Римляни 11.25-36 (Апостол)

25Не искам, братя, да не знаете тая тайна (за да не възмечтаете много за себе си), че ожесточението у Израиля стана частично, докле да влезе цялото множество езичници, 26и по такъв начин целият Израил ще се спаси, както е писано: "ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани нечестието от Иакова". 27"И това е тям завет от Мене, когато отнема греховете им". 28Що се отнася до благовестието, те са врагове поради вас; но в избора те са обични Богу поради отците. 29Защото Божиите дарове и призванието са неотменни. 30Както и вие някога си бяхте непокорни Богу, а сега сте помилувани, поради тяхното непокорство, 31така и те сега са непокорни, поради вашето помилуване, та и сами те да бъдат помилувани. 32Защото Бог затвори всички в непокорство, та всички да помилува. 33О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога? Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища! 34Защото, кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник? 35Или кой е дал Нему нещо отнапред, та и Той да му възвърне? 36Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него. Нему слава вовеки, амин.

Матей 12.1-8 (Евангелие)

1По онова време, една събота, Иисус минаваше през посевите; а учениците Му, като бяха огладнели, наченаха да късат класове и да ядат. 2Фарисеите, като видяха това, рекоха Му: ето, учениците Ти вършат, каквото не е позволено да се върши в събота. 3А Той им рече: не сте ли чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него? 4Как влезе в Божия дом и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде ни той, ни ония, които бяха с него, а само свещениците? 5Или не сте чели в закона, че съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни? 6Но казвам ви: че тук е Оня, Който е по-голям от храма; 7и ако знаехте, що значи: "милост искам, а не жертва", не бихте осъдили невиновните; 8защото Син Човеческий е господар и на съботата.

Свещеномъченик Атеноген, епископ на Себасте, и десетте му ученици (311)

„По времето на Диоклетиан в Себасте пристигна жесток гонител на християните на име Филомарх. Той арестува и уби много християни в града. Когато видя Атеноген и учениците му, той каза на стареца да принесе жертва на идолите, за да не загинат като другите християни. Атеноген отговорил: „О, мъчител, онези, които описваш като загинали, не са загинали, а са в небето и се веселят с ангелите!“ Настъпил трогателен момент, когато елен, който бил хранен на ръка от състрадателния Атеноген, се затичал към него и, като го видял в такова бедствено положение, проронил сълзи. Дивите животни от хълмовете проявявали повече милост към мъчениците, отколкото езичниците! След жестоки мъчения, по време на които ангел Божий ги утеши, всички бяха обезглавени, първо свещениците и съработниците на Атеноген, а след това и самият Атеноген, и отидоха в небесния си дом през 311 г.“ (Пролог)

„Великият Хорологион“ добавя: „ Днес се почита и втори мъченик Атеноген, споменат от св. Василий… казва се, че когато този Атеноген се приближил към огъня, в който трябвало да умре мъченическа смърт, той пеел химна „О, радостна светлина“ в хвала на Светата Троица.“ Това е един от начините, по които знаем, че вечерният химн „Радостна светлина“ е бил в употреба още преди времето на св. Василий Велики.