване на деца и за помощ при трудно раждане. Главният ѝ празник е на 9 септември.

Помен на светите 165 отци на Петия Вселенски събор (553)

Този събор се е състоял в Константинопол по времето на Юстиниан Велики. Съборът е осъдил различните форми на монофизитството, еретическите писания на Теодор Мопсуестийски и Теодорет, както и писанията на Ориген (особено относно всеобщото спасение).

Света Олимпиа, дякониса (408)

Тя е родена в благородно семейство в Константинопол: баща ѝ Анисий Секунд е бил сенатор. Тя е била сгодена за благородник, който е починал, преди да успеят да се оженят; отхвърляйки всички съвети да си вземе друг съпруг, Олимпиада се посвещава изцяло на Бога, дарявайки голямото си наследство на Църквата и на бедните. Тя служи като дякониса, първо при патриарх Нектарий, а след това при Св. Йоан Златоуст. Когато Св. Йоан е изпратен в изгнание, той я съветва да остане в Константинопол и да продължи да служи на Църквата, независимо кой патриарх ще заеме мястото му. Но веднага след като светият йерарх заминава в изгнание, пожар унищожава голяма част от града, а враговете на Свети Йоан обвиняват святата Олимпиада, че е запалила огъня. Тя от своя страна е била изпратена в изгнание в Никомедия, където е починала през 408 г. Тя е оставила указания тялото ѝ да бъде поставено в ковчег и хвърлено в морето, за да бъде погребано там, където бъде изхвърлено. Ковчегът е изплувал на брега във Врохтой и е бил погребан там в църква, посветена на апостол Тома. Мощите ѝ продължават да бъдат източник на велики чудеса на изцеление.

По време на изгнанието си св. Йоан Златоуст написал редица писма до св. Олимпиада, седемнадесет от които са се запазили през вековете. В едно от тях той пише: „Сега съм дълбоко радостен, не само защото си се избавила от болестта, но още повече защото понасяш несгодите с такава твърдост, наричайки ги дреболии — характеристика на душа, изпълнена със сила и изобилстваща от богатите плодове на смелостта. Ти не само понасяш нещастието с твърдост, но го пренебрегваш по начин, който изглежда без усилие, радвайки се и триумфирайки над него – това е доказателство за най-голямата мъдрост.“